Определение № 102 от 11.06.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. гр. София , 11.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимира П. Костова

Емилия В. Петкова

Магдалена Ат. Лазарова като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20211010600218 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.251, ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл.266, ал.4 от НПК.

С протоколно определение от 13.05.2021 г., постановено по НОХД № 3455/2019 г. на Специализирания наказателен съд, XII състав, е СПРЯНО наказателното производство, водено срещу подсъдимия Д.Ж. Ж., по обвинения за следните престъпления: по пункт 2 от внесения обвинителен акт – по чл.214, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което се твърди да е с инкриминиран период от 10.01.2013 г. до неустановена дата през месец декември 2013 г. и да е реализирано от Ж. като подбудител, в съучастие с подс.Й. В. В. (извършител); по пункт 3 от внесения обвинителен акт – по чл.214, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което се твърди да е с инкриминиран период от неустановена дата в началото на месец март 2014 г. до неустановена дата през месец февруари 2017 г. и да е реализирано от Ж. като подбудител, в съучастие с подс.И.Б.П. (извършител); по пункт 4 от внесения обвинителен акт – по чл.214, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което се твърди да е с инкриминиран период от неустановена дата в началото на месец януари 1

2013 г. до неустановена дата през месец септември 2013 г. и да е реализирано от Ж. като подбудител, в съучастие с подс.Й. В.В. (извършител); по пункт 5 от внесения обвинителен акт – по чл.214, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.

„а“ и б. „б“ вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което се твърди да е с инкриминиран период от неустановена дата през месец март 2013 г. до неустановена дата през месец март 2018 г. и да е реализирано от Ж. като подбудител, в съучастие с подсъдимите К. Г. К. и П. М. П.

(извършители); по пункт 6 от внесения обвинителен акт – по чл.213а, ал.3, т.2, т.4 и т.7 вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 от НК, за което се твърди да е с инкриминиран период от 01.02.2015 г. до 10.11.2017 г. и да е реализирано от Ж. като извършител, подбудител и помагач, в съучастие с подсъдимите Р.Я.Н.

(подбудител и помагач), П. Д. Я. (извършител), К. Г. К. (извършител), И. К. Н.

(извършител) и неустановено лице (извършител); по пункт 9 от внесения обвинителен акт – по чл.213а, ал.3, т.7 вр. с ал.2, т.1 и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което се твърди да е с инкриминирана дата през месец април 2018 г. и да е реализирано от Ж. като подбудител, в съучастие с подс.К. Г. К.

(извършител); със същото определение е постановено да се направи предложение до министъра на правосъдието за изготвяне на молба по чл.31, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА до Република Турция за изразяване на съгласие по отношение на подс.Д.Ж. за съдене, по горепосочените шест обвинения, за които не е било проведено екстрадиционно производство.

В хода на проведеното съдебно заседание, с разпореждане на председателя на съдебния състав е била наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.266, ал.2 от НПК на защитника на подс.Ж. – адв.В., която незабавно е била обжалвана от санкционирания и с определение от същата дата, съставът на съда е оставил жалбата без уважение.

Против определението за спиране и определението, с което е потвърдено разпореждането за налагане на глобата, е постъпила жалба от адв.И. В., защитник на подс.Д.Ж., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. В жалбата се навеждат доводи, че въпросът със спирането вече е решен с предходно определение на въззивната инстанция, която е отменила постановено спиране на наказателното производство за същото лице и по обвиненията за същите престъпления. Изтъква се, че позоваването на нормата на чл.31 от ЗЕЕЗА е некоректно, доколкото текстът 2 предвижда спиране при образувано производство само срещу едно лице и за едно престъпление, а в случая продължаването на производството срещу останалите подсъдими по въпросните обвинения обезсмисля самото спиране, тъй като ще лиши Ж. от възможността да участва в събирането и проверката на доказателствата, относими към конкретните обвинения. Обратно, ако му се даде възможност да участва, то спирането ще е лишено от смисъл. Изразява се становище, че с приложения подход се заобикаля забраната за съдене и се преследва самоцелно забавяне на делото до получаване на съгласие от турската страна. Определението за глобата се атакува с възражения за некоректност при формиране на извод за нарушаване на реда в залата, чрез отправяне на обиди и заплахи. Защитникът настоява, че редът в залата не е бил нарушен, защото се е изказвал, когато му е била дадена думата и е развил позиция в подкрепа интересите на клиента си. Коментираното от него предстоящо закриване на специализираните съдилища било неизбежно и не съставлявало нищо обидно или заплашително, а ако направеният от него коментар бил приет за такъв, то съществувала процесуална възможност да се поиска осъждането му за деяние от частен характер, пред съответен съд и по съответен ред. Санкционирането се определя като „самозадоволяване с власт“, което не следвало да се толерира. В този смисъл се претендира за отмяна на оспорваните определения.

Против определението за спиране са постъпили жалби от адв.П. Д. и адв.М. Х., защитници на подс.К.К., от адв.М. А., защитник на подсъдимите И.Н. и П.П. и от адв.В. Б., защитник на подс.В.Х.. Всички те, съдържат възражения за необоснованост и незаконосъобразност на акта и за недопустимо несъобразяване с указанията на горната инстанция. Конкретно жалбите на защитниците на подсъдимите К.К., И.Н. и П.П. визират затрудняване разкриването на обективната истина, респ. нарушаване правата и на тези подсъдими с частичното спиране, доколкото се касаело за обвинения за съучастническа дейност, при което фактите и обстоятелствата не можели да бъдат установени за лицата поотделно и индивидуално. С жалбите се иска, определението за частично спиране да бъде отменено, с оглед постигане на връщане на делото в предходната процесуална фаза.

