Решение № 302 от 17.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 585/2026
- Вид
- Решение № 302
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА, Силвия Пантелеева
Цитирани разпоредби
- чл.432 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.1-т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.1-т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.1-т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.1-т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.1-т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.1-т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.1-т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.1-т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.440 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 302 гр. Велико Търново, 17.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Еманоел Вардаров
Членове:
ЛЮБКА МИЛКОВА
Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20264100500585 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл.437 ал.1 от ГПК ввр. чл.435 ал.2 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№9927/12.05.2026г. срещу Постановление от 29.04.2026г., постановено по изп.дело№20117280400804 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева с per.№728, с район на действие ВТОС, от страна на Г. С. Л. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.Оряховица ул.
„П.Цвикев”№28(чрез адв.Д. Ив.Г. от ВТАК) - длъжник по цитираното изп.дело, с което постановление е оставено без разглеждане искането на Г. С. Л. да бъде прекратено изп.дело срещу него. Счита, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна - длъжник по изп.дело в законовия срок и насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, съгласно чл.435 ал.2 т.6 от ГПК(отказ да се прекрати принудителното изпълнение срещу длъжника). Не възприема отказа да бъде разгледана молбата на длъжника с мотиви, че такъв вече бил постановен по изп.дело и е бил отменен от съда по силата на Решение№285/16.05.2024г. по в.гр.дело№293/2024г. на ВТОС. На практика представлявало повторен отказ за прекратяване на изп.дело, което не намирало опора в закона, че правото на длъжника да иска прекратяване на изпълнителното производство не било неограничено. Новото искане за прекратяване с вх.№6824/06.04.2026г. било мотивирано с прякото приложение на Регламент(ЕС)2015/848 относно производствата по несъстоятелност, съгласно който решението за откриване на производство по несъстоятелност има непосредствено и универсално действие на територията на всички държави членки, вкл. на Р.България и което не било разгледано в решението по в.гр.дело№293/2024г. на ВТОС и тъй като същото е необжалваемо, единствения път за защита било подаване на ново искане за прекратяване на изп.производство на това основание. Отправеното искане за прекратяване на висящото производство, на основание прякото действие на Регламента е първо по делото и до настоящия момент нямало произнасяне на ЧСИ относно това искане. По силата на Решение от 12.04.2023г. на Районен съд - Хайлброн(съд по 1 несъстоятелността) по преписка 3 IK 16/22, съобразно което длъжникът е освободен като физическо лице от отговорност за остатъчни задължения към всички кредитори. Решението за освобождаване на Г. Л. от отговорност за остатъчни задължения е влязло в сила на 12.04.2023г. Същото било приложено по изп.дело(с легализиран превод). Съгласно Регламент(ЕС)2015/848 относно производствата по несъстоятелност, решението за откриване на производство по несъстоятелност има непосредствено и универсално действие на територията на всички държави членки, включително на Р.България и пораждало последиците по правото на държавата по откриване, включително забраната за индивидуално принудително изпълнение. Изискването за наличие на решение по чл.439 чл.440 ГПК, като предпоставка за прекратяване на изп.производство противоречяло на правото на ЕС, тъй като въвеждало допълнителни условия, които не са предвидени в регламента, респективно отричат права на страната по изпълнителното производство, признати изрично от Регламент(ЕС)2015/848. По този начин се възпрепятствало ефективността на производството по несъстоятелност и прякото действие и задължителната сила на регламента в рамките на ЕС. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ Дияна Колева за прекратяване изп.производство като незаконосъобразен и да се постанови прекратяване на изп.дело№20117280400804.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК от „ЕОС Матрикс“ЕООД – взискател по по изп.дело№20117280400804 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева е постъпил отговор/становище във връзка с подадената жалба. Счита, че не били н алице сочените от закона необходими предпоставки за прекратяване на делото, предвид своевременно предприеманите изп.действия. Цитира се т.10 на Тълк.решение от 26.06.2015г., постановено по тъл.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, относно прекъсването на давността и приложението на перемпцията, като такава не била настъпила, предвид изразената процесуална активност на взискателя да събере вземането си и редовно предприеманите действия в рамките на изп.производство, считано от образуването му до днешна дата. Моли жалбата на длъжника Г. С. Л., с която се оспорва отказа на ЧСИ да прекрати изп.производство, да бъде оставена без уважение, а действието на ЧСИ да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В изложени мотиви, съгласно чл.436 ал.3 изр.II ГПК, ЧСИ Дияна Ж.Колева заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на жалбата. След преценка на данните по изпълнителното дело се установява, че по направеното от длъжника искане вече било налице произнасяне на съдебния изпълнител. Постановеният акт бил надлежно съобщен на страните и е бил обжалван. По подадената жалба компетентният съд осъществил предвидения от закона контрол за законосъобразност и постановил съдебен акт. Съдебният акт бил влязъл в законна сила и не подлежал на последващ преглед по същите основания в рамките на изпълнителното производство.
