Решение № 1382 от 07.10.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1382

07.10.2020 г.

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пловдив

XVI наказателен състав

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Иванка А. Пиронкова

Николай З. Петров като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20205330205491 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-005430 от 19.06.2020г., издадено от Началник група с-р „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на Н. П. П. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.П., който подържа жалбат и моли наказателното постановление да бъде отменено, както и да се присъдят разноските по делото направени от доверителя му.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че жалбата е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 11.06.2020г. около 09.40 часа в община Родопи, на път втори клас II-86, км 7 + 175, като водач лишен от СУМПС управлява л.а.БМВ 120Д с рег. номер 1

***

За така описаното нарушение на водача П. бил съставен АУАН за гореописаното нарушение, като това че водача бил неправоспособен с отнет СУМПС било квалифицирано по чл.150 от ЗДВП.В съставения АУАН жалбоподателя не е вписал възражение и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпило такова.Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление с оглед констатациите в АУАН.

Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства по преписката, както и гласните такива изразяващи се в разпит на св.Б.актосъставител.От тях и справката за водач нарушител съдът достига до извода, че към датата на нарушението П. е управлявал МПС без да е правоспособен водач.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност.

Налице са обаче нарушения в хода на административнонаказателното производство досежно нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДВП изразяващи се в следното.На първо място е налице нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН тъй като в АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.150 от ЗДВП.Впоследствие с наказателното постановление, като нарушената норма е вписана чл.150А, ал.1 от ЗДВП, но фактически за това нарушение по този текст на нарушителя не е било предявено обвинение с акта и едва с наказателното постановление за пръв път му е вменено нарушение под тази правна квалификация.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, като е нарушен и чл.42, т.5 от ЗАНН и не е посочена ясно правната норма която е нарушена от жалбоподателя.Двете норми по чл.150 и чл.150А, ал.1 са за коренно различни нарушения и фактически жалбоподателя няма как да разбере за какво точно е наказан.Поради така изложените нарушения на процесуалните правила наказателното постановление следва да се отмени тъй като се явява незаконосъобразно.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН 2 на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В случая адвокатското възнаграждение е над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата е 100лв, предвид размера на интереса от 200лева.Това е така тъй като договора за правна помощ е сключен на 03.07.2020г. в него е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой.Действително с влизане в сила на промени на наредбата /ДВ 68 от 31.07.2020г./ от 04 август 2020г. минимума е вече 300лв., но към датата на сключване на договора за правна помощ действащия минимален размер е 100лв. предвид Решение номер 5419 на ВАС- обн. бр. 45 от 2020 г, в сила от 15.05.2020 г.Тоест в периода 15.05.2020г. до 04.08.2020г. минималния размер в случая се явява 100/сто/лева.Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна преди края на съдебното заседание.Настоящото производство протече в едно съдебно заседание, което бе с кратка продължителност, не се отличава с фактическа или правна сложност, бе разпитан само един свидетел и ОД на МВР-Пловдив, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер до 100 лева.

Предвид това Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-005430 от 19.06.2020г., издадено от Началник група с-р „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на Н.

П. П. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Н. П. П. с ЕГН ********** от гр.Пловдив сумата от 100 /сто/ лева за направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, 3 предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4