Решение № 4476 от 11.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4476 гр. Варна, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело № 20243110103361 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 52, ал.2 във вр. с чл. 49, ал.3 от СК от В. А. Д., ЕГН:********** и Г. А. Д., ЕГН:**********, против Н. П. Б.Д., родена на **********г. в ****, руска гражданка, постоянен адрес: ****, гр.****, ул."****" 35, ет.3, ап.105 за приемане за установено, че Н. П. Б.-Д., родена на **********г. в ****, руска гражданка, постоянен адрес: ****, гр.****, ул."****" 35, ет.3, ап.105 вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака сключен между А. В. Д., ЕГН:********** и Н. П. Б.-Д., родена на **********г. в ****, с Акт за сключен граждански брак № *** от 02.09.2021г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Варна и прекратен със смъртта на А. В. Д., ЕГН:**********, починал на ****г., се носи от ответницата Н. П. Б.-Д., родена на **********г. в ****.

Първоначалния иск с право основание чл. 49 ал. 1 и ал. 3 от СК е заведен от А. В. Д., против Н. П. Б.-Д., при следните твърдения:

Ищецът претендира от съда да прекрати гражданския брак, сключен между него и ответницата на **** год. в гр. Варна, поради настъпило в брачните отношения между страните дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпругата. Излага, че с ответницата се запознал в сайт за запознанства, преди 7-8 го дини. Срещнали се през 2021г. Тя живеела в гр.***, 1 ул. "****" №12, ет.3, ап.9, който имот е нейна собственост. Решили да сключат брак, за да живеят заедно във Варна, където тя искала да е през зимата, а през лятото да е в ***. Твърди, че по това време работел в "Експрес гаранцион" във Варна, а тя живеела в ***. Виждали се само през някои съботи и недели, в които ходел до ***. След това тя си отишла в **** през есента на 2021г., а той заминал при нея на 10.12.2021г. и бил 4 месеца там. Върнали се заедно с нея, като считал, че ще заживеят като семейство, особено, след като получила и разрешение за пребиваване, на основание-сключения между тях брак.

Твърди, че изведнъж тя си променила мнението и не се съгласила да живеят заедно, а заминала през лятото на 2022г. в ***. Виждали се рядко. Тя останала да живее там и през зимата. Твърди, че през м.09.2022г. му бил установен белодробен карцином. Получил ТЕЛК на ****г. със 100% инвалидност. Тъй като състоянието му се влошило, се наложило спешно да го оперират в Бургас - на 26.11.2023г. Твърди, че ответницата знаела за неговото заболяване, но почти цяла година не отишла при него, отново била сама в **** и отказвала да се върне под предлог, че няма пари. Твърди, че й изпратил пари за самолетен билет от Истанбул-Варна, въпреки че бил в тежко състояние и разчитал единствено и само на грижите на двете си деца. Твърди, че ответницата дошла на 10.12.2023г., с уговорката да се грижи за него, но не полагала грижи, не подържала хигиена в дома, не го посетила нито веднъж в болницата в гр.Варна, докато лежал, а си заминала в края на м.февруари 2024г. за ****.

Твърди, че лежейки неподвижен в момента, разчитайки на грижите на сина си, който дошъл да живее при него и на дъщеря си счита, че бракът му с Н. Б.-Д. е дълбоко и непоправимо раз-строен, с оглед многократните фактически раздяли, изоставянето му в най-трудния период от живота, незаинтересоваността и егоизмът й, и не на последно място, мисълта, че е използван единствено, за да получи разрешение за пребиваване.

Твърди, че бракът им е лишен от съдържание, без изгледи за преодоляване разстройството на брачните отношения.

Моли за решение, с което да бъде прекратен брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителната вина на ответницата.

Предявява и небрачен иск за ползване на семейното жилище.

Ответницата надлежно е получила ИМ и приложенията към нея. В срока 2 за отговор по реда на чл.131 от ГПК не депозира отговор на ИМ и не изразява становище по иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за сключен гр.брак № ***/**** г., експертно решение № *** от **** г., решение от 02.04.1990 г. по гр.д.№ 1700 от 1988 г. по описа на ВРС, 7 състав, НА за собственост на недвижим имот № 185 от 1978 г., удостоверение за вписан отказ от наследство под № 31 от 2000 г., епикриза от УМБАЛ „****“ Варна, епикриза от клиника по хирургия от УМБАЛ „****“ от 01.12.2023 г., решение на обща клинична онкологична комисия № 5285/20.11.2023 г., епикриза от УМБАЛ“****“ от 03.08.2023 г., 5 броя епикризи от УМБАЛ „****“, протокол от клинична онкологична комисия № 6557/13.10.2022 г., онкологична комисия по химиотерапия протокол за решение №3391/13.10.2022 г., резултат от образно изследване от 15.09.2022 г., епикриза от УМБАЛ „****“ – Варна, решение на обща клинична онкологична комисия от 03.10.2022 г., удостоверение за наследници изх.№ **** от 17.05.2024 г., НА за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 172, том I, рег.№ 1092, дело № 122 от 2024 г.

От приложеното удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за сключен гр.брак № ***/**** г. се установява, че на ****г.

А. В. Д. и Н. П. Б.-Д. са сключили граждански брак в гр.Варна.

Съгласно експертно решение № *** от **** г., ищецът трудоустроен с определена 100% неработоспособност, поради заболяване от дребноклетъчен карцином на бял дроб.

От приложено решение от 02.04.1990 г. по гр.д.№ 1700 от 1988 г. по описа на ВРС, 7 състав, на ищеца е предоставена собствеността на Апартамент №34, намиращ се в гр.Варна, ул."****" бл.12, ет.6.

