Определение № 583 от 12.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Варна, 12.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседА.е на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000437 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Балчик Белвю Пропъртис 2“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 373 от 07.08.2026г. по търг.дело № 203/26г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.05.2015г., открито е производство по несъстоятелност, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратяване на дейността му, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно на основА.е чл.632 ал.1 от ТЗ.

Твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и при непълно и неправилно обсъждане на доказателствата.

Твърди, че дружеството не е било редовно призовано, не му е връчен препис от молбата на банката за откриване на производство по несъстоятелност, не е подало отговор и не е участвало в съдебно заседА.е, поради което и твърди, че е нарушено правото му на участие и защита. Излага, че поради това дружеството е било лишено от възможността да оспори активната материалноправна легитимация на банката, основА.ето и размера на вземането, неговата изискуемост, твърденията за спиране на плащА.ята, счетоводните показатели и началната дата на неплатежоспособността.

1

Оспорва извода на съда по несъстоятелността за доказана предсрочна изискуемост на вземането на банката към момента на подаване на молбата.

Сочи, че предсрочната изискуемост на банков кредит не настъпва автоматично, а предполага обективно неизпълнение и ясно, недвусмислено волеизявление на кредитора, което трябва да достигне до длъжника за да породи действие. Твърди, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност не може автоматично да замести предходно уведомяване за предсрочна изискуемост, когато към момента на подаването и все още не е било изискуемо. Твърди, че в тежест на банката е да докаже кога молбата е достигнала до длъжника, какво точно волеизявления тя съдържа и дали към този момент са били налице всички предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост. Сочи, че по делото това не е установено. Твърди, че при липса на предсрочна изискуемост банката не се легитимира като кредитор с изискуемо парично вземане.

Оспорва извода на съда, че по делото са доказА. по несъмнен начин основА.ето, идентичността и размерът на вземането. Твърди че изводът на съда за безспорна установеност на вземането е направен без реално участие на длъжника и без той да е имал възможност да провери първичните счетоводни документа, движението по сметките и начина на формиране на претендираната сума. Сочи, че съдът е установил, че кредитните отношения са преминавали през различни договори, кредитни линии, валути и банкови сметки и е приел, че последващите договори представляват продължение на едно и също основно задължение. Твърди, че този извод не може да бъде приет без пъна проверка на договорената последователност, усвоявА.ята, плащА.ята, капитализирА.те лихви, таксите, комисионите, преобразуването на задължението във друга валута и съответствието между отделните сметки.

Излага, че признА.ето на дълг може да има доказателствено значение, но само ако е установено, че е подписано от надлежно представляващото дружество лице, че се отнася до конкретно и съществуващо задължение и че посоченият размер съответства на действителното движение по кредитните сметки.

Оспорва извода на съда, че по делото е доказано състояние на обективна и трайна неплатежоспособност. Сочи, че само наличие на задължение към един кредитор не е достатъчно за извода, че търговецът е неплатежоспособен.

Необходимо е да бъде изследвано цялостното икономическо състояние на 2 длъжника, действителната ликвидност на активите и възможността с тях да бъдат погасени текущите задължения към кредитори. Позовава се на приетото от съда, че дружеството няма публични задължения, няма задължения към персонала към персонал и няма висящи изпълнителни дела. Сочи, че тези обстоятелства не изключват неплатежоспособността, но са относими към цялостната преценка на икономическото състояние на длъжника и не могат да бъдат пренебрегнати при извода за трайна и необратима невъзможност за плащане.

Оспорва приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза като твърди, че тя е изготвена без участие на длъжника и при непредоставена от дружеството счетоводна документация. Излага, че липсата на съдействие от страна на дружеството не може да бъде тълкувана във вреда на длъжника, когато тя е пряка последица от това, че дружеството не е било надлежно уведомено за делото. Сочи, че ако е било надлежно уведомено то би могло да представи счетоводната документация, да посочи падежите на задълженията, да оспори счетоводните изчисления и да поиска допълнителни задачи.

Позовава се и на задължението на съда служебно да установи икономическото състояние на длъжника.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата на банката за откриване на производство по несъстоятелност, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд при спазване на правото му на редовно призоваване и участие, включително представяне и оспорване на доказателства и излагане на възражения по всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, в отношение на евентуалност да отмени определената от съда начална дата – 31.05.2015г. и да определи друга след пълен анализ на действителното икономическо състояние на дружеството, претендира направените по делото разноски.

