Определение № 240 от 18.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. София, 18.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Частно касационно гражданско дело № 20238003105367 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 107729/20.11.2023 г., подадена от Д. В. С., чрез процесуалния представител адв. Ж. С., против определение № 13098 от 01.11.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 11760/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 14552 от 14.12.2022 г. по гр. д. № 47923/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в частта имаща характер на разпореждане по чл. 130 ГПК, с която съдът е върнал исковата молба на Д. В. С. в частта по иска по чл. 124, ал. 4 ГПК.

В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Насрещната страна Софийски университет „Св. Климент Охридски“ не е подала писмен отговор и не изразява становище по частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Производството пред Софийски районен съд е приключило с решение, с което предявените от Д. В. С. срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“ искове по чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ са отхвърлени изцяло, а предявените осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ са частично уважени. С уважения иск по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ на ищцата е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди 1 от вписване в трудовата книжка на невярна дата на прекратяване на трудовото правоотношение.

С обжалваното определение е прието, че заявеното от ищцата искане да бъде задължен ответникът да поправи вписаната дата на прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка, като вместо датата 24.06.2021 г. бъде вписана датата 02.07.2021 г., е процесуално недопустимо. Съдът се е аргументирал, че съгласно чл. 350, ал. 1 КТ /в редакцията на нормата, действаща към момента/, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписани в трудовата книжка, следва да отговарят на действителното правно основание за прекратяване, тъй като трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради вписване на неверни данни в трудовата книжка, на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ.

В случая ищцата поддържа, че вписаната в трудовата книжка дата на прекратяване на трудовото правоотношение е сгрешена и така вписаните неверни данни са обстоятелството, на което основава претенцията си по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ за присъждане на парично обезщетение за нанесените й вреди. В решението, с което съдът се е произнесъл по този иск, са изложени мотиви, че при оформянето на трудовата книжка работодателят е вписал неверни данни в нея относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като същото следва да се счита прекратено от 02.07.2021 г. – датата на връчване на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Законът не е предвидил възможност да бъде предявен иск от работника или служителя за извършване на поправка на датата, вписана в трудовата книжка, аналогичен на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Принципното положение е, че работодателят е този, който отразява в трудовата книжка обстоятелствата, свързани с трудовото правоотношение, съответно вписва промените в тях, както и извършва поправките, в случаите на неправилно или неточно вписване. В този смисъл вписванията в трудовата книжка подлежат на поправка по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж или по изключение по съдебен ред, но в изрично предвидените случаи, сред които случаи не попада хипотезата на установяване по съдебен ред на неточно отразяване на датата на прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка, съответно осъждане /задължаване/ на работодателя да поправи тази грешка. Правният интерес на ищцата от вписване в трудовата книжка на действителната дата на прекратяване на трудовото правоотношение е защитен от постановеното решение, с което е уважен предявеният от нея иск по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ /ответникът не е обжалвал решението в частта, в която е уважен този осъдителен иск/, тъй като ответникът е длъжен на съобрази така постановеното решение и да отрази в трудовата книжка действителната дата на прекратяване на трудовото правоотношение, независимо че липсва изричен диспозитив на съда за извършване на такава поправка. В случай, че работодателят откаже да извърши тази поправка, може да бъде ангажирана и административно-наказателната му отговорност 2 за неспазване на трудовото законодателство, а вписването на действителната дата да бъде направено от териториалната инспекция по труда, въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен иска за ангажиране на отговорността на работодателя за нанесените вреди от вписването на невярна дата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В приложеното към частната касационна жалба изложение жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирала е следния правен въпрос: „Налице ли е правен интерес от оспорване на датата на прекратяване на трудовото правоотношение, вписана в трудовата книжка и с оглед защитата на интереса на работника следва ли съдът да постанови нарочен диспозитив в тази насока, както и да допусне поправка на вписаната в трудовата книжка дата на прекратяване на трудовото правоотношение?“.

Поставеният правен въпрос не покрива изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че предявеният от нея иск попада в хипотезата на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства и следователно има правен интерес от установяването на неистинност на въпросното вписване. В чл. 124, ал. 4 ГПК изрично е предвидена възможността за предявяване на иск за установяване на истинност или неистинност на документ, както и за други факти с правно значение, като в последния случай, исковете са допустими само при изрична законова регламентация. Неистинността на датата ще има за последица неистинност на документа. Обуславящите изводи на въззивния съд обаче са, че не разполага с правомощия да променя отразената дата на прекратяване на трудовото правоотношение в документа, в какъвто смисъл е искането на ищцата. Правният интерес на ищцата от вписване в трудовата книжка на действителната дата на прекратяване на трудовото правоотношение е защитен от постановеното решение, с което е уважен предявеният от нея иск по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ /ответникът не е обжалвал решението в частта, в която е уважен този осъдителен иск/, тъй като ответникът е длъжен на съобрази така постановеното решение и да отрази в трудовата книжка действителната дата на прекратяване на трудовото правоотношение, независимо че липсва изричен диспозитив на съда за извършване на такава поправка. При липсата на общо основание за допускане на 3 касационно обжалване не следва да се обсъжда наличието поддържаното по въпроса специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13098 от 01.11.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 11760/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4