Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4320 от 04.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7096/2025
Вид
Решение № 4320
Подписан
04.07.2025
В сила
04.07.2025
Състав
Николай Димов, Евгени Стоилов Станоев, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4320 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100507096 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. чл. 78 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 112866/04.06.2025 г. по регистъра на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, срещу Разпореждане от 08.05.2025 г. по изпълнително дело № 20259240401628 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнителното дело за намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.

Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение е непропорционално, тъй като е само за образуване на изпълнителното дело.

Твърди, че не е извършено процесуално представителство по изпълнително дело. Излага съображения, че не са налице доказателства за реално изплащане на адвокатското възнаграждение. Излага аргументи, че и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се намали съответно, като тя следва да се начислява само върху вземането, не и върху таксите и разноските. Моли отказът на ЧСИ да бъде отменен, а адвокатското възнаграждение – намалено.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – П.С.Г., ЕГН **********, в предоставения срок за отговор е депозирал становище, с 1 което намира искането на длъжика за неоснователно. Аргументира, че определеното и изплатено адвокатско възнаграждение е не само за образуване на делото, но и за процесуално представителство – посочен бил конкретен изпълнителен способ. Оспорва твърденията на жалбоподателя за недоказаност на заплащането на същото.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като адвокатът на взискателя е депозирал становище във връзка с постъпилото от длъжника възражение, впоследствие жалба.

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20259240401628 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ. Съгласно същите изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 77557/24.03.2025 г. на П.С.Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 13.02.2025 г. по гр.д. № 433/2024 г. по описа на РС – Ямбол, за сумата от 949,46 лв., представляваща разноски по делото пред ЯРС.

Взискателят е помолил частния съдебен изпълнител да образува изпълнително дело и е поискал да бъде изискана справка от БНБ за банкови сметки на длъжника, като в случай че се установят такива, е помолил да бъде наложен запор.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2025 г., в който е уговорен размер на адвокатско възнаграждение в полза на адв. С.Т. в размер на 400 лв. Посочено е, че сумата е платена в брой при подписване на договора.

С Постановление за разноски от 02.04.2025 г. по изпълнителното дело ЧСИ Костов е приел за събиране разноски, както следва:

По т. 1 – образуване на изпълнителното дело – 24 лв.;

По т. 3 – справка за длъжника и неговото имущество – 18 лв.;

По т. 4 – призовка – 24 лв.;

По т. 5 – изготвяне и връчване на покана – 24 лв.;

По т. 26 – изпълнение на парично вземане – 153,56 лв.;

2

Посочено е, че таксата по т. 26 е изчислена към 02.04.2025 г. за материален интерес в размер на 1349,46 лв.

На 04.04.2025 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е получил покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен, че следва да заплати сумите по изпълнителния лист – 949,46 лв. – разноски, както и 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, 243,56 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, или общо дължима сума в размер на 1593,02 лв.

В срока за доброволно изпълнение сумата е изцяло платена от длъжника.

На 17.04.2025 г. длъжникът е възразил пред ЧСИ по отношение на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя.

Въззивникът е оспорил възражението на длъжника на 02.05.2025 г.

С обжалваното разпореждане от 08.05.2025 г. ЧСИ е отказал намаляване на възнаграждението.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Компетентен да се произнесе по искане за изменение на начислени разноски по изпълнителното производство е съдебният изпълнител, чийто акт, постановен по възражение на длъжника срещу размера на разноските, подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени на длъжника, включително тези за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, направени от взискателя.

По делото се установява от представените доказателства, че взискателят е възложил на адв. С.Т. представителството по процесното изпълнително дело, за което е уговорена и платена сумата от 400 лв. Сумата е уговорена за адвокатски услуги, изразяващи се в изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника и процесуално представителство по 3 делото.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от съдебния изпълнител да изиска справка от БНБ за наличните сметки на длъжника и да наложи запори, в случай че се установят такива.

Установи се от представените документи, че частният съдебен изпълнител е отказал да намали възнаграждението.

Съдът счита, вземайки предвид характера на действията, извършени от представителя на взискателя по изпълнителното дело, че правната и фактическата сложност на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат за образуване на делото в размери, по-големи от минималните, определени в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа в редакцията на същата към 20.03.2025 г. /датата на договора за правна защита и съдействие/. Към този момент чл. 10, т. 1 НВАР е предвиждал, че възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200,00 лева. С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС обаче е прието, че „наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 (ДФЕС), а националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.“. СЕС посочва също, че „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“.

Следователно посочените в НВАР минимални размери на адвокатското възнаграждение служат само за ориентир за същите, но не са задължителни за съда. Възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа. В този смисъл е Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС .

Действията по изпълнителното дело се изчерпват с подаването на заявлението за образуване на същото, в което е посочено частният съдебен изпълнител да изиска справка от БНБ и да наложи запори върху сметките на 4 длъжника. Посочването на способ за изпълнение, в случая налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, е част от задължителното съдържание на молбата/заявлението за образуване на изпълнително дело, поради което следва извод, че към този момент не следва да се начисляват разноски в тежест на длъжника за водене на делото. Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка и предпоставя възникване на вземане за заплащане на възнаграждение за водене на производството вследствие на осъществено представителство. След като не са представени доказателства за осъществено такова представителство, разноски в тежест на длъжника за водене на изпълнителното дело не се дължат.

Следва да бъде посочено, че длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение.

Несъстоятелно се явява обяснението на ЧСИ, че възнаграждението включва осъществено процесуално представителство, тъй като взискателят е взел отношение по възражението на длъжника за размера на разноските както пред ЧСИ, така и по частната жалба. Тези действия на адв. С.Т. и взискателя – подаване на становища по възражението на длъжника за размера на разноските, са следствие именно от претендираното адвокатско възнаграждение, а не са за водене на изпълнителното дело, поради което за същите не следва да се дължи адвокатско възнаграждение.

При тези изводи на Софийски градски съд дължимите разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение са само за образуване на последното и в размер на 200 лв. В тази част обжалваното разпореждане на ЧСИ следва да бъде отменено, а разноските – намалени.

При този извод съдът следва да обсъди и искането на жалбоподателя за намаляване на начислената от частния съдебен изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Същата следва да се изчисли на база сума за разноски за адвокат в размер на 200 лв., а не на 400 лв., поради което и на основание т. 26, б. „в“ ТРРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е в размер на 134,35 лв. с ДДС. Частният съдебен изпълнител е изчислил такса в размер на 153,56 лв. с ДДС, поради което същата следва да се намали с 19,21 лв. с ДДС.

С оглед на горните изводи на съда, жалбата е изцяло основателна.

5

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 08.05.2025 г. по изпълнително дело № 20259240401628 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнителното дело за намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, както следва: със сумата от 200 лв., представляваща разноски на взискателя за възнаграждение за адвокат за образуване на изпълнителното дело, и със сумата от 19,21 лв. с ДДС, представляваща пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на частния съдебен изпълнител и на страните за сведение и съобразяване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6