Въпреки това, страната отправила ново искане със същия предмет и със същото фактическо и правно основание, като по същество цели повторно разглеждане на въпрос, който вече е бил предмет както на произнасяне от съдебния изпълнител, така и на съдебен контрол. Настоящото искане не съдържало нови фактически твърдения, не се позовава на новонастъпили обстоятелства и не представя нови доказателства, които да налагат или оправдават ново произнасяне по вече разрешения спорен въпрос. Принципът на правната сигурност изисквал постановените и влезли в сила съдебни актове да пораждат стабилност в правоотношенията и да не могат да бъдат поставяни под съмнение чрез многократно сезиране на органите със същите искания. Следвало да се отчете и обстоятелството, че съдебният контрол върху действията на съдебния изпълнител имал за цел именно да осигури проверка за законосъобразност на тези действия. Когато такава проверка била 2 извършена, съдебното произнасяне обвързвало както страните, така и съдебния изпълнител относно разрешения въпрос. Съдебният изпълнител не разполагал с правомощие да ревизира по същество въпрос, който вече бил предмет на съдебна проверка и по който съдът се е произнесъл окончателно. Обжалваното постановление било правилно и законосъобразно и подадената жалба следвало да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изп.дело№20117280400804 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева с per.№728, с район на действие ВТОС е образувано срещу длъжника Г. С. Л. е образувано на 22.11.2011г. въз основа на молба и изп.лист, издаден на 12.09.2011г. от ГОPC в полза на „ОББ“АД(взискател). С Постановление от 02.12.2022г. на ЧСИ Дияна Ж.Колева е конституиран като взискател „ЕОС Матрикс“ЕООД въз основа на договор за цесия от 15.12.2021г. между „ОББ“АД(цедент) и „ЕОС Матрикс“ЕООД(цесионер).
С молба с вх.№16831/04.12.2023г., от длъжника Г. С. Л. е направено изявление за прекратяване на изп.производство въз основа Решение от 12.04.2023г.(влязло в сила на 12.04.2023г.) на Районен съд – Хайлброн(съд по несъстоятелност), по преписка 31К16 от 2022г., съгласно което е освободен като физическо лице от отговорност за остатъчни задължения, като това освобождаване е с действие спрямо всички кредитори по несъстоятелността, които са имали вземания от длъжника към момента на откриване на производството по несъстоятелност 25.02.2022г., като това важи и за кредиторите, които не са вписали своите искове/вземания. „ЕОС Матрикс“ЕООД е подалo молба, с която изразил становище за неоснователност. С Постановление от 25.01.2024г. на ЧСИ произвдството по изп.дело№20117280400804 е било прекратено на основание чл.433 ал.1 от ГПК. Така посоченото постановление е било обжалвано от взискателя „ЕОС Матрикс“ЕООД. С Решение№285/16.05.2024г. по в.ч.гр.дело№293/2024г. ВТОС е отменил по реда на чл.437 от ГПК Постановление от 25.01.2024г. по изп.дело№20117280400804 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева, прекратяващо производството по делото, по жалбата на „ЕОС Матрикс“ЕООД против Г. С. Л..
С молба с вх.№6824/06.04.2026г.(стр.1066 от изп.дело), Г. С. Л. е поискал отново прекратяване на изп.дело. С Постановление от 29.04.2026г.(стр.1069 от изп.дело) на ЧСИ е оставено без разглеждане искането на длъжника Л., поради липса на нови факти, доказателства или обстоятелства и наличие на влязло в сила решение за това. В мотивите на атакуваното постановление е посочено, че „…Правото на длъжника да подаде искане за прекратяване на изпълнителното производство не е неограничено и не се допуска постоянно повтаряне на същото искане без нови факти и доказателства, които да обосновават преразглеждане на вече взетото решение. В правото съществува важен принцип, който гласи, че една и съща правна ситуация не може да бъде разглеждана повторно, ако няма нови доказателства или обстоятелства. В случая на изпълнителното производство, предходното произнасяне по същия въпрос вече е създало правна стабилност, което означава, че искането на длъжника за прекратяване на производството следва да бъде оставено без разглеждане, ако не са предоставени нови факти, доказателства или обстоятелства. Длъжникът не е представил нови доказателства или факти, които да наложат преразглеждане на вече взетото решение. Повторно прекратяване на изпълнителното производство може да бъде поискано на основания, които не са били обосновани в предходното решение, или ако се установят нови обстоятелства, които да променят правния статут на задължението или изпълнителното дело. В настоящия случай, длъжникът не е посочил никакви нови факти или 3 доказателства, които да променят резултата от предишното решение…“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК е подадена от процесуално легитимирани лица – длъжник(чрез процесуален представител) по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок(частна жалба с вх.№9827/12.05.2026г. е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление попада във възможните хипотези на чл.435 ал.1 от ГПК, като съобщението за връчване на обжалвания акт е от 30.04.2026г.). Внесена е и дължимата ДТ. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.
В чл.433 ал.1 т.1-т.8 от ГПК са обстойно изброени хипотезите, при които и зп.производство се прекратява с постановление. Компетентен да се произнесе по такова искане за прекратяване е ЧСИ/ДСИ, като евентуално неговият отказ би подлежал на съдебен контрол – чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. В случая не е налице изрично произнасяне от ЧСИ Дияна Ж.Колева по така направеното искане за прекратяване на изп.дело, поради което съдът не може да изземва компетентността на съдебния изпълнител и да се произнася за първи път по искането за прекратяване на производството на заявеното основание – чл.432 ал.1 т.4 от ГПК. В този смисъл, съгласно Тълк.решение от 12.07.2005г. по тълк.дело№3/2005г. - ОСГТК на ВКС , производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на ЧСИ или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.
В конкретния казус ЧСИ е оставил без разглеждане искането на длъжника, предвид липсата на нови факти, доказателства, обстоятелства и влязлото в сила Решение№285/16.05.2024г. по в.ч.гр.дело№293/2024г. ВТОС за това.
Производството по чл.435 и сл. от ГПК е процесуално средство за защита(за лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на ЧСИ/ДСИ - взискател, длъжник, присъединен кредитор, участващите в изпълнението лица - наддавач, купувач, трето задължено лице, пазач, трети лица…) срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на ЧСИ/ДСИ. Производството е спорно, двустранно и с предмет - валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са контролно-отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право.