Решение № 137 от 19.04.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е 137 гр. Пазарджик, 19.04.2019 г.

В И М Е Т О НА

Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание,проведено на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА

При секретаря Величка Новакова като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№629 по описа за

2017година и за да се произнесе взе предвид следното :

От ЕТ „КАТОДЕН

– К.Е.“, ЕИК *********,представлявано от К.Е. са предявени субективно съединени искови претенции при условията на пасивна солидарност против ответниците Министерство на правосъдието на Република България,гр.София,ул.“Славянска“ №1, представлявано от министър Д.К.и „Напоителни системи“ ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.София,район Овча Купел,бул.“Цар Борис ІІІ“ №136.

Твърди се в исковата молба,че ищецът ползва от

1994г.язовир „Малка Мътница“ в землището на гр.Велинград и кантона към него по силата на сключен с ответното дружество договор за наем и издадени съответни разрешителни за отглеждане на риба в язовирните води.Твърди,че за извършване на дейност по риборазвъждане и улов на риба не е необходимо да има сключен договор за наем с ответното дружество,тъй като тази дейност се извършва единствено на база издадено разрешение за ползване на повърхностен воден обект за аквакултури.

Ищецът твърди,че ответникът „Напоителни системи“ ЕАД завел иск пред Районен съд гр.Пловдив за връщане на отдадените под наем на ищеца обекти –язовир и кантон. Било образувано производство по гр.д.№7767 по описа на РС за 2009г.Съдът постановил решение ,с което осъдил ищеца на основание чл.233 ал.1 от ЗЗД да върне на ответното дружество водностопанско съоръжение –язовир Малка Мътница“ в землището на гр.Велинград ,представляващ имот №024014 и част от помещенията в кантона на язовира и обезщетение за ползването на имота пред периода от 15.06.2008г.до 15.06.2009г.Решението било потвърдено от въззивната инстанция и като недопуснато до касационно обжалване влязло в законна сила. Бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело №204 по описа на ДСИ Велинград.На 17.09.2012г.бил извършен въвод във владение като при съставянето на протокола било записано,че длъжника е длъжен да премахне находящите се в язовира садки и рибата в тях.Ищецът твърди и поддържа,че това действие на ДСИ е неправилно и несъобразено с тълкуването на съда.Твърди,че ДСИ е постановил премахване на садките и недопускане на ищеца до водите на язовира,с което всъщност е препятствал същия да упражнява правата си по издаденото му разрешително за водоползване.Твърди се,че на 27.09.2012г.ДСИ провежда нов въвод ,при който е предал владението на садките на взискателя,както и на рибата находяща се в тях.След това „Напоителни системи“

ЕАД назначило охрана на обекта ,която по заповед на управителя на дружеството не допускала ищеца до садките и до водите на язовира за хранене на рибата,което неминуемо щяло да доведе до смъртта й.След като получило владението върху язовира,садките и рибата ,дружеството веднага започнало унищожаване на садките и разграбване на рибата.

Излагат се твърдения за предприемане на действия от страна на ищеца чрез подаване на сигнали до Прокуратурата,Инспектората към Министерство на правосъдието и др.за защита на правата си ,но не се предприели нужните действия.Ищецът предявил иск пред СРС против ответното дружество за връщане на владението ,който бил уважен и ответното дружество било осъдено на основание чл.76 от ЗС да предостави на ищеца достъп до водите на язовира за упражняване на правата по разрешително за ползване на повърхностен воден обект №32460112/14.07.2009г.Бил издаден изпълнителен лист в полза на ищеца и образувано изпълнително делото.При извършения въвод във владение садките и рибата не били намерени.Твърди се,че същите били извадени или унищожени от ответника по времето през което същия упражнявал фактическа власт върху язовира въз основа на извършените от ДСИ въводи във владение.

Ищецът твърди,че вследствие на неправомерните действия на двамата ответници претърпял вреди ,които описва и оценява както следва:

-Цената на садките в размер на 70

000 лева, които са изградени от ищеца и са заприходени в счетоводството на същия и не са намерени на място при последващото връщане на фактическата власт в полза на ищеца върху водите в язовира.

- Цената на находящата се в садките 14 тона риба на пазарна стойност 4.74 лв.за килограм към момента на увреждането: септември 2012 година, или обща стойност на вредата в размер на 66 300 лева.

