Решение № 386 от 13.12.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 726/2022
- Вид
- Решение № 386
- Подписан
- 13.12.2022
- Състав
- Вера Цветкова, Маргаритка Шербанова, Петър Гунчев
Цитирани разпоредби
- чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.116, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.131, т.12 · Наказателен кодекс
- чл.144, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 386 гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600726 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 260011 от 25.02.2022 г. постановена по НОХД № 973/2019 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 14-ти състав, съдът е признал подсъдимите:
1. А. Е. Г. , родена на ***г. в гр.***, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН ********** за невиновна в това на 30.04.2015г., около 14:00 часа, в гр. ***, ж.к. „***”, бл. № ***, вх.“***“, на стълбищната площадка на ет.4, като непълнолетна, но е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител със С. С. Р., с ЕГН **********, да е направила опит умишлено да умъртви малолетно лице Л. Л. Н., с ЕГН **********, като загасила цигара във врата на Н. и започнала да нанася удари с ръце по тялото, а Р. я държала, след което Р. също започнала да нанася удари в тялото и след това я избутали до парапета и я провесили през същия с главата надолу до корема, като Р. и Г. я държали за краката и Р. предложила да я прехвърлят, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - намесила се майката на Н. - Д. С. С., същата се развикала, при което Р. и Г. издърпали Н. и я оставили на площадката, поради което и на основание чл.304 от НПК, е оправдана по повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.4, алт.2, вр. чл.115, вр. чл.63, ал.1, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. 18, ал.1 от НК.
1
2. С. С. Р., родена на ***г. в гр.***, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН ********** за невиновна в това на 30.04.2015г., около 14:00 часа, в гр. ***, ж.к. „***”, бл. № ***, вх.“***“, на стълбищната площадка на ет.4, в съучастие като съизвършител с А. Е. Е., да е направила опит умишлено да умъртви малолетно лице Л. Л. Н., с ЕГН **********, като Г. загасила цигара във врата на Л. Н. и започнала да нанася удари с ръце по тялото, а Р. я държала, след което също започнала да нанася удари в тялото на пострадалата и след това Р. и Г. избутали Н. до парапета и я провесили през същия с главата надолу до корема, като Р. и Г. държали Н. за краката и Р. предложила да я прехвърлят, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - намесила се майката на Н. - Д. С. С., същата се развикала, при което Р. и Г. издърпали Л. Н. и я оставили на площадката, поради което и на основание чл.304 от НПК, е оправдана по повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.4, алт.2, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. 18, ал.1 от НК.
Присъдата е обжалвана от повереника на частния обвинител Л. Л. Н. в законоустановения срок с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
В депозираното писмено допълнение към въззивната жалба, повереникът доразвива доводите си, във връзка с недоволството си от оправдателната присъда. Навежда възражения за необоснована надценка на едни доказателства за сметка на други, без изложена обосновка, довели до приети неверни изводи от съда за невиновността на подсъдимите.
В принципен план, повереникът не оспорва фактическите изводи на решаващият съд, но възразява срещу дистанцирането на съда от показанията на частния обвинител Л. Н. и нейната майка – свидетелката Д. С. и кредитирането на показанията на свидетелката Й. и обясненията на подсъдимите Г. и Р., относно действията им, извършени на 30.04.2015 г. на етажната площадка пред обитаваното от подсъдимата Р. жилище, находящо се в ж.к. „***“.
Намира за релевантни както обясненията на двете подсъдими, така и показанията на частния обвинител Л. Н. и свидетелката Д. С.. Акцентира, че показанията на свидетелката С., като свидетел - очевидец на престъплението и майка на Н. следва да бъдат задълбочено и обстойно анализирани, с оглед преценката за допринасяне разкриването на обективната истина – извършеното деяние, времето, мястото и конкретните действия по държането и провесването на Н. от подсъдимите. Несъщестените, според повереника противоречия в показанията на свидетелката С. относно факта, дали подсъдимите са държали за краката Н. или са били непосредствено до нея, били в резултат на изминалия период от време, водещ до липса на детайлен спомен. След съпоставка с показанията от досъдебното производство, съществени различия не били установени.
Повереникът възразява и срещу извода на съда, за недостоверност в показанията на свидетелката С., поради това, че проведения следствен експеримент установил, че от площадката на приземния етаж на блока се вижда само горната част от човешкото тяло, но не и краката, докато свидетелката С. твърдяла, че виждала краката на дъщеря си докато двете подсъдими я държели. Повереникът обяснява това разминаване, с обстоятелството, че 2
С., влизайки в жилищния вход, същата е започнала да бяга по стъпаралата нагоре, за да преустанови действията на подсъдимите, поради което е възможно тези нейни възприятия да са придобити по време на изкачване на стълбите, а не точно докато е била на площадката на партерния етаж.
Факта, че в заявлението си до МВР, свидетелката С. не била посочила действията на двете подсъдими, също не представлявал противоречие в свидетелските показания, доколкото това бил само процесуален документ, служещ за начало на производство или проверка и не е годно доказателство, събрано по реда на НПК. Данните за наркотичната зависимост на свидетелката С., според повереника, не следва да оказват негативно влияние върху свидетелската годност, тъй като били със значителна давност. Същественото било, че свидетелката е категорична, че е видяла провесеното тяло на дъщеря си през парапета, и че в този момент последната е била държана от Р. и Г.. Разказът се подкрепял и от показанията на свидетелката Л. Н., доколкото бил налице синхрон между тези два доказателствени източника досежно всеки един споделен от тях факт — време и място на събитията, присъстващите лица, хронологията на пристигането в кооперация на свидетелката С., и най-вече, инкриминираните действия на двете подсъдими лица. Синхрона в показанията на тези две свидетелки, обуславял категоричния извод, че пресъздадената от тях обстановка отговаря на действителния развой на събитията.
