Присъда № 3 от 03.02.2026, Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 3/03.02.2026 г. по НОХД № 20254400200821 по описа на Окръжен съд – Плевен

Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Плевен обвинителен акт срещу подсъдимия Б.Г.Г., с който му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл.2 от НК, затова че на 18.12.2024г. в с. ***, обл. Плевен, на Общински път *** - с.*** - път ***/, км.10+800, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП (Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди) и чл. 21 ал.1 от ЗДвП (При избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“ в населено място – 50 км/ч), като се движел със скорост 119.74 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на М.М.Т. от с. ***, обл. Плевен.

В съдебната фаза на наказателния процес е допуснато участието на родителите/наследниците на пострадалия М.М.Т., като частни обвинители – М.Д.Т. и И.И.И., които са представлявани от упълномощените им повереници адвокат К.С. и адвокат М.Д..

Делото е разгледано при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.

371, т. 2 от НПК, при пълно самопризнание от подсъдимия на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за същите.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири години, което с оглед проведеното съкратено съдебно следствие, да бъде редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, като изтърпяването му бъде отложено по реда на чл.66 от НК с максимален изпитателен срок от пет години.

Прокурорът предлага също на основание чл. 343г НК, подсъдимият да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В пледоарията си представителят на държавното обвинение акцентира върху високата степен на обществена опасност на деянието, драстичното превишаване на скоростта в населено място, краткия стаж на подсъдимия като водач на МПС и необходимостта от реализиране на генералната превенция.

Поверениците на частните обвинители – адвокат С. и адвокат Д. поддържат обвинението и изразяват становище, че вината на подсъдимия е безспорно установена. В пледоариите си настояват наказанието да бъде определено към максимума на предвиденото в закона, при приложение на чл. 58а НК, като изразяват категорично несъгласие с възможността за отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 НК. Поддържат необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, както и от налагане на по-продължително кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, с оглед засилената наказателна репресия и възпиращото въздействие на санкцията.

Частните обвинители И.И.И. и М.Д.Т. лично заявяват, че желаят постановяване на максимално предвидената от закона присъда.

Защитникът на подсъдимия адвокат Я., изразява становище, че обвинението следва да се приеме за доказано при направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, 1 т. 2 НПК, което е подкрепено от събраните доказателства. В пледоарията си защитата поставя акцент върху личността на подсъдимия, неговата млада възраст, липсата на предходни осъждания, проявената критичност към извършеното и положителните констатации в предсъдебния доклад. Моли съда при индивидуализацията на наказанието да приеме превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и да съобрази възможността за приложение на института на условното осъждане по чл. 66 НК.

В последната си дума подсъдимият Г. признава вината си, като заявява,че е съгласен с обвинението и изразява съжаление за случилото се.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Независимо от самопризнанието и диференцираната процедура, съдът допусна събиране на гласни доказатлства относно обстоятелства, свързани с поведението на подсъдимия след настъпване на произшествието и личността му, тъй като тези данни не са били подробно изложени в обвинителния акт, а имат значение за правилното приложение на материалния закон, включително за преценката относно приложимостта на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК, както и за индивидуализацията на наказанието. Събирането на тези доказателства не противоречи на ограниченията на чл. 372, ал. 4 НПК, тъй като не касае фактите по обвинението, не ги променя съществено и това е изрично разяснено в мотивите в т. 8.1 на Тълкувателно решение №1/2009 г. по т.д.№1/2008 на ОСНК на ВКС.

Подсъдимият Б.Г.Г. е роден на ***, живее в с. ***, област Плевен. Към инкриминираната дата е на двадесетгодишна възраст. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство категория „В“ и „М“ от месец януари 2024 г., като към инкриминираната дата 18.12.2024 г. свидетелството му за управление е било валидно.

От приложената по делото справка за нарушенията му като водач се установява, че преди процесното деяние същият е бил санкциониран по административен ред, включително за управление на МПС без свидетелство за управление, за управление с отчетена концентрация на алкохол 0,5 ‰, както и за нарушение, извършено като непълнолетен.

На 18.12.2024 г., около 09:00 часа, подсъдимият Б.Г.Г. посетил стопанския двор в с.

***. Впоследствие се придвижил към центъра на селото, където се срещнал с братовчед си М.М.Т., който го помолил да го закара до местен търговски обект. След като двамата посетили магазина, се отправили отново към стопанския двор. По време на престоя си пострадалият изразил желание подсъдимият да го повози с автомобила си, поради което Г. потеглил в посока към с. ***, като изрично го приканил няколкократно да постави обезопасителния си колан. Около 09:35 часа, при ясно време и суха пътна настилка, подсъдимият управлявал л.а. марка „***“, модел „***“, с ДКН *** по Общински път *** (с.

