Решение № 340 от 31.08.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Карлово, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100891 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.

Ищецът М. М. М. с ЕГН ********** представляван от своята майка и законен представител Б. И. М.А с ЕГН **********, двамата от *** твърди, че с решение № 19 от 13.01.2023 г. на Районен съд Карлово ответникът бил осъден да плаща на детето си М. издръжка в размер на 215 лева. Към настоящия момент издръжката била под законоустановения минимум от 155 евро. Налице била съществена промяна в обстоятелствата – увеличени нужди на детето с оглед възрастта му, повишени разходи за храна, облекло, образование и здравни грижи. Счита, че настоящият размер издръжка е недостатъчен и не съответства на нуждите на детето.

МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката, постановена с решение № 19 от 13.01.2023 г. по гр.д. № 1252/2022 г. по описа на КрлРС, като я увеличи от 215.00 лева (109.93 евро) месечно на 250.00 евро месечно, считано от предявяване на иска – 30.04.2026 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.

Ответникът М. С. М. с ЕГН **********, от *** оспорва иска по размер. Безспорно с ищцата от брака си имали родено едно дете, М. М. М., роден на *** г., с ЕГН **********. След прекратяването на брака ищцата с решение № 19 от 13.01.2023 г., постановено по гр.д. №1252/2022 г. по описа на РС - Карлово ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето си, чрез неговата майка в размер на 215 лева, считано от 29.09.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Такава издръжка изплащал редовно за детето. Освен тази сума отделно давал и на ръка парични суми на ищцата за детето, за което не искал 1 насрещен документ. Именно защото виждал, че нуждите на детето са се увеличили с оглед обстоятелството, че същото расте от една страна, а от друга, че разходите за живот се увеличили. На практика детето ежемесечно прикарвало при него в дома му една трета от времето, около 10 дни било при бащата, а другите около 20 дни - при майка си. На практика през това време когато детето било при него, ответникът изцяло поемал неговата издръжка.

Закупувал не само дрехи и обувки, но и правел други разходи, които следвало да се правят за детето им. Работил на половин работен ден в продължение на около 4 месеца. Към момента, считано от февруари 2026 г. бил на пълен работен ден, но получавал минимална заплата в размер на 621 евро. Безспорно с оглед законовото изискване за минимално гарантирана издръжка за дете било, че следва да се увеличи и размера на издръжката на която бил осъден.

Към настоящия момент минималния размер за издръжка за дете възлизал на 155.05 евро. С неговите финансови възможности ответникът към момента можел да отделя сума в размер за издръжка за детето не повече от минимално определената, а именно 160.00 евро месечно. Като както заявил, детето през една трета от времето на практика било при баща си и той поемал издръжката му за този период, затова можело да се приеме, че изплаща и по-голям размер за него. В този смисъл счита, че следва да се измени размера на издръжката за детето им от 215 лева на 160.00 евро, което на практика било 50% увеличение, а периода от време който изминал от предходното осъждане бил около три години.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за част от претедираната сума.

В ХОДА на процеса, на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение в размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 190.00 евро.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане и заверен препис от решение № 19/13.01.2023 г. по гр. дело № 1252/2022 г., че Б. И. Т. и М. С. М. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с посоченото съдебно решение, и че същите имат едно общо дете – М., роден на *** г. С брачното решение, упражняването на родителските права върху детето М. е предоставено на майката Б. Т., а бащата се е задължил да плаща на детето си издръжка в размер на 215.00 лева (109.93 евро) месечно, считано от 29.02.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Към датата на предявяване на настоящия иск са минали три и половина години от датата, от която ответникът се е задължил да плаща издръжка на детето си.

Бащата работи по трудово правоотношение и получава трудово възнаграждение в размер на 621 евро месечно.

От представения социален доклад се установява, че след развода на родителите основни грижи да детето полага майката. Двамата живеят в къща в село С., която е била семейно жилище на съпрузите и е предоставена за ползване на майката след развода до пълнолетие на детето. Ответникът живее в едноетажна къща в село С., заедно със своята майка в жилище, нейна 2 собственост. Майката работи като училищен психолог и получава месечно възнаграждение в размер на 900 евро, бащата като шофьор и получава месечно възнаграждение в размер на 630 евро. Установено е, че майката живее сама със сина си в село И., същата е родом от С. и няма много приятели, на които може да разчита. Бащата има изградена приятелства среда, живее в дома на родителите си заедно с майка си.

