Решение № 263 от 13.07.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500423 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Дирекция“ Н.П.Р.“ гр.Б. против решение № 87 от 18.04.2022г. на РС-С. по гр.д.№ 229/2021г. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закони задължителната съдебна практика, а именно: ТР № 4/2017г. на ГК на ВКС ,с което се допуска прекратяване на трудово правоотношение на осн.чл.328,ал.1,т.6 КТ при начална липса на образование и квалификация,в случаите, когато работодателят не е знаел и не е могъл да узнае,че работникът или служителят не отговаря на въведените изисквания- например ако работодателят е бил въведен в заблуда , работникът е представил документи за образование и квалификация с невярно съдържание.При начална липса на квалификация трудовият договор е недействителен, но до момента на обявяването му за такъв той може да бъде прекратен.Съдът бил длъжен служебно да прогласи недействителността на трудовия договор дори и да не е направено възражение и искане в този смисъл.Този извод се аргументира с правната доктрина.Съдът необосновано приел,че ответникът работодател не провел успешно главно и пълно доказване на възражението си,че представената диплома за средно образование серия А-86 № 035646,рег.№ 1343 от 17.09.1986г. от СПТУ по редки метали гр.Б. е неистинска.Както удостоверението ,издадено от учебното заведение, така и съдебно-почерковата експертиза ,изследвала документа, и свидетелските показания, в съвкупността си категорично доказвали,че дипломата е неистински документ.Ищецът не отговарял на изискванията за наличие на средно образование за заеманата длъжност 1

„главен специалист ПОК“/паркова охрана и контрол/ в ответната дирекция.Иска се от въззивния съд да отмени решение № 87 от 18.04.2022г. и да отхвърли изцяло исковете.

Въззиваемата страна АНТ. Г. П. оспорва жалбата като неоснователна.Правилно първоинстнационния съд игнорирал обстоятелството,че дипломата на ответнтика не фигурира в регистъра на дипломи към Министерство на образованието,тъй като по време на издаване на процесната диплома такъв регистър не е съществувал.съдебно-графичната експертиза заключила,че документът е истински. В него не било посочено името на лицето,подписало дипломата в качеството на Директор, което правело непроверимо твърдението,че подписът не е положен от посочения в документа автор.Вещото лице установило също,че по времето на издаване на оспорения документ от учебното заведение са издавани дипломи,подписани от различни лица.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.

С атакувано решение е признато за незаконно и отменено уволнението на АНТ. Г. П. с ЕГН ********** от с.Г., от длъжността „ главен специалист“ в дирекция „Н.П.Р.“ в МОСВ,специализирана администрация,дирекция „Контрол и охрана“-север“.,Парков участък Г.,извършено на основание чл.328,ал.1,т.6 от КТ със заповед № ЛС-7/04.01.2021г. на Директора на Дирекция „Н.П.Р.“ с адрес Б.,кв.В., ул.“Б.“ № 14;ищецът се възстановява на заеманата длъжност;ответникът е осъден да заплати обезщетение по чл.

344,ал.1,т.3 вр.чл.225,ал.1 от КТ в размер на 5346 лв./сумата от брутното ТВ за периода от 06.01.2021г. до 06.07.2021г./;постановено е предварително изпълнение в частта относно присъденото обезщетение на осн.чл.225,ал.1 КТ;отхвърлен е искът с правно основание чл.314,ал.1 вр.чл.212 ГПК за признаване на установено несъществуването на трудово правоотношение по трудов договор № 383/;05.11.2009г. поради недействителност на договора по чл.74, ал.1 КТ,обусловена от недобросъвестното му сключване при липса на средно образование на работника;признато е за недоказано оспорването на истинността на диплома на АНТ. Г. П. за завършено средно образование серия А-86,№ 035646,рег.№ 1343, издадена на 17.09.1986г. от СПТУ по редки метали-гр.Б.;ответникът е осъден да заплати на районния съд 364.84 лв. държавна такса и 60 лв. съдебни разноски , и на ищеца-500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

За да уважи главния иск, съдът е приел,че свидетелството за професионална квалификация

,обективирано в диплома

№

017421/15.10.2007г., издадена от ПТГ „Н.В.“ гр.С., удостоверяващо,че ищецът е придобил квалификация по професия „техник-лесовъд“ със специалност „горско и ловно стопанство“,не е оспорено.Именно този документ е цитиран в трудовия договор,поради което не е налице недобросъвестност на работника.Отделен е въпросът,че действително съгласно чл.69, ал.4 от ЗЗТ,чл.10, ал.2 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията ,към момента на сключване на договора е имало изискване за средно образование за заемане на процесната 2 длъжност.Липсата на такова би било основание за прекратяване на трудовото праовотношение.Представеният от ищеца оригинал на диплома, издадена то СПТУ по редки метали гр.Б., е оспорена от ответника на осн.чл.194,ал.3 изр.второ от ГПК, поради което последният носи тежестта да оспори документа с главно и пълно доказване.Свидетелката Фъртункова установила,че архивът на СПТУ по редки метали Б. след прекратяването му бил съхраняван в „насипно състояние“без регистър за издадени документи, и без личните дела на всички завършили ученици.Към 17.09.1986г., която е посочената дата на издаване на оспорената диплома, не е съществувал единен за страната регистър на дипломите за средно образование. ,видно от писмо изх.№ 0104-159807.07.2021г. на Директора на Дирекция „УУД“ в МОН .Съдебно-графичната експертиза установила,че се съхраняват само около десетина лични дела за периода,в който е издадена оспорената диплома.Вещото лице установило,че липсват обективни признаци за подправка на документа.Не било категорично установено,че към датата на издаване на дипломата директор на учебното заведение била Светла Панева,от която е взет материал за сравнително изследване, и същата не била посочена изрично като автор на документа.През периода от първи август до двадесет и пети септември 1986г. били издадени дипломи,подписани от различни лица, и не съществувало изискване дипломата да бъде подписана задължително от директора на учебното заведение.допълнителна индиция в подкрепа на извода на съда е обстоятелството,че в периода на полагане на зрелостен изпит ищецът е отбивал военната си служба и е бил в отпуск в периода от 08.09.1986г. до 14.09.1986г.Ето защо съдът е приел,че оспорването на документа е недоказано и ищецът е отговарял на законовите изисквания за заемане на процесната длъжност,поради което главният иск е отхвърлен.Акцесорните искове съответно се явяват също неоснователни и са отхвърлени.Настоящият състав намира,че изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна са обосновани,логични и последователни,поради което се споделят от въззивния съд.Решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.Предвид изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното производство в размер на 600 лв. адвокатски хонорар,платен по приложения договор в брой.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/18.04.2022г. по гр.д.№ 229/2021г. на РС-С..

ОСЪЖДА Дирекция „Н.П.Р. в МОСВ със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Б.“ № 12В, да заплати на АНТ. Г. П. с ЕГН ********** с адрес с.Г., Община С.,ул.“Р.М.“ № 11, съдебни разноски за въззивното производство в размер на шестотин лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в 3 едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4