Решение № 131 от 16.09.2022, Районен съд - Велинград

Мотиви към решение № 131 от 15.09.2022 год. по анд № 243/2022 г. на Районен съд Велинград

Производството е по реда на глава 28 НПК

С постановление от 18.07.2022 г. Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на И.А.С. с налагане на административно наказание глоба по чл.78 “а” от Наказателния кодекс за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК, за това че на 15.12.2019 г., в гр. Велинград, е съставил неистински частен документ-в т. 5.1 на стр. 3-от адвокатско пълномощно от 15.12.2019 г. се е подписал и изписал имената на починалия си баща А.М.С., починал на 19.03.2018 г. и го употребил, за да докаже, че съществува правото на А.С.

/като наследник и съсобственик/, да предяви иск за делба на имоти и да образува гр. д. № 6/2020 г. по описа на РС Велинград, престъпление по чл.

309, ал. 1 НК.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа предложението. Счита, че от събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин обективните и субективните признаци от състава на престъплението, както и участието на обвиняемия в извършването му. Пледира да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като му се наложи административно наказание глоба, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в предвидения от закона минимален размер.

Защитникът на обвиняемия, адв. Д.-АК Пазарджик, не оспорва обвинението от фактическа и правна страна. Излага, че са налице предпоставките за освобождаване на доверителя му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на предвидения от закона минимум.

Обвиняемият не отрича извършването на деянието и проявява разкаяние за стореното. Сочи, че не е съзнавал, че върши престъпление.

Настоящият състав на Районен съд Велинград, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

Обвиняемият И.А.С. е роден на 29.08.1964 г., в гр. Сърница, български гражданин, живее в гр. Сърница на ул. ********** № 5, женен, със средно образование, управител на „Триманс 1“ ЕООД. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК.

И.А.С., заедно със своя баща А.М.С., починал на 19.03.2018 г., са сред наследниците на С.С.Б., починал на 11.04.1988 г. Наследници на С.Б. са също К.С.Б. и А.С. и още 21 лица. Приживе наследодателят Б. притежавал земеделски земи в землището на гр. Сърница. Преди 10-15 години К. Б. и А.С. предложили на останалите наследници да поискат от ОСЗ Велинград /тогава Поземлена комисия Велинград/ да възстанови притежаваните от общия наследодател имоти. Част от тях отказали по финансови съображения. К. Б. и 1

А.С. подали заявление за възстановяване на имотите. След приключване процедурата, останалите наследници на С.Б., сред които и обвиняемият И.С., решили да заведат дело за делба на възстановените имоти. В края на 2019 г. се консултирали с адвокат Й.А.-АК Пазарджик и поискали да го упълномощят да ги представлява пред съд Районен съд Велинград, като предяви от тяхно име иск за делба на наследствените недвижими имоти. Представили удостоверение за наследници на общия наследодател, в което бил включен и бащата на обвиняемия-А.М.С.. Макар А.С. да бил починал още на 19.03.2018, за смъртта му не бил съставен акт за смърт в срока по чл. 54, ал. 1 ЗГР и това обстоятелство не било отразено в удостоверението за наследници.

В кантората си в гр. Велинград адв. А. изготвил пълномощно за представителство пред съд от името на наследниците, които ще представлява и от чието име ще предяви иск за делба, съобразно представеното удостоверение за наследници. Сред упълномощителите бил включен и починалият А.М.С.. В пълномощното всеки от упълномощителите следвало да изпише собственоръчно ръкописно собственото си име и да се подпише.

На 15.12.2019 г., във Велинград, пред кантората на адв. А. обвиняемият И.А.С. изписал ръкописно под т. 5.1, на стр. 3-та от пълномощното името на починалия си баща А.М.С. и се подписал, като по този начин придал вид, че упълномощителното изявление изхожда от А.С.. След това предал пълномощното на адв. А., за да заведе иск за делба пред Районен съд Велинград. Въз основа на учредената му представителна власт, в началото на 2020 г. адв. А. предявил пред съда иск за делба наследствени недвижим имоти от името на наследниците на С.Б., по който било образувано гр. дело № 6/2020 г. по описа на Районен съд Велинград. По делото като ищец и съделител бил конституиран и починалия А.М.С..

От заключението по извършената съдебно-почеркова експертиза, обективирано в протокол № 42/17.03.2022 г., приложен на л.111-л.114 от досъдебното производство, се установява, че подписът и ръкописният текст в т.5.1, на стр. 3 от Адвокатско пълномощно от 15.12.2019 г. е положен/написан от лицето И.А.С., а не от сочения за техен автор А.М.С..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, въз основа обясненията на обвиняемия пред съда, показанията на свидетеля К. С. Б., от събраните в наказателното производство гласни и писмени доказателства -докладна записка с рег. № 367р-9177/20.05.2021 г.; пълномощно № 25/22.02.2021 г.; копие от Удостоверение за наследници; копие от съобщение за смърт № 30/19.03.2022 г.; протокол за вземане на образци за сравнителен анализ от 07.03.2021 г.; Адвокатско пълномощно, с което е упълномощен адв. А. от наследниците на С.С.Б. – заверено копие; частна жалба от Ш.Ф. Б., З. С.а А. и Р.А.К. от 02.12.2021 г. и пълномощно; Препис - извлечение от акт за смърт на А.М.С. от 10.05.2021 г. – копие; удостоверение за наследници с изх. № ГРАО00630/15.06.2021 г.; протокол за вземане на образци за сравнителен анализ от 2

12.07.2021 г. – 8 бр.; протокол за вземане на образци за сравнителен материал от 26.07.2021 г.; - 11 бр.; протокол за вземане на образци за сравнителен материал от 07.02.2022 г.; протокол за извършена графическа експертиза № 42/17.03.2022 г. протокол за извършена графическа експертиза № 45/23.03.2022 г.;Справка за съдимост с рег. № 275/07.04.2022 г.; характеристична справка за лицето И.А.С.; декларация са семейно и материално положение и имотно състояние на И.А.С., приобщени по реда на чл.283 от НПК и преценени съобразно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК.