Във връзка с установяване твърденията на ответника, съдът е изслушал свидетел. В показанията си св. Б., майка на ответника сочи, че след раздялата на развода на родителите, двамата останали да живеят заедно до м. юли 2025 година. Живеели в една къща, за да си гледат детето. През миналата година майката решила, че повече не желае да живее заедно с бившия си съпруг, и ответникът отишъл да живее при свидетелката в село С.. Всяка събота и неделя синът и вземал детето и то било при баща си и баба си по бащина линия. Понякога вземали детето от петък вечер, изключенията от този режим били малко. Определеният от съда режим бил - първа и трета седмица от 8 до 17 часа. М. плащал редовно издръжка. Миналата година майката го осъдила да плати 3 години назад за времето, през което живели заедно след развода. Двамата се разбрали, че докато ответникът плаща сметките на къщата – ток и вода, няма да плаща издръжка на детето, и в момента, в който преустановил плащането на сметките след раздялата им, майката поискала издръжката за три години назад. Ответникът изплатил издръжката. От началото на тази година всяка събота и неделя детето било с баща си, отделно, посещавало ги и други дни, през които майката била заета. Ответникът му купувал дрехи, играчки, които се намирали в неговия дом. Майката пращала дрехи и играчки, когато детето отивало при баща си, но те приготвили дрешки, и докато било при тях, стояло с тези дрехи, които се намирали в дома им. До миналата година детето било с обувките, които бащата е купил.

Свидетелката не знаела дали освен издръжката, ответникът участва с нещо друго за детето, те си решавали. Синът й работел като шофьор, получавал минимална заплата, нямал други доходи, не работел друго. Ответникът карал микробус, би любител-шофьор. Двамата живеели в един дом, свидетелката не знаела майката да живее с друг човек. Бащата не вземал детето за 20 дни през лятото ,вземал го всяка събота и неделя. И миналата година, и тази ответникът водил детето на море. Свидетелката била пенсионерка, ответникът бил в добро здравословно състояние, не страдал от хронични заболявания.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142 ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. В настоящия процес са въведени два довода за изменение на издръжката – нормативно увеличение в минималния дължим размер и увеличение с оглед 3 възрастта на детето. Доводи за промяна във възможностите на родителите да дават издръжка не са въвеждани.

За да се приеме, че е налице изменение на обстоятелствата от нуждаещото се от издръжка лице, следва да се установи изменение в здравословното му състояние, други специфични нужди, както такова настъпва и при обичайния растеж на децата, който предопределя по-големи нужди от издръжка. При задължените лица следва да е налице трайна промяна в здравословно състояние, работоспособност, доходи, семейно положение, като същото следва да има траен и продължителен характер. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято промяна се иска.

ОТНОСНО нуждите на детето:

Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните три и половина години, касае се за петгодишно дете, което посещава детска градина, а към определяне на издръжката е било на възраст под две години. Издръжката не е била променяна през последните три и половина години. В страната през последните три години са настъпили съществени изменения в икономическата обстановка. По данни на НСИ през второто тримесечие на 2023 г., относимо към момента на определяне на предходния размер издръжка, средната работна заплата за област П. е била в размер на 1676 лева (857 евро). Понастоящем е публикувана информацията за ІІ-о тримесечие на 2026 г. и за област П. средната работна заплата е в размер на 1228 евро за наетите лица. Т.е. налице е значителен ръст в средните трудови възнаграждения, което сочи и на завишени цени.

Не се твърди и установява М. да има нужди, различни от обичайните за дете на неговата възраст. Касае се за петгодишно дете, без данни за заболявания, изискващи ежемесечни разходи, без данни за специално потребности и нужди извън тези за задоволяване на базовите потребности.

ОТНОСНО възможностите на родителите:

В производството не са доказани промените, които са настъпили с доходите на родителите от момента на постановяване на първоначалната издръжка. Км настоящи момент бащата доказва доходи в размер на минималната работна заплата, майката сочи пред социалните работници трудово възнаграждение в размер на 900 евро месечно. За нито един от двамата родители не са установени други източници на доходи. Нито един от двамата родители не твърди да има задължение за издръжка на друго дете, и двамата нямат разходи за наем, установено е, че майката работи в друго населено място, което предполага транспортни разходи, а за бащата не е установено дали ползва служебен транспорт и на територията на кое населено място полага труд. Установено е в процеса, че майката няма подкрепа от разрешен роднински кръг, а бащата разделя разходите за домакинството си със своята майка и разполага с подкрепа както по отношение на физическите грижи за детето, така и финансово – с оглед споделените разходи за домакинството.

През изминалия период от време е настъпила нормативна промяна в размера на минималната работна заплата за страната и понастоящем минималният възможен размер на издръжката възлиза считано от 01.01.2026 г.

4 на 155.05 евро, при МРЗ от 620.20 евро, а от линията на бедност за 2025 г. е в размер на 390.63 евро.