Определение № 10258 от 12.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10258 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503756 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с Вх.№ 109514/06.04.2026 по описа на СРС на Е. П. Т. срещу Определение № 11832/25.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 6422/2026 г, с което е върнато заявление вх. № 76649/11.03.2026 г.., с което жалбоподателят е заявил искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Ю.П.М. на основание Нотариален акт за учредяване право на вещно ползване и доброволна делба на недвижим имот № 78, том XI, рег. № 17567, дело № 1818/2021 г. на нотариус И.Н., вписан в Регистъра на НК под № 040.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на изводите на СРС, че условие за издаване на заповед за изпълнение може да бъде само представяне на оригинал на документанотариален акт за ипотека. Поддържа, че съгласно чл. 179 ал.2 от ГПК официално завереният препис има същата доказателствена стойност, както оригиналния документ. Ето защо, ако заявителят е представил официално заверен препис от нотариалния акт от който произтича вземането, съдът следва да извърши проверка за редовността на акт от външна страна въз основа на представения препис. Съобразно изложеното моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми.

Производството по делото е образувано по заявление на Е. П. Т. депозирано по електронен път заявителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Ю.П.М. за задължения за плащане на парични суми, изискуеми на Нотариален акт за учредяване право на вещно ползване и доброволна делба на недвижим имот № 78, том XI, рег. № 17567, дело № 1818/2021 г. на нотариус И.Н., вписан в Регистъра на НК под № 040, като вземането представлява парична сума дължима на заявителката за уравняване на нейния дял в съсобтвеността.

С разпореждане от 11.03.2026г. съдът е указал на жалбоподателя да представи в оригинал документа по чл.417 от ГПК, с указания, че при неизпълнение на указанията в срок заявлението ще бъде върнато като нередовно.

С молба от 17.03.2026г. заявителят е представил заверен препис от екземпляр на НА, като с обжалваното Определение № 11832/25.03.2026 г. СРС е върнал заявлението поради непредставяне на оригинал на документа по чл. 417 от ГПК, като е приел че непредставянето му съставлява нередовност на заявлението.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Не е спорно между страните, че нотариален акт е документ – основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 от ГПК. Спорно по делото е доколко дължимата проверка на съда по реда на 418, ал.2 от ГПК досежно обстоятелствата дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника може да се извърши въз основа на официално заверен препис от нотариален акт, съобразно нормата на чл.179, ал.2 от ГПК сочеща, че официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. На състава е известна посочената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС.

Въпреки това същата е постановена преди законодателната промяна, извършена с ДВ, бр.11/2023год., в сила, считано от 01,07,2025год., с която в чл.417, ал.2 от ГПК е предвидено, че при подаване на заявление по електронен път за издаване на заповед за изпълнение, основано на документ по чл.417, т.3, т.6 и т.10 от ГПК, заявителят прилага копие от документа по ал. 1, на който се основава заявлението му и в 7-дневен представя на съда оригинала на документа като условие за редовност на заявлението.

В хипотезата на подадено заявление на хартиен носител, заявителят трябва да представи оригинала на документа по ал. 1, т. 3, 6 и 10, а в останалите случаи по ал. 1 заверен от него препис от документа-чл.417, ал.3 от ГПК. Съдържанието на цитираните норми сочи на приет различен подход при издаването на заповед за изпълнение, в който случай оригинала на документ по т.3, т.6 и т.10 е изрично условие за редовност на заявлението, с оглед гарантиране на правната сигурност и отбелязването дължимо от съда съобразно чл.418, ал.2, изр.2 от ГПК за издаването на изпълнителния лист, което се прави с надлежна бележка върху представения в оригинал документ. Ето защо съществуващата до момента практика следва да се счита преодоляна. С оглед горните мотиви предвид обстоятелството, че по делото не е представен оригинал на документа по чл.417, т.3 от ГПК, постановеният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Съгласно т.8 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите е прието е, че заповедното производство е уредено от закона като двуинстанционно и че по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения, включително и преграждащите и определенията в частта за разноските.

Мотивиран от горното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба частна жалба с Вх.№ 109514/06.04.2026 по описа на СРС на Е. П. Т. срещу Определение № 11832/25.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 6422/2026 г,, с което е върнато заявление вх. № 76649/11.03.2026 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Цветелина Евгениева Георгиева 2

Софийски районен съд е бил сезиран от Е. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, чрез адв.И. Л. Д., САК с подадено по електронен път заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК за парично задължение в размер на 8 120лв /4 151,69 евро, въз основа на нотариален акт за учредяване право на вещно ползване и доброволна делба на недвижим имот № 78, том XI, рег. № 17567, дело № 1818/2021 г. на нотариус И.Н., вписан в Регистъра на НК под № 040, вписан в СВ с вх.рег. № 94780 от 10.12.2021 г., акт. № 284, том XVI, дело 73803/2021 г., като към заявлението е бил представен заверен от АВ препис на нотариалния акт.

По него е било образувано ч.гр.д. № 6422/2026 г. по описа на СРС, 24ти състав.

С Разпореждане № 31978/11.03.2026 г. заповедният съд е изискал от заявителя да представи в оригинал нотариалния акт, на който основава вземането си, както и отстраняване на други нередовности. В разпореждането си съдът не е указал на заявителя, че не възприема за оригинал вече представеният заверен препис на нотариалния акт, т.е. че е неприложима разпоредбата на чл.179 от ГПК.

Според заявителя той вече е бил представил, като приложения към заявлението, изисканите от съда документи, но с уточняваща молба ги е представил отново.