-Твърди се,че увреждане е настъпило и във връзка със заплатена неустойка от ищеца в полза на негов съконтрагент по договор от 26.06.2012г. като неустойката възлиза на сума в размер на 15 000 лева.

-Твърди се също така,че ищецът е пропуснал ползи от събиране на 3 000 лева годишни такси за 5 годишен период,или общо 15000,00лв.,които би могъл да събере от предоставяне на право на трети лица да извършват спортен риболов в язовира.

Върху сумата от 70 000 лева представляваща цената на садките и сумата 66 300 лева представляваща цената на рибата находяща се в язовира към момента на въводите във владение, ищецът претендира и лихва за забава, за период от 3 години назад от датата на предявяване на исковата молба, в размер на съответно 21 351.07 лева и 20 222.52лв.

Представени са писмени доказателства.Формулирано е доказателствено искане да бъде назначена съдебно оценителна експертиза,вещо лице специалист по рибовъдство,който след извършване на справки по документи и в счетоводството на ищеца да даде заключение какво е количеството риба,находящо се в язовира към момента на предаване на владението на садките и каква е пазарната му стойност, както и да определи цената на садките, находящи се в язовира.

Постъпил е отговор на исковата молба от Министерство на правосъдието. Досежно основателността на исковата претенция се поддържа,че не са налице кумулативно визираните в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на Министерство на правосъдието за виновни действия на негови служители при условията на чл.49 от ЗЗД, като изчерпателно се прави анализ на всички предпоставки за това. Изложено е становище за недопустимост на исковата молба, а именно, че ищецът е следвало да защити правата си по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство, както и че изложените обстоятелства насочват към наличие на правен интерес да се ангажира отговорността на втория ответник „Напоителни системи“, а не Министерство на правосъдието.

Оспорва се на първо място наличието на противоправно деяние от страна на ДСИ, каквото се твърди, че не е налице.

Изложени са подробни съображения и са анализирани действията на ДСИ като досежно действието от 27.09.2012г. се поддържа, че същото не представлява въвод във владение, а констатация, отразена в протокол от същата дата, че садките не са отстранени от длъжника, че същите са изоставени от него и че заради това са отнети и предадени на взискателя.Акцентира се върху факта,че при съставяне на протокола е присъствал служител на ЕТ,който е подписал същия без възражение.Сочи се и липса на вина у ДСИ, тъй като същият е изпълнил служебните си задължения въз основа на влезли в сила съдебни решения.Оспорват наличието на причинна връзка между действията на ДСИ и вредата,настъпила в патримониума на ищеца.Твърди се, че не е доказана вредата, причинена от действията на ДСИ в смисъл, че твърденията на ищцовото дружество са, че такава му е причинена в следствие недопускането му от ДСИ до водния обект,което го е препятствало да упражнява дейността си.След въвода „Напоителни системи“ ЕАД е бил този, който е стопанисвал имота, той е бил във владение на садките и рибната популация в язовира, поради което ако вредите ,ако действително са причинени на ищеца,отговорност за това следва да носи само и единствено „Напоителни системи“ ЕАД. Оспорват се твърденията за наличие на основание за ангажиране солидарната отговорност на двамата ответници. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение за вреди, като се твърди, че от исковата молба не става ясно как същият е определен и не са представени доказателства за неговия размер. Изложени са съображения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцовото дружество,тъй като същото не е предприело съответните мерки,за да избегне настъпването на вредите.Същият е бил длъжен да извърши такива действия,да положи дължимата грижа като премахне садките и рибата от имота,предаден на взискателя по съответния ред.Безспорно се установява от изпълнителното дело,че ищецът не е извършил това,въпреки че е бил поканен от ответника с покана от 04.10.2012г.,а е бездействал,поради което сам е допринесъл за причиняване на понесените от него вреди.