На първо място, въззивният съд намира за необходимо да отбележе, че съобразно чл.271 от ГПК когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Дори и при констатирА. процесуални нарушения въззивният съд няма правомощия да връща делото на първата инстанция за повтаряне на процесуални действия и постановяване на ново решение. Обект на въззивната дейност не са пороците 3

/или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. При въззивното производство, съдът при самостоятелната преценка на събрА.я пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора.

По оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нередовно призоваване на длъжника за съдебното заседА.е на 27.07.2026г.:

От извършената от въззивния съд проверка се констатира, че първоинстанционният съд е спазил разпоредбата на чл.50 ал.4 от ГПК – призовката е изпратена на адреса на управление, вписан в търговския регистър, отбелязвА.ята на длъжностното лице са, че няма обозначение на посочената фирма, няма упълномощено лице, което да получи съобщението, залепено е уведомление. До изтичане на срока никой не се явил да получи призовката. Поради което и на основА.е чл.50 ал.4 от ГПК на длъжника „Балчик Белвю Пропъртис 2“ ЕООД редовно са връчени препис от молбата на кредитора за откриване на производство по несъстоятелност, от определението от 18.06.2026г. на съда по несъстоятелност, както и дружеството – длъжник е редовно призована за съдебното заседА.е на 27.07.2026г. Съдът по несъстоятелността не е допуснал твърдяното във въззивната жалба процесуално нарушение.

Срещу подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да поиска събиране на доказателства както преди провеждане на първото съдебно заседА.е, така и в самото съдебно заседА.е, но не по-късно от приключването му. След приключването на това заседА.е правото за възражения и доказателства се преклудира. Преклузията обаче настъпва единствено по отношение на възраженията и свързА.те с тях доказателства, касаещи активната легитимация по молбата (за несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане - по давност, чрез плащане, прихващане и др.), но не и за възраженията и доказателствата, касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. Този извод 4 следва от разпоредбата на чл.621а ал.1 т.2 от ТЗ, уреждаща засилено служебно начало за установяването на факти и за събирането на доказателства, произтичащо от действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на всички, а не само за стрА.те по делото (чл.630 ал.3 от ТЗ). В този смисъл са мотивите към т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018г. на ВКС по тълк.дело № 1/17г. на ОСТК.

Поради което и предвид установеното от въззивния съд редовно връчване на молбата на длъжника и редовното му призоваване за първо съдебно заседА.е, въззивният съд намира, че искА.ята по доказателствата на въззивника касаещи активната легитимация на молителя са преклудирА. и не следва да бъдат уважавА..

След като съдът по несъстоятелността може по всяко време служебно да събира доказателства относно платежоспособността на длъжника, не би могло да се отрече правото на длъжника да прави възражения и да ангажира доказателства в тази връзка и след приключване на първото заседА.е по делото. Поради което и на основА.е чл.621а ал.1 т.2 от ТЗ следва да бъде допусната допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение по въпроси относими към състоянието на неплатежоспособност и началната му дата и която следва да бъде изготвена след проверка на счетоводните документи на дружеството – длъжник. Доколкото във въззивната жалба оплакването срещу експертизата е бланкетно, без конкретни оплаквА.я срещу констатациите и изводите на вещото лице, въззивният съд намира, че не следва да бъде допускана повторна експертиза, по всички поставени на първоначалната експертиза въпроси.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за задължаване на молителя да представи оригинали на документи.

ДОПУСКА допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводството на дружеството – длъжник да изготви списък на осчетоводените в дружеството негови задължения като ги посочи по размер, основА.е, кредитор и падеж.

5

Да даде отговор, на поставените въпроси от първата инстанция, на които не е отговорило поради липса на актуална счетоводна документация.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 350 евро, вносим от въззивника „Балчик Белвю Пропъртис 2“ ЕООД в тридневен срок от получаване на препис от настоящето определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Б. В., която да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да изготви заключението и да го представи в съда най-късно една седмица преди насроченото съдебно заседА.е.

НАСРОЧВА съдебно заседА.е на 25.11.2026г. от 14 часа, за която дата и час да се призоват стрА.те.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6