Решение № 214 от 29.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Смолян, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12/26.02.2025г., постановено по гр.д.№ 66/2024г. по описа на Районен съдЧепеларе е отхвърлен предявеният от Е. А. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул. „Г. Д.“ № *, срещу Д. И. К., с ЕГН **********, с адрес с.Б., ул. „Д.“ № *, иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, обида, смут, възмущение, гняв и влошаване на физическото здраве, вследствие на публикуваните от ответника в социалната мрежа „Ф.“ на 24.10.2023 год. клеветнически твърдения, които засягат честта и достойнството на ищеца и доброто му име в обществото, в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.10.2023 год., като неоснователен и недоказан. Осъден е Е. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.„Г. Д.“ № *, да заплати на Д. И. К., с ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „Д.“ № *, сумата 1000 лева - разноски по водене на делото.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 986 и 987/03.04.2025г. от Е. А. Р. чрез пълномощника му адв.Д. С. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че за да отхвърли предявеният иск районният съд е приел, че не е доказано авторството на ответника на въпросната публикация, поради което не е изпълнен фактическият състав на чл. 52 ЗЗД-не може да се установи че ответникът е извършил непозволеното увреждане и искът е неоснователен. Твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не следва направеният извод за липса на авторство, както и изводът за неосъществен фактически състав на непозволено увреждане от ответника. В тежест на ищеца, съгласно доклада на съда, е било да 1 установи твърдените от него положителни факти при условията на пълно и главно доказване. Това доказване може да бъде установено с всякакви доказателства. Допустимо е установяването на определени обстоятелства само с косвени доказателства, ако в тяхната съвкупност същите могат по убедителен начин да се свържат с определен твърдян факт от значение за спора, в който смисъл е трайната практика на ВКС- Решение № 80 от 3.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2560/2017 г., IV г. о.;

Решение № 208 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 127/2020 г., III г. о.; Решение № 50180 от 12.10.2022г. на ВКС по гр. д. № 3675/2021 г., III г. о.; Решение № 50161 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3574/2021 г., III г. о. По делото е представен нотариален протокол от публикация в социална мрежа F. от профил с името D. K., в която се съдържат конкретни факти, свързани както с ответника, така и с ищеца. Твърди се, че авторът на публикацията е съкратен от общината от ищеца. Това обстоятелство се потвърждава от представения трудов договор и от заповедта за прекратяването на този договор, издадена от ищеца като кмет на община Д.. В публикацията се твърди, че авторът й е бил член на СИК, за което по делото са представени доказателства, че ответникът К. е бил член на СИК-заповед за назначаване на членове на СИК 5 в Д.. От показанията на свидетеля Ч., дадени в с.з. от 09.07.2024 г. се установява, че същият е бил приятел във Ф. с ответника, че ответникът е публикувал в същия профил / D. K. /публикации срещу свидетеля, че му се е извинявал за тях. Свидетелят Ч. описва профилната снимка на профила на ответника, която е идентична с този на D. K.. Обяснява защо на профилната снимка има човек с пчеларска шапка и кошери, тъй като К. е пчелар. Същото обстоятелство се потвърждава и от свидетеля Д., който описва профила на ответника К. като профил със снимка на човек с шапка и кошери. Публикацията се отнася до ищеца, като в нея същият е определен като кмет на община Д. и кандидат за кмет на местните избори. От заключението на съдебно-компютърната експертиза се установява, че публикацията от профил D. K., за която има приложена по делото разпечатка (екранна снимка) не е налична в социалната мрежа F. към датата на изготвяне на експертизата и вещото лице не може да установи от кой профил е извършена тази публикация. По делото не е оспорена истинността на протокола на нотариуса по чл. 593 ГПК относно съществуването на публикацията и профила, на който същата е била публикувана. Не е оспорена истинността и на вещественото доказателство екранна снимка на публикацията. Няма доказателства за извършено манипулиране на представените веществени доказателства. При липса в платформата Ф. на профил D. K. към датата на експертизата поради неговото закриване, и при невъзможност същият профил да бъде възстановен с технически средства, доказателство за съществуването на този профил и на съдържащите се в него публикации, представляващи електронни изявления, е протоколът на нотариуса по чл. 593 ГПК и приложените към него веществени доказателства и конкретно екранна снимка, възпроизведена на хартиен носител. Преценени в съвкупност на събраните по делото доказателства, макар и косвени, обосновават заключението че профилът D. K. е на ответника и че в този профил са публикувани електронни изявления, разпространени публично, по общодостъпен начин и следователно деецът е ответникът. С оглед на това неправилен е извода на съда, че не е налице непозволено увреждане. Твърди, че такова е налице, извършено е виновно от ответника, налице е и причинно-следствена връзка между вредите и поведението на ответника. Безспорно е установено че публично, в информационното пространство чрез социалната мрежа Ф. от профила D. K. са извършени изявления, съдържащи клеветнически твърдения за извършени злоупотреби с обществени средства, лично облагодетелстване, присвояване на парични средства на общината и др., опозоряващи ищеца Е. Р. като човек и като кмет на община. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В производството пред първата инстанция не е оборена презумпцията за вина, като защитата на 2 ответника се състои единствено в оспорване на авторството. Не са опровергани обаче отрицателните твърдения на ищеца-че не е извършвал действия по присвояване на парични средства, не се е облагодетелствал, не е ползвал общинско имущество за лични нужди.По делото са установени причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото здраве, безсъние, постоянно силно главоболие, раздразнителност, нарушено душевно равновесие, засегнато здравословно състояние, които са се отразили неблагоприятно както върху ежедневието, върху контактите му с близки и приятели и работоспособността му, така и върху самочувствието и себеуважението, както и върху чувството за достойнство и престиж, свързани с общественото положение и заемания управленски пост.