Досежно твърдяната вреда в следствие на заплатена неустойка по договора между ищеца и трето лице ЕТ „Ник 60“, се твърди, че същите са претърпени отново поради действия на ищеца, като редом с това ответното министерство оспорва и договора като частен документ,както и подписаното въз основа на него споразумение от 08.09.14г.,оспорват верността им,съдържанието и твърдят,че удостовереното в документите не отговаря на действителното фактическо положение,а напротив,създадени са от ищеца единствено с цел да бъдат ползвани в настоящия процес.Оспорва се изрично достоверността на датите в двата документа.Твърди се,че представителите на страните при сключването на договора са свързани лица,като управляващи членове в Сдружение „Национална асоциация по рибарство и аквакултури България“.В тази насока се представя справка от ответната страна. Оспорва се верността на поканата, изходяща от ЕТ „Ник 60“, поради липса на положена дата. Като основание за изложените съображения по оспорването на договорните отношения между страните се изтъква и факта,че извършеното плащане на неустойката е станало с преводно нареждане от 04.09.2017г.,няколко дни преди депозиране на исковата молба.В тази връзка се твърди,че липсват данни и се пораждат съмнения по отношение на това дали преведената сума по сметката на ЕТ „Ник 60“ е заприходена в счетоводството му или само е преведена и впоследствие изтеглена и върната на ищеца.Твърди се, че е налице съпричиняване и на този вредоносен резултат най-малко заради това, че ищецът в отношенията си с търговеца ЕТ „Ник 60“ е могъл да се позове на непредотвратими събития от извънреден характер, възникнали след сключване на договора,които са му попречили да изпълни задълженията си по него- в случая неправомерното ограничаване на достъпа му до садките и рибата от трето лице „Напоителни системи“.Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите,претендирани по делото.Формулирани са възражения относно по-голямата част от представените от ищеца писмени доказателства,като неотносими към предмета на спора.Оспорени са конкретно посочени и приложени към исковата молба доказателства, посочени по номера, възразено е срещу искането на ищеца за допускането на съдебно-оценителна експертиза, изцяло както по първия, така и по втория въпрос поради начина на формулиране на въпросите-твърде общо първия, а по отношение на втория не е посочен момента,към който се иска оценка на садките.Формулирани са доказателствени искания.Представени са писмени доказателства.Формулирано е искане за представяне на изпълнителното дело и след запознаване с него да се изрази становище допълнително по исковата претенция.

Постъпил е отговор на исковата молба и от ответника „Напоителни системи“ ЕАД София. Досежно основателността на заявената искова претенция се твърди, че тя е неоснователна изцяло.Твърди се,че ищецът се стреми да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.Оспорва твърденията,че управителят на клона на „Напоителни системи“ ЕАД Пазарджик е предприел умишлени действия за увреждане на ЕТ. Анализират договорните отношения с ищеца и действията на съдебния изпълнител.Във връзка с тях твърди,че садките са предадени във владение на „Напоителни системи“ ЕАД по законоустановения начин,въз основа на влязъл в сила съдебен акт.Същите са стопанисвани и са били във владение на ищеца до 27.09.2009г.Едноличният търговец е имал договор за наем,който е прекратен на 15.06.2008г.След прекратяването на договора ответникът е предприел действия за възстановяване на владението върху имота,след постановяване на решение в полза на „Напоителни системи“ ЕАД на 17.09.12г.е извършен процесния въвод в присъствие на представител на длъжника по делото.При извършването на въвода е даден срок на ищеца да извади намиращите се в язовира движими вещи,като в противен случай същите ще се считат за изоставени от него.Длъжникът не е упражнил това си право,поради което с протокол от 27.09.2012г. ДСИ при РС Велинград,в присъствието на представител на длъжника е констатирал,че садките не са извадени,че са изоставени от длъжника и поради тази причина са предадени във владение на взискателя по делото.Оспорват се твърденията на ищеца за количествата риба,находящи се в садките,като се излагат обстоятелства,че след извършения въвод във владение е назначена комисия от Изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД, които да проверят техническото състояние на язовира, мястото на ситуиране на садките, разрешенията за ползване, обозначението на садките, броя им, вида, количеството и състоянието на намиращата се в садките риба. Констатациите на комисията са различни от твърденията на ищеца в тази насока в исковата молба. В тази връзка оспорват съдържанието на инвентаризационния опис,изготвен само от служители на ищеца,досежно отразеното в него като количество риба от 14 тона.Оспорването се базира и на това,че във двата протокола,представени от ДСИ на 17 септември и на 27 септември няма отбелязано от страна представляващия едноличния търговец за наличие на риба в акваторията на язовира или каквото и да е изявление в този смисъл.Твърди се,че в последствие през 2014 г.разрешителното за ползване на язовира от ищеца,с цел риборазвъдни мероприятия е отнето,което е обжалвано пред Административен съд и Административен съд е потвърдил съответната заповед на Директора на „Басейнова дирекция“ Пловдив.

Разпечатката съдържа 29 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa523458-a5f0-4d98-831f-9cd51d5554ab