Решение № 153 от 20.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500376 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от КПКОНПИ срещу Решение № 260051/ 16.06.2021 г. по Гр.д. № 17/ 2018 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Комисията против Д. Х. Х., С. Р. Х., „Дипрес ДХ“ ЕООД и Д. Х. Х., С. Р. Х. и П. Х. Х. в качеството им на правоприемници на Х. П. Х. искове за отнемане от всеки един от тях на незаконно придобито имущество на обща стойност 456 504.70 лв. Заема становище за неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът не е обсъдил всички относими към спора доказателства, при обсъждането на част от останалите доказателства е възприел неправилно фактическата обстановка, не обсъдил всички доводи и възражения на Комисията, безкритично и необосновано възприел голословните твърдения на ответниците и дал вяра на заинтересованите им роднини и служител на ответника – юридическо лице, коментирал само вариант три от заключението на вещото лице по задачи на ответниците, но не и варианта по задачите на ищеца. Начинът, по който съдът обсъдил доказателствата по делото, в това число и заключенията на вещите лица, бил такъв, че изключително се затруднявала защитата на Комисията срещу постановеното решение, като било неясно и невъзможно да се проследи как според съда е формирано несъответствието в имуществото. Съдът 1 неправилно кредитирал твърденията на проверяваното лице за получени от родителите му дарения в значителен размер, защото по делото липсвали годни доказателства, че последните са реализирали доходи, достатъчни да спестят сочените средства.

Поддържа, че по делото е доказано наличието на елементите на сложния фактически състав, обуславящ отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество, в това число значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл.107 ал.2 ЗПКОНПИ вр. § 1 т.3 от ДР на закона. Счита, че няма правна пречка да бъдат отнети парични средства, които не са налични поради изтеглянето им или нареждането им в полза на трети лица от ответниците, защото същите представляват част от имуществото, за което не е установен законен източник, и при липсата им, на основание чл.151 ЗПКОНПИ, на отнемане подлежи тяхната парична равностойност. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови отнемане от ответниците на претендираното имущество. Претендират разноските за двете инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са подадени отговори от ответниците. В съдебно заседание процесуалният им представител заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и мотивирано и моли да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените от ответниците разноски.

Срещу претенцията му за разноски е направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните, намира следното:

Ответникът Д. Х. Х. е привлечен като обвиняем за престъпление, което попада в предметния обхват на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ – отм. – т.17 – по чл.252 ал.2 вр. ал.1 НК. ОП – Габрово е уведомила за повдигнатото му обвинение ТД на КОНПИ – Велико Търново и на 07.03.2016 г. срещу Х. е започнала проверка на имущественото му състояние, обхващаща периода от 07.03.2006 г. – 07.03.2016 г. Същата е приключила с внасяне в съда на иск за отнемане от него, от родителите му С. Р. Х. и Х. П. Х. и от „Дипрес – ДХ“ ЕООД имущество, за което Комисията е приела, че е незаконно придобито предвид липсата на установен законен източник за придобиването му. В хода на производството ответникът Х. П. Х. е починал и предявеният срещу него иск е 2 насочен срещу двамата други ответници и дъщеря му П. Х. Х. в качеството им на негови законни наследници – правоприемници.

По делото са приети първоначална и допълнителна съдебно-автотехнически експертизи във връзка със стойността на придобитите от проверяваното лице в хода на проверката ППС към момента на придобиване, отчуждаване и към датата на исковата молба, първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертизи във връзка със стойността на придобития от проверяваното лице недвижим имот и направените разходи за подобряването му, първоначална и допълнителна съдебно-икономическа експертизи обобщаваща доказателствата за доходите, приходите и източниците на финансиране на проверяваното лице, обичайните му и извънредни разходи, нетния му доход и придобитото имущество.