Установената фактическа обстановка безспорно сочи, че с действията си обвиняемият е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Същият признава, че собственоръчно е попълнил съдържанието на т.

5.1 от Адвокатско пълномощно от 15.12.2019 г., като е изписал името на починалия си баща А.М.С. и е срещу името му е положил подпис вместо това лице за „упълномощител“. Останалите събрани доказателствени източници – писмени и гласни са в пълно съответствие с обясненията на обвиняемия и направеното в тях признание, което мотивира несъмнен извод за това, че И.С. е съставил неистински частен документ, тъй като пълномощното не съдържа действителното волеизявление на лицето, което се сочи, че е учредило представителна власт на адвокат А..

По аргумент на чл. 93, т. 5 от НК, адвокатското пълномощно е частен документ, доколкото представлява конкретно писмено изявление на определено лице, което не е длъжностно. Безспорно е доказано, че пълномощното е употребено от обвиняемия, който го е предал на адвокат А..

Последният е подал искова молба от името на наследниците на С.Б., сред които и А.С.ов, по която е образувано гр. д. № 6/2020 г. по описа на Районен съд Велинград. Установените действия на обвиняемия, а и собствените му обяснения в съдебното следствие обосновават извод за наличието на пряк умисъл у него за извършване на деянието. Обвиняемият С. е знаел, че към датата на съставяне на пълномощното А.С.ов, който е негов баща и е починал и следователно не е притежавал правосубектност-материалноправна или процесуална да състави адвокатско пълномощно за предявяване на иска за делба и да участва в образуваното по предявения иск производството като страна, чрез процесуален представител. Правноирелевантно е, че при липсата на съставен акт за смърт по реда на Глава III, раздел IV ЗГР към датата на извършване на престъплението, А.С. е фигурирал в удостоверението за наследници, тъй като съставянето му няма правопораждащо действие относно факта на настъпилата смърт, а само го констатира.

Съзнавал е, че изписвайки името му и подписвайки го в т.5.1 от пълномощното, придава вид, че волеизявлението за учредяване на представителна власт на адвокат А. принадлежи на лицето А.М.С., което обаче не е негов автор и след това го е употребил давайки го на процесуалния 3 представител, за да предяви от името на починалия му баща иск за делба.

Не са налице предпоставките за приложимост на привилегирования състав по чл.309, ал.3 от НК. Преценявайки конкретната престъпна деятелност в контекста на обстоятелствата по чл. 93, т. 9 НК съдът не счита, че случаят се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, т.е., че е маловажен. Степента на отрицателно въздействие спрямо обекта на посегателство не предпоставя такъв извод. Касае се за деятелност, при която обвиняемият, чрез действията си е обективирал в писмен документ волеизявление на починало лице, като го е употребил /предавайки го на процесуалния представител/, за да докаже съществуването на правото на А.М.С. да предяви иск за делба на недвижими имоти, като наследник и съсобственик. Т.е. с употребата на документа е постигната целта, с която същият е съставен.

В заключение на изложеното, изтъкнатите от защитника положителни характеристични данни за обвиняемия и добросъвестното му процесуално поведение не са достатъчни, за да мотивират извод за маловажност на случая и да обосноват квалификация на извършеното престъпление по по-лекия състав на чл.309, ал.3 от НК.

Още по-малко съдебният състав намира основания да приеме малозначителност на деянието и да отрече неговата престъпност въобще. Основавайки се на обема събрани и проверени доказателства по делото, съдът намира, че установените чрез тях фактически данни не очертават, която и да е от хипотезите на чл. 9, ал. 2 от НК за липса на онова ниво на обществена опасност на документното престъпление, без което деянието не съставлява престъпление.

С оглед на приетата фактическа обстановка и съображенията по-горе, от правна страна съдът прие, че с деянието си обвиняемият И.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.309, ал.1, от НК, тъй като на 15.12.2019 г. в град Велинград, е съставил неистински частен документ /в т. 5.1 на стр. 3-та от адвокатско пълномощно от 15.12.2019 г. е подписал и изписал имената на починалия си баща А.М.С. от гр. Сърница, роден на 20.07.1934 г., починал на 19.03.2018 г./ и го употребил, за да докаже, че съществува някое право (правото на А.С. да предяви иск, като наследник и съсобственик, за делба на имоти и да образува гр. дело № 6/2020 г. по описа на Районен съд Велинград/ .

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е двуактно и е осъществено чрез действия – съставяне на неистински частен документ /пълномощно за процесуално представителство, на който е придаден вид, че изхожда от А.С. и представлява негово волеизявление за учредяване на представителна власт за предявяване на иск за делба/, както и употреба на същия /чрез предаване на пълномощното на процесуалния представител/, за да се докаже съществуването на правото за същото лице /да 4 предяви иск за делба на наследствени имоти/.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Хронологията в действията му до завършване фактическия състав на престъплението в достатъчна степен обективират умисъл.

Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия, положителните личностно–характеристични данни и дадените обяснения, с които съдейства за разкриване на обективната истина.