Решение № 483 от 29.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. бл., 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20211200500969 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.437, ал.1 вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от КР. Д. АНДР., ЕГН **********, с адрес: гр.бл., ул.“Б.С.“ №31, чрез адв.П.З., против Разпореждане от 17.09.2021 г. по изп.д.№400/21 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., рег.№796 в КЧСИ, с район на действие ОС-бл..

С атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетите по изпълнителното дело разноски за заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя – адв.Б., в размер на 500 лв.

В жалбата се посочва, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателят твърди, че от съвместното си съжителство с АНН. Т. Т. имат родени две деца, ненавършили пълнолетие – М. и Кр.. Посочва, че с искова молба с правно основание чл.127, ал.2 СК е образувал гр.д.№34/2021 г. по описа на РС бл., с която е поискал от съда родителските права върху децата. Твърди се, че с определение от 04.06.2021 г., постановено по гр.д.№34/21 г. на РС бл., съдът е определил привременни мерки и е постановил жалбоподателят да упражнява родителските права върху децата докато съдът вземе окончателното решение по предявената искова молба, като бил определен режим на лични контакти между децата и майката. Навежда се, че жалбоподателят никога не е пречел на контактите на децата с майката, като посочва, че децата към настоящия момент не желаят да контактуват със своята майка, тъй като се чувстват накърнени от нейните действия – напускане на семейното жилище и заживяването й с друг мъж. Твърди се, че по искане на АНН. Т. Т. въз основа на постановените от РС бл. привременни мерки е било образувано 1 изп.д.№400/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., в рамките на което жалбоподателят е получил съответните съобщения и е депозирал съответните становища, в които изрично е заявил, че прави всичко възможно децата да се виждат с майка си, за което е говорил многократно с децата. Посочва се, че на 17.09.2021 г. около 18 ч. в дома на жалбоподателя пристигнал ЧСИ Ш.Д., майката А.Т. и адв.Богова, на които жалбоподателят е заявил, че от негова страна няма никакъв проблем децата да се виждат и отидат с майка си, но детето М. отказала да тръгне с майка си. Липсвало какъвто и да е протокол за тези действия по изпълнителното дело. Жалбоподателят посочва още, че във връзка с получено на 27.09.2021 г. уведомление, на 01.10.2021 г. се явил лично с двете си деца в кантората на ЧСИ в гр.бл.. За целта бил съставен и протокол, в който ЧСИ бил посочил, че децата не желаят да говорят с майка си и не желаят да отидат с нея. В жалбата се посочва още, че с оглед горната фактическа обстановка се установявало по един безспорен и категоричен начин, че настоящият жалбоподател не е възпрепятствал по никакъв начин срещите на децата с майка им, а причина за неосъществяване на срещите било нежеланието на децата за това. В този контекст се посочва, че разноските по изпълнението следва да не са за сметка на длъжника на основание чл.79, ал.1, т.3 ГПК и при условията на евентуалност е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение от 500 лв. Жалбоподателят посочва още, че от материалите по изпълнителното дело не се установявало прилагането на изпълнителни способи, поради което на основание чл.79, ал.1, т.3 ГПК направените разходи от взискателя за заплащане на такси към ЧСИ в размер на 248 лв. с ДДС също така не се дължат. В заключение на изложените съображения се иска от съда да отмени атакуваното разпореждане от 17.09.2021 г. по изп.д.№400/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски, в това число такива за заплащането на адвокатско възнаграждение, държавна такса по жалбата и такса, платена по сметка на ЧСИ.

По реда на чл.436, ал.3 ГПК е подадено възражение на жалбата от АНН. Т. Т., чрез пълномощника си адв.А.Б.. В него се посочва най-напред, че жалбата е недопустима. В подкрепа на това становище се посочва, че с поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 07.09.2021 г., ЧСИ се е произнесъл по размера на разноските, включващи претендираните от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, както и за авансово внесените към онзи момент такси. Твърди се, че това е актът, който е подлежал на обжалване във връзка с разноските, а не разпореждането на ЧСИ с отказ да извърши корекция на същите. Твърди се, че доколкото разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК изисквала подаването на жалбата да стане в двуседмичен срок от връчване на акта, а връчването на поканата е на 07.09.2021 г., то при липса на жалба срещу него до 21.09.2021 г., то актът на ЧСИ е влязъл в сила и същият не подлежи на изменение. Посочва се, че подадената след този срок жалба, каквато се явява настоящата, е недопустима и това е основание за оставянето й без разглеждане. На следващо място, във възражението се поддържа, че жалбата е и неоснователна. Неоснователно се твърдяло в жалбата, че е налице изпълнение на съдебния акт по привременни мерки, във връзка с които е образувано настоящото дело.

Твърди се, че заявяването на „готовност за предаване“ на децата от страна на А. е извършвано многократно в рамките на съдебния процес в РС бл., но нито един от 2 контактите, определени от съда, не е осъществен, за което пред ЧСИ били представени съответните доказателства. На следващо място, във възражението се посочва, че в писмени становища на длъжника до ЧСИ от м.09.2021 г. неколкократно същият изразил становище, че между взискателя и децата липсва осъществяване на контакт, поради отказ на децата в тази насока, които твърдения представляващи признание за липса на доброволно изпълнение на съдебния акт за привременни мерки, което било и причина за образуване на производството, а оттам и длъжникът по него е задължен за направените разноски по него.