*** – с. *** – път ***), в района на км 10+800, в границите на с. ***, в посока към изхода на населеното място. Процесният пътен участък се намирал в населено място, при което максимално разрешената скорост за движение за управляваната категория моторно превозно средство е 50 км/ч. Въпреки това подсъдимият увеличил скоростта на движение, като непосредствено преди настъпване на произшествието тя достигнала 119,74 км/ч. При движение с тази скорост той изгубил контрол върху управлението на автомобила, който напуснал платното за движение вдясно по посоката му на движение и реализирал удар в металната предпазна конструкция на мостово съоръжение. В резултат на инерционното движение последвал и контакт с дърво в предната част на автомобила, след което същият преустановил движението си. Вследствие на удара, метален елемент от предпазната 2 конструкция проникнал в купето на автомобила, като част от него се установил в зоната на водача и физически възпрепятствал подсъдимия Г. да излезе от превозното средство.

Първото лице достигнало до автомобила след настъпване на произшествието, бил свидетелят М.Е.М.. Свидетелят се движел по същия пътен участък и възприел инцидента чрез огледалото си за обратно виждане и силния шум от удара. След възприемане на удара, свидетелят променил траекторията си на движение и се насочил с автомобила си към мястото на произшествието, което било на разстояние около половин километър от негово местонахождение. При пристигането си, свидетелят М.Е.М. предприел действия по освобождаването на подсъдимия, като насочил усилията си към отстраняване на проникналия в купето метален елемент, който обективно препятствал Г. да напусне автомобила. Съвместно с подсъдимия издърпали металния предмет, вследствие на което Г. успял да се освободи и да излезе от превозното средство. След това вниманието им било насочено към пострадалия М.Т.. Вратата от неговата страна била заключена и отварянето й било невъзможно, поради което свидетелят М., с участието на подсъдимия Г., предприели действия по изваждането му през счупения страничен прозорец, като придържали пострадалия, след което го положили извън автомобила.

В този момент на мястото пристигнал и свидетелят М.С.И. който към момента на настъпване на произшествието се намирал в дома си в с. ***, на приблизително един километър от мястото на инцидента. Той възприел настъпилото произшествие по силния шум от удара и незабавно потеглил с личния си автомобил към мястото, където пристигнал в кратък интервал от време след инцидента. При пристигането си видял катастрофиралия автомобил и подсъдимия Г., който заедно със свидетеля М.Е.М. извършвали действия по изваждане на пострадалия М.Т.. Свидетелят установил, че състоянието на пострадалия е изключително тежко, като било видимо, че десният му горен крайник липсва.

В този момент на мястото пристигнал и свидетелят Ц.И.И., който също възприел удара по силния шум, породен от него. След като се придвижил пеш до мястото на произшествието от близкото разстояние, на което се намирал, установил, че пострадалият е М.Т. и че се намира в изключително тежко състояние, с липсващ десен горен крайник.

Свидетелят съдействал при поставянето му в автомобила на М.И. и го придружил при транспортирането до лечебното заведение в гр. Плевен, като по време на превоза придържал пострадалия на задната седалка. По данни на свидетеля още при потеглянето от мястото на произшествието пострадалият не проявявал активни признаци на живот, макар по време на транспортирането да бил с отворени очи. По негови възприятия, в хода на придвижването към болничното заведение пострадалият спрял да диша. Свидетелят посочва още, че впоследствие в лечебното заведение пристигнал и подсъдимият Б. Г., който носел със себе си ампутирания десен горен крайник на пострадалия и бил придружен от свидетеля Ц.Е.М..

Свидетелят Ц.Е.М. възприел настъпването на произшествието по същия начин като останалите свидетели – чрез силния шум, породен от удара. Към този момент се намирал пред дома си в с. ***, на разстояние около 600–700 метра от мястото на инцидента. След като чул шума, незабавно потеглил с автомобила си към изхода на селото в посока към с.

*** и достигнал до местопроизшествието, където установил, че е настъпило пътнотранспортно произшествие, но пострадалото дете вече било транспортирано към болничното заведение. Свидетелят посочва, че подсъдимият Г. взел със себе си ампутирания десен горен крайник на пострадалия, след което двамата заедно потеглили с автомобила на свидетеля към ЦСМП – Плевен. При пристигането им в лечебното заведение медицинските лица приели донесения крайник.

При постъпването на М.Т. в противошокова зала бил без жизнени показатели и с данни за биологична смърт. Впоследствие медицинските лица съобщили на придружаващите го лица за настъпилия летален изход.

3

Съдът кредитира показанията на свидетелите М.Е.М., М.С.И. Ц.И.И., Ц.Е.М., И.К.И., Г.И.Б. и М.Д.Т. като последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Същите кореспондират помежду си относно времето на настъпване на произшествието, мястото на удара, положението на автомобила след него и предприетите действия по освобождаване на подсъдимия и извеждане на пострадалия. Показанията на свидетелите, пристигнали непосредствено след удара са съответни на констатациите от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, от които се установява позицията на автомобила извън платното за движение, наличието на увредена метална предпазна конструкция и проникване на метален елемент в купето на превозното средство. Тези обективни находки подкрепят възприятията на свидетелите относно механизма на удара и последиците от него.