Решение № 570 от 18.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Пловдив, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20215300501901 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Н. Г. М. против решение № 261584/28.5.2021 г. по гр.д. № 12828/2019 г. на ПдРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против БНП ПАРИБА С.А. - КЛОН СОФИЯ КЧТ искове с правни основания чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е ответникът, договор за потребителски кредит *** от *** г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2091,30 лв., представляваща разликата между погасената, в периода от 04.07.2017 г. до 02.04.2019 г., сума по кредита от 7146,58 лв. и сумата от 5052 лв. - главница. Ищецът е осъден да заплати разноски на ответника.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, които се основават на сочено от него предположение за размера на ГПР по договора за потребителски кредит. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е следвало да отмени определението си, с което е даден ход на устните състезания след установяване на необоснованост на заключението и 1 служебно да назначи повторна експертиза. Счита за неправилни изводите на съда, че изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК трябва да се спазва само доколкото да се провери дали не надхвърля императивно установения предел от 5 пъти размера на законната лихва.

Цитира съдебна практика. Излага становище за недействителност на договора и на останалите посочени в исковата молба и във въззивната жалба основания за това и посочените императивни разпоредби на ЗПК. С оглед изложеното, моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и предявените искове да бъдат уважени.

В срок е постъпил отговор от БНП ПАРИБА С.А. - КЛОН СОФИЯ КЧТ, с който оспорват жалбата, твърдят, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК, считат първоинстанционният акт за правилен, допустим и законосъобразен. Считат, че в случая по отношение на изготвеното по делото заключение, следва да бъде взето предвид, че в съдебно заседание вещото лице е заявило, че в годишния процент на разходите по договора е включило и застрахователната премия. Считат, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че разпоредбите на закона са спазени е и отхвърлил предявените искове. Моли въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени обективно кумулативно съединени искове на Н. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: село В., ул.

*** против „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ, ЕИК 175185891, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 2, а именно: установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ, договор потребителски кредит *** г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК и обусловен осъдителен иск за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД сумата от 2091,30 ( две хиляди деветдесет и един лева и 30 ст.) лева, представляваща разликата между действителното погасената сума по кредита и дължимата главницата.

Ищцата твърди, че на *** г. между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който дружеството кредитор е предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 5052 лева, при следните условия: размер на кредита 5052 лева, застрахователна премия 1212,48 лева, такса за усвояване на кредита -176,82 лева, платим на шестдесет броя месечни погасителни вноски, размер на погасителната вноска – 142,80 лева, обща стойност на плащанията – 8567,69 лева, 2

ГПР – 19,38 %, лихвен процент – 15.90%. Твърди се, че ищцата е погасила сума в общ размер от 7146,58 лева, като всички вноски по кредита, с изключение на първата са заплащани чрез „Изипей“ в периода от 04.07.2017г. до 02.04.2019г. Обосновава се, че чистата стойност на кредита е в размер на 5052 лева, както и че договорът не отговаря на императивните изисквания на ЗПК, а именно на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК към съответната редакция на закона. Подържа се, че не е ясно при какви допускания е изчислен годишният процент на разходите по кредита, както и дали застрахователната премия е включена при изчисляването на размера на годишния процент на разходите. Предвид тези доводи се обосновава, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът възразява за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи, че исковете са недопустими, тъй като претендираното вземане по процесния договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като длъжникът е уведомен за прехвърлянето на 19.04.2019 г.

Възразява, че не са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК. Изтъква, че информацията за правото на кредитополучателя по всяко време да поиска и да получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените предстоящи плащания е обективирана в чл. 7 от процесния договор, както и че лихвеният процент по кредита е фиксиран. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е действителен, като не са нарушени императивните разпоредби на ЗПК и е отхвърлил предявените искове.

Установява се от приетите по делото доказателства, че на *** г. между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който дружеството кредитор е предоставило потребителски кредит в размер на 5052 лева, при следните условия: размер на кредита 5052 лева, застрахователна премия 1212,48 лева, такса за усвояване на кредита - 176,82 лева, платим на шестдесет броя месечни погасителни вноски, размер на погасителната вноска – 142,80 лева, обща стойност на плащанията – 8567,69 лева, ГПР – 19,38%, фиксиран лихвен процент – 15.90%. В договора е инкорпориран погасителен план, в който вноските по кредита са посочени като абсолютна стойност и е посочено каква част от главницата остава дължима след плащане на конкретната вноска.

Приета е като писмено доказателство и застраховка защита на семейството и застрахователен сертификат, удостоверяващ, че застрахователите

Кардиф

Животозастраховане, клон България и Кардиф Общо застраховане, клон България срещу застрахователната премия се съгласяват да застраховат, съгласно приложените Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“. Размерът на застрахователната премия е посочен в договора за кредит, като в издадения сертификат е посочено, че застрахователната премия за кредити над 3000 лв. и до 10 000 лв. и/или над 24 месеца – 0,40 % от финансираната сума, умножена по продължителността на кредита в месеци.

3

Приети са като писмени доказателства разписки за извършвани от ищцата плащания по договора за кредит за периода от 04.07.2014 г. до 02.04.2019 г. на обща стойност 7146, 58 лв.

С въззивната жалба жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд за спазване на изискванията на чл. 11, т. 10, т.11, т.12 и т.9 ЗПК, както и формирането на изводи на съда за включване на застрахователните премии в посоченото в договора за кредит ГПР. С оглед на направените в жалбата възражения и предвид необходимостта на изясняване на фактическата обстановка по делото и необоснованост на приетото в първоинстанционното производство заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза е допусната повторна съдебно – счетоводна експертиза със задача вещото лице да установи дали в посочения ГПР от 19,38 % са включени застрахователната премия от 1212,48 лв. и таксата за усвояване на кредита от 176,82 лв.

От приетото във въззивното производство заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че сумата от 4823,18 лв. по договора за кредит, след приспадане на таксата усвояване е предоставена по личната банкова сметка, посочена в договора и усвоена от Н. Г.

М. на 20.06.2014. Вещото лице е установила, че главницата за закупуване на застраховка в общ размер на 1212, 48 лв. е разсрочена на 60 месечни вноски, 59 равни месечни вноски всяка от по 20, 21 лв. и една последна вноска в размер на 20,09 лв. с падеж на плащане по падежни дати по погасителния план на процесния договор за кредит. Установява се, че в посочените в погасителния план месечни погасителни вноски по договора за кредит са включени, освен главница и лихва, но и такса усвояване и застрахователна премия. Вещото лице посочва, че в ГПР е включен, като разход на кредитодателя само договорна/възнаградителна лихва. При изчисляване на ГПР, съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал.1 ЗПК по процесния договор за потребителски паричен кредит *** от *** г. не са включени сумите за застрахователната и такса усвояване на кредита в размер на 176,82 лв.

Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорените размери на застрахователната премия от 1212,48 лв. и такса усвояване на кредита от 176,82 лв. е 5,50 % годишно или 0,092 % месечно т.е. ГПР става 24,88 %.

Не се оспорва и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като 4 съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за спазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК.

Според чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК (ред. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г.) договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Цитираната разпоредба не е нарушена, тъй като в договора за кредит е инкорпориран погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, с ясна и разбираема индивидуализация на отделните вноски.