Решение № 850 от 18.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Бургас, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20222100100913 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“ – София, БУЛСТАТ 177124360, рег.№ 2000045410 в единния регистър, чрез адв.Христина Христова Иванова от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4 против И. Н. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ул. „С.К. О.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* със служебни защитници адв. Лора Станкова от АК-Бургас и адв. Надя Атанасова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Оборище“ № 75, ет.1, да бъде прието за установено, че ответникът дължи следните суми: 36 506.40 лв. главница по договор за потребителски кредит № *** от 10.07.2018г., ведно със законната лихва считано от 23.11.2020г. до окончателното заплащане на сумата; 4084,69 лв. възнаградителна лихва за периода 10.07.2019 – 17.09.2020г.; 930,27 лв. мораторна лихва за периода 10.06.2019 – 16.11.2020г.; 142,25 лв. такси до 16.11.2020г.; 252 лв. нотариални такси, както и да бъде осъден да заплати направените в производството по ч.гр.д.№ 7487/2020г. по описа на РС-Бургас 1 разноски – 838,31 лв. внесена държавна такса и 1390,48 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство.

Според изложеното в исковата молба, на 10.07.2018 г. между банката и И. М. е сключен Договор за потребителски кредит № ***. По силата на посочения договор, ответникът получил от банката кредит в размер на 40 000 лева с краен срок за погасяване 10.07.2025 год. Погасяването на задължението следвало да се извършва с погасителни вноски на всяко 10-то число от месеца, съгласно погасителен план - приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, при лихва в размер на 9,5 % годишно за периода 10.07.2018 - 09.10.2019г. До 09.02.2020г. е начислявана лихва от 11 % на основание чл.20 ал.2 от договора – незаплащане на договорените застрахователни премии по договора. Банката е изпълнила задълженията си по чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение от 13.03.2020г. относно мораторната лихва. Според банката, в чл.14 от договора за банков кредит (ДБК) са уточнени кои са обстоятелствата, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем. В тази връзка се сочи, че поради просрочие от страна на кредитополучателя над 30 дни на погасителна вноска и съгласно посочените по чл.14 и чл.19 от ДБК, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 17.09.2020г., на която дата банката уведомила длъжника И. М. с покана № 2332/2020 год., том 2, акт № 73 на нотариус Н.Ников с район на действие РСБургас, както и за възможността за доброволно изпълнение на задължението.

Това е било направено на адрес на управление на дружеството „Голдън къмпани проджект“ ЕООД с ЕИК 204242426, на което ответникът е собственик и управител. Твърди се, че длъжникът изпаднал в забава считано от 11.06.2019 г.

Кредитополучателят е прекратил изцяло изплащането на дължимите месечни погасителни вноски, поради което ищецът подал Заявление по чл.417 от ГПК за събиране на вземането си по процесния договор. Към датата на подаване на заявлението, длъжникът имал общо 14 бр. пълни непогасени вноски. Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ЧГД № 7487/20г. по описа на Районен съд - Бургас, по което са издадени Заповед за изпълнение № 260959 от 24.11.2020г. и Изпълнителен лист № 261732/ 25.11.2020г., по силата на които ответникът е осъден да заплати на ищцовата банка дължимите по Договора за кредит суми, 2 а именно: просрочена главница – 36 506,40 лв., възнаградителна лихва за просрочена главница – 4084,69 лв. за периода от 10.07.2019 до 17.09.2020г. вкл.; мораторна лихва – 930,27 лв. за периода 10.06.2019 – 16.11.2020г.; разходи за връчване на предсрочна изискуемост - 252 лв; такси – 142,25 лв. ; законна лихва върху главницата от 23.11.2020г. до окончателното погасяване на дълга; съдебни разноски от 838,31 лв. – държавна такса и 1390,48 лв. адвокатски хонорар. Заявява се, че в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съдът бил проверил и установил редовността на процесния договор за потребителски кредит. В производството по чл. 417 от ГПК банката била доказала вземането си пред съда чрез представянето на Извлечение от счетоводните си книги към 16.09.2020г. включително.

Ответникът И. М. чрез назначените му особени представители, с депозирания отговор на исковата молба оспорва предявените искови претенции, като ги счита за недопустими, неоснователни и недоказани по основание и размер. Не е налице надлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на банковия кредит от страна на ищеца. В тази връзка заявява, че ответникът не бил намерен на адреса, на който е регистриран в България за да получи поканата за доброволно изпълнение и книжата към нея, не било потърсено друго лице - член на домакинството или близък роднина на кредитополучателя, което да приеме документите със задължение да му ги предаде, не бил търсен по месторабота на управляваното от него дружество. Последващото връчване на нотариалната покана на адрес на управление на дружеството на ответника е без значение, след като е налице нередовно връчване на постоянния и настоящ адрес. Поради изложеното, предсрочната изискуемост по вземанията по договора не е надлежно съобщена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Или това е възражение за ненадлежно връчване на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че съобразно т.1.1 от Тълкувателно решение № 8/ 02.04.2019г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2017г., ОСГТК, предявения иск следва да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо.

