Решение № 540 от 12.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 76649/2024
- Вид
- Решение № 540
- Подписан
- 12.01.2026
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 968 от 06.01.2025 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 15166 от 23.01.2025 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 17169 от 27.01.2025 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Определение № 37578 от 10.09.2025 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 17627 от 06.02.2026 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 39989 от 27.03.2026 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.234,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 13 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- Член 3, параграф 2 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 7, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2 т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 540 гр. София, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110176649 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „А1 Б-я„ ЕАД чрез юрк. Караколев с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът Ж. Д. Д. дължи на ищеца сума в общ размер от 3870,90 лв., представляваща сбор от сумите: 3559,55 лв., претендирана по партида № М4019005, която е формирана по следния начин: - 923,01 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.06.2023 г. до 15.12.2023 г. (период на изискуемост на задължението 19.07.2023 г. до 02.02.2024 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № 501874919, приложенията към него и Общите условия по партида № М4019005; - 1766,70 лв. - цената на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период от 16.06.2023 г. до 15.01.2024 г. (период на изискуемост на задължението 19.07.2023 г. до 02.02.2024 г.), начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № 501874919 по партида № М4019005; - 869,84 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № 501874919 за услугите по партида № М4019005, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора; 311,35 лв., претендирана по партида № М4564230, представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.05.2023 г. до 15.11.2023 г. (период на изискуемост на задължението 19.06.2023 г. до 10.12.2023 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № 501874919, приложенията към него и Общите условия по партида № М4564230, както и мораторната лихва в общ размер на 119,85 лв., начислена върху главницата от 3870,90 лв., която е формирана като сбор от следните суми: - 41,95 лв., мораторна лихва върху сумата от 923,01 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по партида № М4019005 за периода от 09.08.2023 г. до 26.03.2024 г.; - 37,56 лв. – мораторна лихва върху сумата от 1766,70 лв., претендирана като неплатени вноски за устройства – предмет на продажба на изплащане по партида № М4019005 за периода от 09.08.2023 г. до 26.03.2024 г.; - 23,02 лв., мораторна 1 лихва върху сумата от 869,84 лв., претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор, в частта му за услугите по партида № М4019005. Лихвата е начислена за периода от 12.08.2023 г. до 26.03.2024 г; - 17,32 лв., мораторна лихва върху сумата от 311,35 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по партида № М4564230, за периода от 10.07.2023 г. до 26.03.2024 г. Претендира се и законната лихва върху сума в общ размер от 3870,90 лв. от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 09.04.2024 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 21479/2024 г. по описа на СРС, 143 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.05.2024 г. В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника посочения договор, по силата на който му е предоставил електронни съобщителни услуги, но ответникът не изпълнил задълженията си за плащане на тяхната цена за процесния период, поради което договорът е прекратен предсрочно едностранно от ищеца по вина на ответника, вследствие на което се дължат и неустойки предвидени в договора. Заявява, че на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги и са му продадени устройства на изплащане, чиито цени са начислявани по 2 бр. партиди - № М4019005 и № М4564230: по партида № М4019005 предоставяната услуга е комплексна мобилна услуга на мобилен № 0888779800, комплексна мобилна услуга на мобилен № 0884229263 и двойна пакетна услуга фиксиран интернет № 101000094906 + фиксирана телевизия № 201000094905. Устройствата, 2 продадени на изплащане, са Апарат Samsung Gal A52S 5G Lav+TTEC HF, Sc.Glass Panzer Sam S23 5711724073229 и Апарат Sam Gal S23 256GB Black+Ad. - по партида № М4564230 предоставяната услуга е комплексна мобилна услуга на мобилен № 0882063320. Последният е ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1Б-я” ЕАД задължения в общ размер на 3870,90 лв., която сума от своя страна е формирана, както следва: - по партида № М4019005, за периода от 19.07.2023 г. до 02.02.2024 г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил следните задължения: 923,01 лв. - непогасена сума за предоставени услуги, както и 1766,70 лв. - непогасена сума за устройство на изплащане. На 21.12.2023 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор № 501874919 е прекратен за услугите по партида № М4019005 по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на Договора и Общите условия на „А 1 Б-я” ЕАД са начислени неустойки в общ размер на 869,84 лв. Общо, сумата претендираната по тази партида, е в размер на 3559,55 лв. - по партида № М4564230, за периода от 19.06.2023 г. до 10.12.2023 г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил следните задължения: 311,35 л в . непогасена сума за предоставени услуги. Общо, сумата претендираната по тази партида, е в размер на 311,35 лв. Претендира и мораторна лихва върху сумата в размер на 119,85 лв.
Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира и направените в хода на исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Същият е депозирал бланково възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадена е молба от ищеца за отделяне на иска в размер на 3870, 90 лв., тъй като ответника е платил сумата на 04.08.2025 г., което се установява и от представената по делото експертиза. В тази част делото следва да се прекрати. В експертизата е посочено, че сумата от 2689,71 лв. е за такси и лизингови вноски, които са дължими.
Също са дължими таксите за допълнителни услуги в размер на 311, 35 лв. Плащането с което се погасява обаче неустойките в размер на 869,84 лв. не е породило погасителен ефект, тъй като вземането за неустойка е нищожно, поради което е платено без осонование.
Следователно по чл. 76 ЗЗД част от това плащане ще се отнесе към размера на лихвата за 2 забава, която е в размер на 119, 85 лв. като от нея ще се извади сумата от 23, 02 лв. лихва за забава върху неустойката, която обаче не се дължи, като искът за лихва следва да се отхвърли. Така се прихваща само към дължимата лихва за забава от 96,83 лв. Дължима е и лихва за забава от 09.04.2024 г. до 04.08.2025 г., тоест лихвата за забава в хода на процеса също следва да се дължи и да се прихване като тя е в размер следва да се чаничли само върху размера на реално дължимата главница, която е в размер на 3 001,06 лв, като натрупаната лихва е в размер на 534.71 лв., която е дължима и погасена чрез прихваане с надплатената сумча.
Така остава за потребителя сума за вършане в размер на 238,3лв., които са надплатени и подлежат на вършане по искане на потребителя, а такова в настоящото производство не е направено.
По отношение на неустойките начислени от ищеца съдът намира следното:
Съдът намира клаузата на чл. 54.12 от ОУ за неравноправна. На потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен процесния договор. Ясно е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна разпоредба, но отклоняването от нея лишава потребителя от елементарна яснота кога отношението се счита прекратено, кога има съществено неизпълнение какви са точно последиците от това съществено неизпълнение и може ли да го избегне, като плати. Очевидно без да бъде уведомен потребителя за тези обстоятелства не може да бъде натоварен със кумулативни санкции без да бъде предупреден за тях, което е общо правило в облигационно право и отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно. Отклонението от общото правило на облигационно право очевидно нямаше да бъде прието,ако имаше индивидуално договаряне.По изложените причини категорично се стига до извод, че тази клауза е неравноправна. Неравнопрваните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което договорът не се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г. по дело C‑600/21 на СЕС.
В този смисъл следва да се има предвид и националната практика Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.,с което че страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона. В този смисъл клаузата от договора за продажба на изплащане предвиждаща автоматична предсрочна изискуемост при неплащане 3 на две последователни вноски от общо 24 е неравноправна и също не следва да се прилага.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е настъпило нито предсрочна изискуемост, нито прекратяване, поради което и неустойки за прекратяване не се дължат.
На трето място автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал. От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически послабата страна/. От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Разпечатката съдържа 22 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa54167c-8067-4e83-9903-0fd92ce6f220