Решение № 1679 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1679 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100509469 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЕС гр. София, ул.“****“ № 14, представлявани от управителя К. Б. срещу решение № 11395/13.06.2025г., постановено по гр. д. № 18259/2024г. на СРС, 174 с-в.

С обжалваното решение са отменени на основание чл. 40 ЗУЕС по предявения от М. В. К., ЕГН ********** срещу собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, кв. Лозенец, ул. ,,****“ № 14, представлявана от управителя К. А. Б., ЕГН **********, взетите решения по т. 1 в частта, касаеща извеждане на М. В. К., ЕГН ********** от апартамент № 1, находящ се в гр. София, кв. Лозенец, ул. ,,****“ № 14 и по т. 2, обективирани в протокол от проведено ОС на ЕС на 03.03.2024 г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че ищцата, сега въззиваема, е прехвърлила собствеността върху притежавания от нея обект след завеждане на делото, поради което липсва правен интерес за водене на иск. Счита, че неправилно СРС е приел, че не е бил налице неотложен случай за свикване на общото събрание на ЕС. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

1

В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.

1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно решение № 39/19.02.2013г. по гр. д. № 657/2012г. ГК 1 ГО на ВКС решенията на общото събрание на етажната собственост могат да бъдат нищожни или незаконосъобразни, като съдът по конкретното дело преценява кой порок е налице. И в двата случая обаче съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС искът е за отмяна на порочното решение /нищожно или незаконосъобразно/.

Оплакванията във въззивната жалба се основават на липса на правен интерес от водене на делото, както и наличието на неотложен случай, наложило свикване на общото събрание.

Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, която норма предоставя възможност на "всеки собственик" да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание. В понятието "всеки собственик" следва да се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му /в този смисъл е решение № 28/06.06.2017 г. по гр. дело № 2887/2016 г. на ВКС, Г. К., ІІ Г. О. /.

По делото се установява, че ищецът, както към датата на провеждане на процесното ОС, така и към датата на предявяване в съда на иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, е бил собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 1 в жилищната сграда в режим на ЕС, с административен адрес: град София, ул. "****" № 2

14, видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том ІІ, рег. № 4830, дело № 256/2022 г., като едва след завеждане на настоящото дело е отчуждил притежавания от него недвижим имот. В случая не може да бъде споделен доводът на въззивника, че ищецът след като в хода на делото се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, е отпаднал правният му интерес от така предявения иск и производството по делото следва да бъде прекратено. Обстоятелството, че ищецът се е разпоредил с имота в хода на процеса, не води до извод за недопустимост на предявения иск. Въпреки прехвърлянето, прехвърлящата страна запазва качеството си на страна /чл. 226, ал. 1 ГПК/, така че делото продължава своя ход между първоначалните страни.

С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че за ищеца не е отпаднал правният интерес от воденето на настоящото дело. Видно от представения пред СРС нотариален акт, се установява, че ищецът е бил собственик към датата на провеждане на общото събрание и към датата на подаване на исковата молба, поради което е правно легитимиран да води настоящите искове.

Правният интерес от водене на иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание не отпада поради последващо прехвърляне на имота след завеждане на делото. Искът е допустим, ако ищецът е бил собственик към момента на предявяването му. Правото да се иска отмяна на решение на общото събрание по чл.

40, ал. 1 ЗУЕС принадлежи на „всеки собственик“ към датата на събранието, тъй като именно той има право да участва в провеждането му и е обвързан от взетите решения.

Съгласно цитираното по – горе Решение № 28/06.06.2017 г. по гр.д. № 2887/2016 г. на ВКС, II г.о., ако след провеждането на общото събрание, но преди изтичане на срока за оспорване, обектът бъде прехвърлен, приобретателят има интерес да иска отмяна на решенията, които пораждат правни последици занапред, но само поради тяхната материална незаконосъобразност. В случая искът е предявен в срока за оспорване на решението на ОС от ищцата, сега въззиваема, която към този момент е била собственик, поради което има интерес от водене на делото.

Неоснователно е и другото оплакване на въззивника – за неотложен случай, наложил свикване на общото събрание.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Разпоредбата на чл. 13, ал.