С обжалваното определение № 11832/25.03.2026г на СРС, съдът е посочил, че „Ищецът не е изпълнил указания за на съда за представяне в оригинал на документа, въз основава на който се иска издаване на заповед по 417 ГПК. Нормата на чл. 417, ал. 2 ГПК свързва непредставянето на оригинала с нередовност на заявлението“ и на това основание е върнал заявлението и е прекратил заповедното производство. Районният съд не е изложил мотиви защо според него представеният препис не отговаря на изискванията на чл.179 от ГПК, съгласно ал.1 от който официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, а съгласно ал.2 - официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

С възражения в този смисъл е подадената от заявителя частна жалба 3 против определението за прекратяване, в която се позовава на дадените от съдебната практика разрешения. Цитира Определение № 412 от 27.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 2372/2013 г. на ВКС, в което върховните съдии приемат, че:

„Съгласно чл. 179, ал.2 ГПК, официално заверените преписи от документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Официално завереният препис от нотариален акт е равностоен във всяко отношение на всеки от оригиналите на нотариалния акт, които се издава в пет екземпляра. В официално завереният препис съдържанието на документа е възпроизведено пълно и точно, поради което проверката за редовност на документа от външна страна по чл. 418, ал.2 ГПК може да бъде извършена както върху който и да е от петте екземпляра на оригиналния документ, така и върху официално заверения от Агенция по вписвания препис на нотариалния акт. Отбелязването за издаването на изпълнителен лист по смисъла на чл. 418, ал. 2 ГПК върху оригинала на документа може да постигне пълния си ефект само когато държането на документа има правно значение, каквито документи са менителницата, коносамента, товарителницата и пр.“

Позовава се и на постановеното Определение № 481 от 17.08.2009 г. по ч.гр.д. № 315/2009 г. на ВКС, IV Г.О., съгласно което: „Правилото на чл. 243, ал.3 ГПК (отм.) да се постави бележка върху акта, въз основа на който се издава изпълнителния лист е предвид правната характеристика на изпълнителния лист на процесуална ценна книга. Именно поради тази му характеристика съгласно чл. 246 ГПК (отм.) изпълнителният лист се издава в един екземпляр, а при изгубването или унищожаването му се провежда производство по чл. 248 ГПК (отм.) по издаване на дубликат въз основа на акта, по който е издаден първообразът. За да се осуети издаването на повече от един изпълнителен лист, законът, чл. 406, ал. 3 ГПК, чл. 243, ал.3 ГПК отм., разпорежда при издаването на ценната книга да се поставя бележка върху акта, който е изпълнителното основание. При съдебните изпълнителни основания, целта на разпоредбата на чл. 243, ал.3 ГПК (отм.) е постигната в най-пълна степен, тъй като направената бележка върху акта, намиращ се в кориците на делото, осуетява издаването на втори изпълнителен лист. В сериозна степен издаване на втори екземпляр от изпълнителния лист е затруднено и при менителничните ефекти, чиято правна същност на ценна книга изключва отбелязването по чл. 243, ал. 3 ГПК (отм.) да се извърши върху официално заверен препис от документа. При извънсъдебните 4 изпълнителни основания, които не съставляват ценна книга, не съществува пречка да бъдат издавани в повече от един оригинални екземпляри от документа - при доброволната делба с нотариална заверка на подписите (изпълнително основание по чл. 417, т. 3 ГПК (чл. 237, б. "з" ГПК отм.), страната може да получи повече от един оригинален екземпляр от документа, каквато възможност е предвидена в Правилника за вписванията за всички подлежащи на вписване актове с нотариална заверка на подписите. Страната разполага както с възможността да се снабди с повече от един оригинал от документа, така и с официално заверения препис, който съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК, респ чл. 143, ал.2 ГПК (отм.) има същата доказателствена сила, както и оригинала. Предвид това, отбелязването по чл. 243, ал. 3 ГПК (отм.) може да бъде извършено както върху оригинал от изпълнителното основание по чл.

231, б. "з" ГПК (отм.), така и върху официално заверен препис от документа, който също се явява изпълнително основание, а при евентуално издаден втори изпълнителен лист, която възможност не може да бъде напълно осуетена, длъжникът разполага с иск по чл. 255 ГПК (отм.), съответно с жалба по чл.

419 ГПК.“.

Позовава се и на Определение № 360 от 06.11.2013 г. по ч.гр. д. № 4277/2013г. на ВКС - „Задължение за заявителя да представи оригинала на ипотечния акт по чл.173, ал.3 ЗЗД не може да се изведе и по аргумент от чл.

418, ал. 2, изр. второ ГПК, съгласно който „за издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение“. Съгласно чл. 581 ГПК, след издаване на нотариалния акт и вписването му, единият екземпляр от него се подрежда в специална книга, а другите екземпляри, таксувани като преписи, се предават на участващите лица. Доказателствената сила на официално заверения препис от нотариалния акт е същата както и на оригинала. Ето защо, ако заявителят е представил официално заверен препис от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на задължението по договор за заем, съдът следва да извърши проверка за редовността на ипотечния акт от външна страна въз основа на представения препис от ипотечния акт. Не би могло да се приеме, че издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на официално заверен препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по чл.173, ал.3 ЗЗД, а не въз основа на оригинала на същия акт, застрашава интересите на длъжника. Последният разполага със 5 способите за защита срещу принудителното изпълнение, предвидени в глава тридесет и седма на ГПК „Заповедно производство“.“