Относно доходите, приходите и източниците на финансиране на проверяваното лице съдът възприема заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза в първоначалния му вариант /л.11 от експертизата т.VII на делото/, в който са включени получените от проверяваното лице лихви, начислени от банкови учреждения, и получените суми от продажба на всички отчуждени в рамките на проверявания период ППС, а не само от продажбата на автомобила, придобит преди датата на проверката. Комисията неоснователно и в противоречие с § 1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ изключва тези суми като приход и източник на финансиране. Както отпуснатите банкови кредити, така и лихвата по влогове, която е изплатена от банково учреждение, е законен източник на финансиране, с който проверяваното лице е разполагало и е използвало за свои цели. Относно сумите от отчуждено имущество законът не предвижда в анализа на имущественото състояние да се включат само приходите от отчуждаване на това имущество, за придобиването на което е установен законен източник, а напротив – той се интересува от всички приходи с установен законен източник, с които е разполагало лицето. Това следва от граматическото тълкуване на т.2 от § 1 на ДР на ЗПКОНПИ – „доходи, приходи и източници на финансиране“ са: … приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник“. Видно е от съгласуването на местоимението във вметнатото изречение по род и число със съществителното в главното изречение, че не за имуществото, а за приходите е поставено изискване да имат установен законен източник. Ако законодателят бе имал предвид имуществото, нормата би гласяла: „приходи от продажба на имущество, за придобиването на което е установен законен източник“. Законният източник на прихода от отчуждаване на имущество е установен с представените като доказателство договори за сключените възмездни сделки с трети лица, във връзка с които Комисията е оспорила цената на сделката и са приети експертизи. Следва да се включат и преведени суми от трети лица /с изключение на Г. Й./ и от родителите на проверяваното лице. Неустановяването на произхода им и на основанието за предоставяне на тези суми на проверяваното лице не презюмира незаконност на източника, още повече че имущественото състояние на третите лица не е предмет на изследване в производството. При съпоставяне имената на третите лица – физически лица, превели суми в полза на ответника и лицата, на които той е 3 предоставил заеми, не се установява съответствие, което да позволи съдът да приеме част от внесените суми като върнати заеми. Факт е, че сумите са постъпили по сметки на проверяваното лице, което е безспорно установено, формирали са материалния му запас към конкретен времеви момент и то е могло да оперира с тях. Получаването на конкретни суми от родителите е доказано по делото – сумите са преведени по банков път от сметки на техни ЕТ, установено е със събраните доказателства, че са имали и спестени пари, и доходи от пенсии, и са развивали дейност като ЕТ, от което са генерирали приходи. От обстоятелството, че те не са декларирали доходите си като търговци в нарушение на фискалното законодателство не може да се направи извод, че те не са разполагали със законен източник на доходи. Видно от доказателствата, между ЕТ „Дипрес“ и ЕТ на родителите му – ЕТ „Славяни – С.Х.“ и ЕТ „Пехри – Х. П.“ непрекъснато е имало прехвърляне на средства, всяко от лицата е било оправомощено да оперира със средствата по сметките на другите ЕТ. Това е обяснимо с оглед близката родствена връзка между страните, за която е нормално присъщо доверието и съвместната работа, а следва да се отчете, че ответникът Х. няма свое семейство и родителите му и сестра му са най-близките му хора. В конкретния казус към приходната част следва да се включи и сумата 7000 лв. – върната на Д.Х. допълнителна вноска, която той е направил в капитала на „Дипрес – ДХ“ ЕООД и която е включена от вещото лице в допълнителното му заключение по искане на Комисията. Следва да бъдат включени и печалбите, получени от Български спортен тотализатор през 2008 г. и 2009 г. При тези уточнения, от представените по делото писмени доказателства, анализирани в заключението на вещото лице, за периода на проверката се установяват следните доходи, приходи и източници на финансиране по години:

2006 г. – 3096.12 лв. – по таблица на л.11 от първоначалната експертиза т.VII на делото /по-долу Таблица доходи л.11/;

2007 г. – 33 555.02 лв., от която сума 3355.02 лв. по Таблица доходи л.11 и 30 200 лв. – банкови преводи от трети лица по Таблица имущество л.35 от първоначалната експертиза т.VII на делото;

2008 г. – 125 737.33 лв., от която сума 6837.33 лв. по Таблица доходи л.11, 108 900 лв. – банкови преводи от трети лица /в това число 76 000 родителите на проверяваното лице/ по Таблица имущество л.35, 10 000 лв. печалба тото;

2009 г. – 5251.92 лв., от която сума 1154.18 лв. по Таблица доходи, 2000 лв. – банкови преводи и 1097.74 лв. – вноски от трети лица по Таблица имущество л.35, 1000 лв. печалба тото;

2010 г. – 8795.49 лв. по Таблица доходи;

2011 г. – 11 331.79 лв., от която сума 4331.79 лв. по Таблица доходи и 7 000 лв. – върната допълнителна вноска в капитала на „Дипрес – ДХ“ ЕООД;

2012 г. – 18 377.41 лв., от която сума 1877.41 лв. по Таблица доходи, 9 000 лв. – банкови преводи и 7 500 лв. – вноски от трети лица по Таблица имущество л.35;

2013 г. – 12 632.26 лв., от която сума 8 304.55 лв. по Таблица доходи, 1 227.71 лв.

– банкови преводи и 3 100 лв. – вноски от трети лица по Таблица имущество л.35;

4

2014 г. – 4 923.79 лв. по Таблица доходи;

2015 г. – 5 769.20 лв. по Таблица доходи;

2016 г. – 670.62 лв. по Таблица доходи.

Към приходите по години съдът не включва средства, дарени от родителите на проверяваното лице, сочени да са около 127 000 лв., защото макар да приема за доказано, че същите са разполагали със спестени налични парични средства в значителен размер и постоянни доходи, събраните гласни доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин, че те са ги дарили на ответника, кога е сторено това – повечето твърдения са за дарени средства в периода преди проверката – от 2000 г. до 2006 г. и в какъв конкретен размер. Съдът не може да обоснове изводите си с предположения, основани на традициите в българското общество родителите да подпомагат финансово децата си независимо от възрастта им. В приходната част за 2013 г. съдът не включва и сумата 52 998 лв., представляваща върнат от лицето Г. Й. заем, която се компенсира с направения преди това през същата година разход.

Разпечатката съдържа 32 от 139 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa4f1f04-43e1-4624-92ae-dcce241eb905