Констатираните несъществени противоречия в показанията на частния обвинител Л. Н., дадени на досъдебното и съдебното производства, определени от съда като недостоверни, повереникът ги отдава на изтеклия период от време, както и малолетната възраст на пострадалата Л. Н., като при проведените множество разпити на досъдебното производство, било напълно възможно, в даден момент да не може да си спомни с коя ръка е държана от всяка от подсъдимите, държана ли е за носа и устата, до къде точно и в каква степен е била провесена през парапета и т.н.
Според повереника, необосновано надценено било заключението на назначената по отношение на частния обвинител Л. Н. СППЕ, в частта му относно нейните личностни качества — склонност към изопачаване на факти, даване на лъжливи сведения, незатичане на авторитети, институции и т.н., тъй като това били само констатации на вещите лица, без посочване на базата, върху която са изградени. За сметка на това, повереникът сочи, че липсват данни за проведеждане на обичайната в такива случаи беседа на вещите лица с освидетелстваното лице, съдържаща въпроси относно инкриминираното деяние, отговорите на които биха разкрили пред вещите лица и пред съда правдивостта или не, на дадените пред съда свидетелски показания на Н. по случая. С категоричност, според повереника, не следва да се ползва като аргумент против показанията на Н. и факта, че същата е имала противообществени прояви в детските си години, като неправилно и неприемливо този факт, в съчетание с младата възраст, дали основание на вещите лица от СППЕ да подходят с недоверие към нейните изявления.
Повереникът акцентира и на факта, че свидетелката Й. е направила видеозапис на случката с мобилния си телефон, който впоследствие е изтрила след като е била помолена от 3 подсъдимата Г.. Т.е., налагащият се извод е, че процесната случка не е толкова “невинна”, както твърдят двете подсъдими и свидетелката Й.. Показателен за това бил и опита на свидетелката Й. да оспори подписите си, положени в протокола за разпит от досъдебното производство, очевидно провокирана от съдържащата с в тях информация за необяснимото умишлено изтриване на записа от нейна страна. Тези факти обаче, не оказали влияние върху крайните изводи на съда при преценка на достоверността на показанията на тази свидетелка.
По изложените съображения, повереникът моли за отмяна на оправдателната присъда на СГС и постановяване на осъдителна такава, с признаването на подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения или връщане на делото за ново разлеждане от друг състав на първоинстанционният съд.
В съдебно заседание пред въззивният съд, частният обвинител Л. Л. Н. не се явава, представлява се от повереника , който поддържа подадената от него въззивна жалба и допълнението към нея, като в хода на съдебните прения дословно преповтаря съдържанието им. В допълнение сочи, че стресовата ситуация, в която се била намирала в този момент Н., обяснявала и дребните отлики в сравнение с другите показания.
Повереникът на частната обвинителка отново поставя въпроса за некредитирането на заключението на СППЕ на частната обвинителка Н., в частта му, в която вещите лица са дали извод, че нейните показания следва да бъдат кредитирани по-критично, доколкото тя би била склонна да дава субективни отговори. Това си искане обосновава с липсата на анализ на отговорите на Н. от страна на експертите, а оттам и липса на извод защо вещите лица приемат тези отговори за неверни. Преповтаря и възражението си за недостатъчната оценка от първия съд, на показанията на свидетелката – очевидец Й. относно действията по изтриването на направения от нея с телефона видеозапис за случилото се. Моли за отмяна на пръвоинстанционната присъда.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура, заявява, че макар и солидарен с описаната обстановка, не може да иска повече от изложеното в жалбата на частния обвинител, поради липса на протест от СГП. Независимо от това, навежда довод за допуснато от първоинстанционният съд, в хода на съдебното следствие, съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на закона, довело до неправилни изводи, отразени в мотивите на присъдата. Според прокурора, не били обсъдени фактите в насока, наличието на престъпление закана за убийство, тъй като самото провесване било закана, която можела да се извърши и с конклудентни действия. Не било обсъдено и наличието на престъплението лека телесна повреда при условията на чл.131, т.12 от НК, представляваща престъпление от общ характер. Неправилната оценка на фактите и непроизнасянето по тези въпроси, според прокурора, довели до погрешно вътрешно убеждение, въз основа на анализа на доказателствата, което от своя страна било нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, т.е. съществено процесуално нарушение. В заключение, пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на друг състав.
Защитникът на подсъдимата А. Е. Г. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Твърди наличието на всички необходими за оправдаването 4 на подсъдимата Г. доказателства, които съдът внимателно изследвал. Намира твърдението на прокуратурата за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения, за неоснователно, а за коментираните от прокурора престъпления за закана за убийство или за лека телесна повреда, които обаче и пред въззивният съд не били поддържани, заявява, че такива обвинения въобще не били повдигнати.
Според защитника, показанията на пострадалата Н., макар и към инкриминираната дата да е била дете, били преувеличени относно случилото се, поради нейната склонност за това. Наличните по делото доказателства установявали, че Н. неведнъж е била оставяна от майка си без надзор, че след инкриминираната дата, е била многократно издирвана за разпит и от съда, дори и вечер към 8-9 часа в къщи, че въобще не била уплашена, че била регистрирана в почти всички детски педагогически стаи, че имала склонност да си измисля и да хиперболизира това което се е случило. В цялата съвкупност от доказателства, съдът правилно се ориентирал и постановил оправдателна присъда, която защитникът моли да бъде потвърдена.
Разпечатката съдържа 28 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa50bb21-f2b8-411d-bd4b-d923dcb1a6b3