8 ЗУЕС предвижда, че общото събрание не може да се свиква в дни, обявени за официални празници, освен, когато се касае за неотложен случай. Един от спорните въпроси в производството по предявения иск е дали вземането на решение за възстановяване на премахнат комин/отдушник и за извършване на ремонт на покрива е 3

"неотложен случай".

Легално определение се съдържа в § 1, т. 16 от ДР на ЗУЕС, според който "неотложен случай" е наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица.

При наличието на изрично оспорване с исковата молба за неотложност на вземането на решението за ремонт на покрива, неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че отразеното в протокола е достатъчно доказателство за неотложност. В тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, които да установят такава неотложност.

При тези данни настоящият въззивен състав намира, че по делото не е доказано наличието на неотложен случай по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на пар.

1, т. 16 ЗУЕС. Не са установени каквито и да е факти и обстоятелства, които позволяват да се квалифицира ситуацията като неотложна. Не се доказва нито опасност за разрушаване на сградата или на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации, нито се доказва да се възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, нито да е налице опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица. Обстоятелствата, които могат да бъдат определени като "неотложен случай" следва да бъдат свързани с опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица. Посоченото от ответника, сега въззивник, не отговаря на тези условия и правилно районният съд е приел, че приетите решения са незаконосъобразни.

При това положение процедурата по провеждане на събранието се явява опорочена, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС за спазване на предвидения в закона ред за свикване на общото събрание, гарантираща възможността на етажните собственици да вземат участие при провеждане на общото събрание, което води като резултат до незаконосъобразност на проведеното на 24.04.2019 г. общо събрание, респ. взетите на него решения не пораждат правни последици. Само по себе си, това е достатъчно основание за отмяна на взетите решения на общото събрание на ЕС.

Отделно от това, фактическите твърдения на ответника за неотложност касаят единствено решението по т. 2 от провелото се процесно ОС, но не и тези по т. 1 за изваждане на собственици на самостоятелни обекти. За въпроси, които не попадат в 4 кръга на обстоятелствата, формиращи "неотложен случай" по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗУЕС, следва да се прилага общият ред за свикване на общо събрание на етажната собственост, включително изискването общите събрания да не се провеждат на официални празници, съгласно чл. 13, ал. 8 ЗУЕС. Предвиденото в цитираната разпоредба цели да гарантира, че всички етажни собственици ще могат да организират участието си в общото събрание, лично или чрез пълномощник, както и да се запознаят с въпросите, включени в дневния ред, да формират позиция и при необходимост да подготвят възражения или предложения. По този начин се осигурява равнопоставеност на участниците и възможност за ефективно упражняване на правото на глас. Ето защо разпоредбата на чл. 13, ал. 8 ЗУЕС се явява гаранция за равнопоставеност и действително упражняване правото на глас на живущите в сградата, поради което тази норма е императивна и отклонение от нея се допуска само в изрично предвидените в закона хипотези.

Възприемането на тезата, че общо събрание на етажната собственост може да бъде свикано при условията на неотложност поради наличие на един действително неотложен въпрос, като в рамките на същото събрание бъдат обсъждани и взимани решения и по други въпроси, които по своя характер не се квалифицират като неотложни и не попадат в обхвата на легалната дефиниция за "неотложен случай", по същество би представлявало заобикаляне на императивните норми на закона. Подобна практика би довела до ограничаване възможността на отделни етажни собственици, ползватели и обитатели да участват в общото събрание и да упражнят правото си на глас.

Доказателства за неотложност не са събрани и по отношение на премахнат комин отдушник. По никакъв начин не се установява неотложност и видно от представеното писмо от СО, район Лозенец /л. 77 от делото на СРС/. При извършената проверка на отдушниците не са били констатирани нарушения.

Нещо повече, извеждането на собственик, ползвател или обитател от сграда етажна собственост, представлява една изключително крайна мярка, за осъществяването на която е предвидена законова процедура, която следва да бъде спазена. Разпоредбата на чл. 45 от ЗС предвижда възможност за извеждане единствено на собственик, но приложното поле на разпоредбата е разширено със специалната норма на чл. 11, ал. 1, б. "е" от ЗУЕС, който предоставя в правомощие Общото събрание на етажните собственици да вземе решение за изваждане от сградата на собственик, ползвател или обитател по реда на чл. 45 от ЗС за определен срок, но не по-дълъг от три години.