От приложените епикриза от УМБАЛ „****“ Варна, епикриза от клиника по хирургия от УМБАЛ „****“ от 01.12.2023 г., решение на обща клинична онкологична комисия № 5285/20.11.2023 г., епикриза от 3

УМБАЛ“****“ от 03.08.2023 г., 5 броя епикризи от УМБАЛ „****“, протокол от клинична онкологична комисия № 6557/13.10.2022 г., онкологична комисия по химиотерапия протокол за решение №3391/13.10.2022 г., резултат от образно изследване от 15.09.2022 г., епикриза от УМБАЛ „****“ – Варна, решение на обща клинична онкологична комисия от 03.10.2022 г., се установява здравословното състояние на ищеца и провежданото лечение на карцином на бял дроб.

От приложено удостоверение за наследници изх.№ **** от 17.05.2024 г. се установява, че****г. ищецът А. В. Д., ЕГН:********** е починал на ****г., за което е издаден Акт за смърт №****17.05.2024г.

Предвид настъпилата в хода на производството смърт на ищеца, с Определение №8775/08.08.2024г. в качеството на ищци в производството бяха конституирани наследниците на починалия – В. А. Д. и Г. А. Д., на осн. чл.327, ал.3 ГПК.

По делото от ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на **** Д. /майка на новоконституираните ищци и бивша съпруга на първоначалния ищец. Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината./

В показанията си св.Д. заявява, че с ищеца се р азвели през 2012 г. Тогава той не се познавал с настоящата си съпруга. Заявява, че не знае кога са се запознали, но се оженили през септември 2021 г. Заявява, че след брака двамата с ответницата не живеели заедно. Той живеел в апартамента си на ул.“****“, а тя живеела в ***. Заявява, че с първоначалния ищец се виждали често и от него знаела тези факти. Дъщеря им/ищцата Г./ живеела в същия блок, където и баща й и свидетелката й помагала за децата и постоянно била там. Ищеца и ответницата се оженили 2021 г., а през 2022 г., на него му открили белодробен карцином и започнали изследвания. Започнало лежане по болници, но той си бил сам тук във Варна, а съпругата му я нямало. Тя през лятото била в ***, а есента заминавала за **** и на пролет пак се прибира ла, но в ***, не във Варна. Заявява, че ответницата не е живяла във Варна. Накрая, когато ищеца бил много зле, той се обадил на ответницата през декември 2023 г. да дойде да го гледа, защото бил много зле. Заявява, че ответницата дошла и стояла до м. февруари 2024г., като в края на февруари месец си тръгна ла и тогава ищеца се обадил на сина им /ищеца В./, да дойде да го гледа, защото не 4 можел да се обслужва сам. Сина им се преместил да живее при баща си.

Свидетелката заявява, че самата тя помагала с готвене, с даване на лекарства, понеже половин ден била при внука си, който е в същия блок, на друг етаж и той бившия й съпруг й звънял да слезе да му даде лекарства, или да го заведе до тоалетната, защото не можел сам. Заявява, че изцяло грижа за бившия й съпруг полагали сина им и дъщеря им, а тя им помагала. През последните месеци сина им живеел постоянно при баща си. Заявява, че ответницата след февруари не е идвала, те имали връзка чрез Уат сап, но тя дори веднъж не се обадила. Оставила го в такова състояние, не се обади ла да го пита как е. Не дошла и на погребението му. Дошла три - четири дни след погребението.

Заявява, че когато за първи път отишла в апартамента на бившия си съпруг, след като той се разболял, й направило впечатление, че е много мръсно. Не си личало, че там е имало жена няколко месеца. Било много занемарено жилище, стаята в която той спял била пълна с мухъл, тъй като ответницата си сушила прането в същата стая.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

При сезиране на съда с искане за произнасяне по вината (както е било в процесния случай преди смъртта на ищеца в хода на процеса), следва да извърши преценка на брачното поведение на двамата съпрузи. Съгласно ППВС № 1/1957 г. (което не е загубило значението си), дълбокото разстройство на брака е налице, когато е разкъсана общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие и уважение между тях, липсват взаимопомощ и другарски отношения; състояние, при което брачната връзка е само формална, без необходимото вътрешно съдържание. Докато бракът не бъде прекратен съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения. И при различна степен на вината бракът ще бъде дълбоко разстроен по вина на двамата съпрузи.

Съгласно т. 6 от ППВС № 5/15.03.1978 г. по гр. дело № 7/1977 г., важаща и за действащия СК (чл. 52, ал. 2) наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск, само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината. Наследниците на починалия ищец не могат да 5 предявят нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника.

Вината на починалия съпруг не е предмет на установяване в производството, продължено от неговите наследници.

В конкретния случай първоначалният ищец е посочил в обстоятелствената част на исковата молба, че ответницата след началото на лечението от диагностицирания му дребноклетъчен карцином на бял дроб, е престанала да се грижи за него и да се интересува от проблемите му. Тя не му е помагала и финансово. Ищецът живеел сам в семейното жилище, а със съпругата му били фактически разделени. Той е искал от съда да постанови, че съпругата му имала вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната им връзка.

Гласните доказателства по делото еднопосочно установяват, че от лятото на 2022г. до смъртта на ищеца страните са били фактически разделени.

Доколкото липсва възможност за постановяване на съвместна вина за разтрогването на брачната връзка, е ирелевантна причината, поради която е настъпила тази раздяла. Наведените с исковата молба брачни провинения на отв.Б.-Д. касаят нейни укорими бездействия по полагане на грижа за тежко болния й съпруг, както чрез лични усилия, така и чрез предоставяне на финансова подкрепа; липса на контакт и елементарно човешко съчувствие относно заболяването и здравословното му състояние.