Решение № 110 от 04.08.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Сандански, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20251250200124 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. С. С., ЕГН**********, с постоянен адрес в село С., община Сандански, ул. „К. О.“ №*, подадена чрез адвокат М. Д. от БАК срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-0339- 000135 от 19.02.2025г., издадено от Началник Ру Сандански, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че лицето на което жалбоподателя е предоставил за управление собствения си автомобил не е било неправоспособно. Твърди се, че това обстоятелство – правоспособността на водача – е била установена на следващия ден след съставяне на АУАН и преди издаване на НП, поради което и неправилно жалбоподателя е санкциониран за нарушение, което не е извършил.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с упълномощения защитник. Двамата поддържат жалбата по изложените в същата съображения.

Жалбоподателя дава обяснения, отрича да е извършил нарушението, за което е санкциониран с обжалваното НП. Защитника прави доказателствени искания. Представя писмени бележки. В хода на съдебните прения излага доводи за липса на извършено нарушение и незаконосъобразност на НП. Претендира разноски на основание чл.38, ал.1, .т.2 от ЗА.

Въззиваемата страна - Началник група при РУ Сандански, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. В писмото придружаващо преписката с обжалваното НП е направено искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на НП. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 09.02.2025г. свидетелите Р. и К. – служители в РУ Сандански изпълнявали задълженията си по контрол за безопасност на движението на територията на град Сандански. Около 08.40 часа спрели за проверка лек автомобил марка и модел „Ф.Г.“ с рег.№*******, движещ се по бул. „Е.“ в град Сандански с посока на движение към ПП1 Е79. Установили, че водач на автомобила е лицето Ч. Н. М., ЕГН********** от село С.. Установили също така, че автомобилът е собственост на лицето А. С. С. от село С., ЕГН**********. Собственика на автомобила – С. – пътувал на предната пасажерска седалка до водача М.. Тъй като М. не представил СУМПС, била извършена проверка в масивите на МВР, от която се установило, че М. не е правоспособен водач. Предвид установеното свидетеля Р. съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3338863 от 09.02.2025г. , в който описал, че на 09.02.2025г., около 08:40 часа, в град Сандански, на бул. "Е. с посока на движение към ПП1 Е79 жалбоподателят А. С. С. е предоставила личния си лек автомобил марка и модел "Ф. Г." с рег. № ******* на лицето Ч. Н. М., ЕГН********** от село С., като М. е неправоспособен водач. Квалифицирал нарушението като такова на чл.102, т.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на санкционираното лице С., който отказал да го подпише и да получи препис от него. На място били съставени АУАН и срещу водача М..

Били издадено и ЗППАМ за управление на МПС от страна на М., като неправоспособен водач.

На следващия ден М. и С. посетили РУ Сандански, където представили свидетелство за управление №******** издадено на 20.10.2018г. в К. В. на името на Ч. Н. М., роден на **.**.****г. в България със срок на валидност от 2028г. Представеното МПС било иззето, като преценката на контролните органи била, че същото не удостоверява правоспособност на М., с оглед разпоредбата на чл.162 от ЗДвП.

Въпреки представеното СУМПС, АНО, въз основа на съставения от свидетеля Р. АУАН издал атакуваното Наказателно постановление , с което на жалбоподателя на основание чл.177 ,ал.1, т.3, б. „А“ от ЗДвП е наложел административно наказание "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лева за нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Р., К., Т. и М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

От горното следва, че субект на нарушението може да бъде водач, собственик или упълномощен ползвател на МПС. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на посочената дата и място е предоставил собствения си автомобил на лицето Ч.

М..

Разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН изисква в акта за установяване на административно нарушение да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Посочването в процесния АУАН единствено на общите признаци на състава на нарушението, не съответства на горепосоченото изискване. Този пропуск е пренесен и в издаденото наказателно постановление, с което не са изпълнени императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочените нарушение са още по съществени с оглед направените възражения от жалбоподателя и представените доказателства за това, че лицето, на което е жалбоподателя е предоставил управлението на собствения са автомобил и представило СУМПС, макар и издадено в К. В.. Макар и 2 актосъставитял да не е разполагал с тази информация и правилно да е приел, че М. е неправоспособен с оглед липсата на данни за правоспособност и издадено българско СУМПС, то АНО е разполагал с информацията за представено СУМПС – което обстоятелство обаче изобщо не е отразено в издаденото НП. Дори – съгласно показанията на полицейските служители – АНО да е приел, че е налице неправоспособност на М. съгласно разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП – в редакция към датата на издаване на НП – той е бил длъжен да посочи фактическите обстоятелства, които обосновават този извод – статута на представеното свидетелство за управление, доказателства, че с такова свидетелство за управление М. не е имал правото да пуравлява МПС след изтичане на три месеца от влизането му в страната и доказателства за датата на влизане на лицето в страната….

Нищо от посочените обстоятелства на е описано в НП. АНО се е задоволил да възпроизведе информацията от съставения АУАН, без изобщо да коментира дори защо приема, че представеното свидетелство за управление от К. В. на удостоверява правоспособност на водача М.. Липсва дори твърдение – както и извършена проверка за това, дали представеното свидетелство е автентично и е издадено от посочения в него орган. В хипотезата, в която би било установено че представеното СУМПС е неистинско или с невярно съдържания изводът на АНО за управление на МПС без лицето да е правоспособно би бил неоспорим – съответно – би могло да се претендира и извършване – поне от обективна страна на вмененото с НП нарушение от жалбоподателя.

Изложеното според настоящия състав представлява съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на жалбоподателя да организира своята защита. В случая е без значение дори в хода на съдебното производство да бяха безспорно установени релевантните обстоятелства – че представеното СУМПС е неистинско или с невярно съдържание, че същото е ограничено като срок на ползване до три месеца съгласно разпоредбата на чл.1612, ал.1 от ЗДвП в редакция към датата на нарушението. В самото НП липсва каквото и да е споменаване за обстоятелството, установени от останалите приложени по делото доказателства – че такова свидетелство е било представено и че същото е следвало да бъде изследвано, проверено и безспорно установено, че за носителя на това СУМПС – М. липсва правоспособност да управлява МПС.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид основателността на подадената жалба. От приложения по делото договор за правна помощ се установява, че същата е предоставена на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и съдът, при уважаване претенцията на страната следва да присъди възнаграждение по негова преценка. Настоящия състав приема, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на защитника на жалбоподателя разноски за предоставената правна помощ в размера, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималния размери на адвокатските възнаграждения – а именно – 204, 52 /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. с ал.3, т.2 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 25-0339- 000135 от 19.02.2025г., издадено от Началник Ру Сандански, с което на А. С. С., ЕГН**********, с постоянен адрес в село С., община С., ул. „К. О.“ №* на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Благоевград да заплати на защитника на жалбоподателя – адвокат М.

Р. Д., личен адвокатски . №*********** сумата 204, 52 /двеста и четири евро и петдесет и 3 два евроцента/.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Благоевград в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

4