Установена е причинно-следствената връзка между деянието -публикуването на неверни твърдения и причинените неимуществени вреди. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1353/12.05.2025г. от Д. И. К., чрез пълномощника му адв.И. Г., в който оспорва същата като неоснователен.Сочи се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено.

Излагат се доводи, че действително, установяването на определени обстоятелства е допустимо само с косвени доказателства, при условие обаче, че те са еднопосочни и еднозначни и могат да доведат до единствен и логичен извод относно целения за доказване факт. Ответникът не оспорва, че е работил в община Д. и е бил съкратен от там от настоящия ищец. Не оспорва също, че е пчелар и през годините е бил член на СИК. Не оспорва, че нотариусът е направил заверка на някаква интернет страница от Ф.. Това обаче е добре известно както и на ищеца и може би и на голяма част от жителите на община Д.. Няма спор също така, че ищецът е кмет на община Д. и след като вече е избран очевидно е бил и кандидат. Всички тези доказателства обаче по никакъв начин не установяват, че ответникът по иска е автор на публикацията, която му се вменява. Вещото лице отбеляза, че могат да се създадат десетки профили с подобно наименование и всеки да публикува от тях, а снимките могат да бъдат свалени и качени на профила от електронното пространство.

Посочените по-горе обстоятелства, известни в еднаква степен както на ищеца така и на ответника и на трети лица, могат да бъдат тълкувани и в посока, че възползвайки се от знанието им някой е злоупотребил, направил е фалшив профил и е написал посочените в публикацията неща, търсейки начин да злепостави ответника. Цитираните във въззивната жалба доказателства в никакъв случай не могат да се приемат като еднопосочни и могат да бъдат тълкувани по многостранен начин.

Принципно създаването на личен профил или „влизането“ във Ф. дава възможност на хората да се свързват с приятели, роднини и други познати, да споделят снимки и видеоклипове, да изпращат съобщения и други. Общуването в тази мрежа се осъществява само чрез свободно регистрирани потребители, като според вещото лице регистрацията на потребители не се контролира за достоверност на данните. Не е задължително и е напълно възможно регистрирания профил с името на определен човек, да не отговаря на неговата личност. Общоизвестна е порочната практика да се създават т.нар. фалшиви профили, през които има възможност за изпращане на текстове и изображения. След направената регистрация системата автоматично създава лична страница на потребителя (т.нар. стена), на която могат да бъдат оставяни съобщения от други профили и препратки към външни страници. Именно липсата на гаранции, че един профил отговаря само и единствено на една личност и само тази личност има възможност да се изразява, да изпраща текстови съобщения и да публикува изображения, от този профил поставя под съмнение 3 авторството на деянието и съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът не установява по несъмнен начин, че това е ответникът. По делото освен компютърна разпечатка, която няма самостоятелна доказателствена стойност, не са представени никакви други доказателства, които да обвържат ответника като автор на текста от посочения профил. При горепосочения начин на регистрация и достъп до Ф. автор на текстовете, написани на т.нар. лична страница (стена) може да бъде всяко лице, което от чужд профил или регистриран от него т.нар. фалшив профил да отправи обидни публикации. Правилни са и изводите на съда, че не може да се формира извод за идентичност между ангажираното от ищеца писмено доказателство - препис извлечение /разпечатка/ от публикация в социалната мрежа "Ф." от 24.10 /без година/, и електронен документ, съдържащ публикация с посоченото съдържание, която да е публикувана на 24.10.2023г. в социалната мрежа «Ф.» от профила на ответника Д. И. К. в същата социална мрежа и че не може да се приеме за доказано по несъмнен и безспорен начин, че такъв електронен документ действително съществува и че автор на такова електронно изявление, по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, е ответникът. Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. А. Р., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. От пълномощника му адв.С. са постъпили писмени бележки.

Въззиваемият Д. И. К., чрез пълномощника си адв.И. Г. оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.