Съдът, като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото материали намира следното:

Жалбата на адв.В., като защитник на подс.Д.Ж., е процесуално допустима. Останалите жалби, предвид спецификите на конкретния казус, при който се налага настоящият съдебен състав да извърши ново заместващо произнасяне, както по въпроса за спирането, така и по въпроса за процесуалната изрядност на досъдебната фаза, също се преценяват за процесуално допустими.

3

Разгледани по същество, жалбите, с изключение на атакуващата глобата, са основателни, но по различни от заложените в тях съображения.

За да спре наказателното производство само спрямо подс.Д.Ж. и само за част от вменените му престъпления (по горепосочените пунктове от обвинителния акт), СНС е приел, че за него отсъства друга процесуална възможност за развитието на съдебното производство, предвид потвърденото вече от въззивната инстанция постановено определение за отказ за връщане на делото в досъдебната фаза, а също и предвид отсъствието все още на окончателно произнасяне от турските компетентни власти по отправеното до тях допълнително искане за предаване на Ж. за деянията, необхванати от екстрадиционната процедура, чрез която лицето е било осигурено за нуждите на българския наказателен процес. В тази връзка, първата инстанция е констатирала, че за четири от деянията предмет на обвинението – по пунктове 1, 7, 8 и 10 от обвинителния акт, подсъдимият е екстрадиран, а за останалите шест деяния – по пунктове 2, 3, 4, 5, 6 и 9, липсва изискуемо съгласие от предалата го държава, за неговото съдене, а Ж. изрично е заявил, че желае да се ползва от принципа на особеността. СНС е отбелязал, че допълнително искане за даване на съгласие до турските компетентни власти е направено от Главния прокурор на 10.07.2019 г. и по него се чака отговор, като в този аспект са приобщени и постъпилите по делото писма от министерство на правосъдието на РБългария от 25.03.2021 г. и 15.04.2021 г., ведно с нота, депозирана в българското посолство в Анкара. Първата инстанция е приела, че с внасянето на обвинителен акт срещу Ж. и за престъпления, за които съгласие за съдене отсъства, безспорно е било допуснато нарушение в досъдебната фаза, но проблемът следва да бъде решен от съда, пред който делото е висящо (позовавайки се и на предходни произнасяния на АСНС), чрез спиране на наказателното производство за този подсъдим и за тези конкретни престъпления, до получаване на отговор от замолената държава Република Турция.

От назначения от въззивната инстанция превод на нотата от 06.05.2021 г. на Министерството на външните работи на Република Турция до посолството на Република България в турската столица, е видно, че с допълнително Решение № 2018/446 от 26.11.2020 г. по дело № 2018/337, Шестнадесети съд за тежки престъпления, район Бакъркьой (гр.Истанбул), е постановил, че поисканото съгласие е приемливо, като в момента (т.е. към датата на нотата), делото се намира във Върховния съд по повод обжалване.

Наказателното производство по делото, като цяло, е било значително затруднено, именно поради наложилата се екстрадиция и необходимостта от последвалото прилагане на принципа на особеността по ЕКЕ и ЗЕЕЗА, като без да навлиза в подробности, които са добре известни на страните, настоящият съдебен състав, само ще маркира няколко обстоятелства от процесуално значение:

4

Досъдебното производство е било водено против множество обвиняеми, вкл. Д.Ж., който за целите на предприетото наказателно преследване е бил екстрадиран от Република Турция, по уважена от турските компетентни власти молба за екстрадиция на Главния прокурор от 15.08.2018 г. (л.90 до л.94, том 84 от д.п.). Предметът на молбата е съставлявало искане за предаване на лицето за 5 престъпления, индивидуализирани по най-общи белези, но идентични, с тези, за които Ж. е бил привлечен към отговорност с постановление от 02.08.2018 г., приложено към молбата. Впоследствие, в досъдебната фаза е извършено ново привличане и е разширен значително обемът на обвинението, като едно от тези пет престъпления, за които Ж. е екстрадиран, е било трансформирано от отделно деяние (палеж), в квалифициращо обстоятелство на друго престъпление (изнудване) и то такова, явяващо се едно от няколко изнудвания, формиращи продължавано престъпление по чл.26 от НК – деятелността по п.6 от обвинителния акт (невключени в молбата за екстрадиция). С обвинителния акт, Ж., както и още 12 подсъдими са предадени на съд за първи път през 2019 г., когато е образувано НОХД № 1064/2019 г. на СНС, 12 състав. Специално на Д.Ж., са били повдигнати обвинения за десет престъпления: за ръководство на ОПГ по чл.321 от НК, за два палежа по чл.330 от НК и за изнудвания и рекети, повечето реализирани при продължавана престъпна дейност по чл.213а и чл.214 от НК. В разпоредително заседание, проведено на 04.07.2019 г., СНС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СП за отстраняване на установени процесуални нередовности, допуснати в хода на досъдебното производство и в частност при изготвянето на обвинителния акт. Едно от основанията за прекратяване и връщане на делото е било и констатирано нарушение на принципа на особеността, с оглед предаването на подс.Ж. за съдене с внесения обвинителен акт за повече престъпления, от онези, за които лицето е било екстрадирано от турските власти. Определението е било потвърдено от въззивната инстанция с определение от 04.09.2019 г. на АСНС по ВНЧД № 409/2019 г., която е заела позиция, че принципно няма пречка, предвиденото по чл.31, ал.3 от ЗЕЕЗА спиране да бъде предприето от органа, пред който делото е висящо, но с оглед коригирането на останалите недостатъци на обвинителния акт, задължително предпоставящи връщане на делото, същото подлежи на изпращане в предходна процесуална фаза.