Твърди се, че след като в писменото становище до ЧСИ от 08.09.2021 г. А. изрично заявява, че не желае да дава указания на децата си относно изпълнение на режима на контакти с майката, то безспорно е налице неизпълнение на постановените привременни мерки по доброволен път, а оттам и наличие на предпоставки за принудителното им осъществяване.

Посочва се, че в протокола от 01.10.2021 г. на ЧСИ липсвало отбелязване децата да са предадени на майката, както и липсвало отбелязване длъжникът да е осъществил съдействие за това. Ето защо се поддържа, че той дължи сторените от взискателя разноски по изпълнителното дело, а възраженията в обратната насока са неоснователни. На следващо място, във възражението се поддържа, че са неоснователни и възраженията на длъжника в депозираната жалба, свързани с претенцията за разноски както на ЧСИ, така и за адвокатско възнаграждение. В тази насока се посочва, че съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а при извършване на действия, които са извън изрично упоменатите в тази разпоредба, т.5 предвижда допълнително заплащане от 200 лв. Твърди се, че в настоящия случай се касае до действия по предаване на деца, които действия са извън изрично уредените в Наредбата и респ. същите се обхващат от текста на чл.10, т.1 и т.5 от същата, което водело до определяне на възнаграждение за образуване и представителство по делото от не по-малко от 400 лв.

Посочва се, че в случая се касае до действия по предаване на две деца, правата на взискателя за предаване на всяко от тях са отделни, поради което минималното възнаграждение за всяко от тях е не по-малко от 400 лв. или общо 800 лв. за двете деца. В този смисъл се поддържа, че заплатеното от страна на Т. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. не е прекомерно, а се явява определено под минималните размери по цитираната по-горе Наредба, а оттук възражението за прекомерност било неоснователно. Поддържа се още, че именно длъжникът е причина за завеждане на делото, поради което той следва да понесе отговорност за възстановяване и на разходите по същото, представляващи внесени авансово такси, както и окончателните такива в полза на ЧСИ. В заключение се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли се за отхвърляне и на искането за присъждане на разноски в настоящото производство, като се излагат подробни съображения, че такива в случая не се дължат. Твърди се, че същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следвало да намери приложение. Посочва се също, че за извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 ЗЧСИ.

3

Съдебният изпълнител е представил мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които е изложил аргументи за неоснователност на депозираната жалба. Твърди се, че длъжникът отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително за адвокатско възнаграждение, освен хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 и 2 ГПК, които в случая не са налице. Посочва се, че в кориците на изпълнителното дело се съдържат доказателства, удостоверяващи, че взискателят не само е упражнил правото си да образува изпълнително производство, но и същият, чрез своя пълномощник е посочил и поискал извършване на определени изпълнителни действия. Навежда се още, че в настоящия случай се касае именно до действия по предаване на деца, не на едно, а на две, поради което заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по делото в размер на 500 лв. не е прекомерно, а се явява определено под минималните размери на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Твърди се, че длъжникът с незаконосъобразното си поведение е принудил кредитора да търси и плаща за съдебни и изпълнителни производства, затова следва да отговаря за всички такси и разноски, които се явяват санкция за неговата недобросъвестност. Наред с изложените съображения, ЧСИ излага и съображения, че жалбата е просрочена, тъй като срокът за подаване на жалба е започнал да тече от момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение (07.09.2021 г.) и е изтекъл на 21.09.2021 г., към която дата не е била подадена жалба. В заключение се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима (просрочена).

Съдът, след като взе предвид данните в изпълнителното дело, приема за установено по делото от фактическа страна следното:

От материалите по изп.д.№400/21 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., рег.№796 в КЧСИ, с район на действие ОС-бл., се установява, че същото е образувано по молба на АНН. Т. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.А.Б., срещу КР. Д. АНДР., ЕГН ,,,,,,,,,, въз основа на изпълнителен лист от 24.08.2021 г., издаден по гр.д.№34/21 г. по описа на РС-бл., имащ за предмет определяне на режим на лични контакти на майката АНН. Т. Т., ЕГН **********, с децата М. Кр.ова А.а, ЕГН ********** и Кр. Кр.ов А., ЕГН **********. С изпълнителния лист е определен следния режим на лични отношения на АНН. Т. Т. с децата М. и К.А.и, а именно: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за времето от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при майката; половината от пролетната ваканция на децата, като конкретните дни се определят ежегодно спрямо периода на ваканцията, определян от МОН; всяко лято за общо 30 (тридесет) дни, което време да не съвпада с годишния отпуск на бащата или предвидената от него лятна почивка с децата; рождените и именни дни на бащата и майката, децата ще празнуват с всеки един от тях, като остават при съответния родител с преспиване; майката ще има право да взима децата за празници на членове на нейното семейство; за Коледни празници – всяка година за времето от 14, 00 часа на 25 декември до 19, 00 часа на 26 декември; за Новогодишните празници – всяка четна година от 09:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 01 януари; за Великденските празници – всяка година за времето от 09:00 часа до 19:00 часа на празничния понеделник; рождените и именните деца се честват в присъствието на двамата родители; извън горепосочения режим 4 на контакти, майката може да вижда децата по всяко време след предварителна уговорка с бащата.