По-нататък в отговора се твърди, че сключеният договор е за потребителски кредит съобразно §.13, т.1 от ДР на ЗЗП по отношение на 3 ответника М.. Банката не е представила по делото посочения в ДБК стандартен европейски формуляр, поради което не може да се извърши преценка, дали е спазен чл.5 ал.1 и 2 от ЗПК. Не е представен и групов договор за застраховка „Защита на плащанията“, от който да се установи дали е налице задължение у ответника за еднократно плащане на застрахователната премия (според ДБК) или периодично (според погасителния план).

Клаузата на чл.3 ал.12 от ДБК противоречи на чл.20 ал.1 и 2 от същия, като преференциалните размери на лихвата са отразени в заложения годишен размер, но банката може едностранно да го увеличи с 1,5 % при неплащане на една месечна застрахователна вноска. Така за периода 10.06.2019 – 16.11.2020г. е начислена както мораторна лихва, така и увеличената лихва.

Чл.20 от ДБК представлявал и неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.3 от ЗЗП, след като условията за увеличаването на лихвата изцяло зависят от банката. Същата изпълва състава и на чл.146 ал.2 от ЗЗП, след като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ.

Предвидената в чл.5 т.1 от ДБК такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 390 лв., противоречи на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитодателя да изисква такси и комисионни за управлението на кредита и е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. Прави се възражение за прихващане в случай, че съдът уважи исковете на банката.

Това се отнася и до таксата от 49 лв. като част от претендираната сума от 142,25 лв., която представлява такса по усвояване и управление на кредита и това е в противоречие с чл.10а ал.2 от ЗПК.

Претенцията за заплатените от банката нотариални такси от общо 252 лв. противоречи на чл.33 ал.1 от ЗПК, която не допуска обезщетението на кредитора да надвишава законната лихва, а същите не представляват и допълнителни услуги по чл.10а ал.2 от ЗПК.

Посоченият в чл.3 ал.9 от ДБК годишен процент на разходите в размер на 12,38 %, не предоставя пълна информация за всички разходи, които се включват, което противоречи на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК. А целият ДБК противоречи на чл.10 ал.1 от ЗПК, след като той и всички негови елементи не са с еднакъв шрифт не по-малък от 12. Като цяло се твърди недействителност 4 на целия договор на основание чл.22 от ЗПК, като на основание чл.23 потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита – размерът на главницата след приспадане на вече погасената част.

В съдебно заседание ищцовата страна не изпрати процесуален представител. В нарочна писмена защита заяви, че поддържа исковете и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ответникът чрез особените си представители, изложи становище за неоснователност на предявените искове, като се позова на доводите в писмения отговор на исковата молба и на отговори на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 7487/2020 г. по описа на РСБургас, издаденият изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 260959/ 24.11.2020г. (л.54-55; 57 по частното гражданско дело), съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 2228,79 лв. направени разноски. Предвид постановеното разпореждане № 260438/ 08.03.2022г. (л.62), производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след спирането на частното гражданско дело. Внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са с правно основание 422 от ГПК, във вр. с 430 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото не се спори, а и видно от приложените доказателства, на 10.07.2018г. „Юробанк България“ АД и И. Н. М. са сключили Договор за потребителски кредит (л.7-13), като банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 40 000 лв., който е бил усвоен изцяло към 5

10.07.2018 г. (л.16). Срокът на издължаване е бил установен до 10.07.2025 г.

Приложен е погасителен план (л.14-15). Поради неплащане на дължимите вноски от кредитополучателя, банката е изготвила нотариална покана, в която изрично е обявила цялото задължение по кредита за незабавно изискуемо и дължимо и е посочила всички суми, които счита, че И. М. дължи към 03.02.2020г. (л.37-38). Нотариалната покана е била връчена на длъжника на 29.05.2020г. по реда на 47 и сл. от ГПК чрез залепване на вратата на жилището на посочения адрес. Поради липса на вписани трудово договори, на 17.09.2020г. нотариусът е извършил връчване чрез залепване на съобщение на вратата на адреса по седалището на „Голдън къмпани проджект“ ООД с ЕИК 204242426 – ул.“Гладстон“ № 70, на която И.М. и към момента все още е вписан като управител. След изтичане на предоставения срок за погасяване на дължимите суми, банката е подала заявление до РС-Бургас за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като е било образувано ч.гр.д.№ 7487/2020г. по описа на РС-Бургас. Издаден е бил изпълнителен лист против длъжника И. М. за сумата от 36 506,40 лв. главница, 4084,69 лв. възнаградителна лихва за периода 10.07.2019 – 17.09.2020г., 930,27 лв. мораторна лихва за периода 10.06.2019 – 16.11.2020г., 142,25 лв. и 252 лв. такси, съгласно изготвена справка от счетоводните книги на банката, ведно със законната лихва начиная от подаване на заявлението – 23.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата и 2228,79 лв. разноски (л.54).