Определение № 43 от 09.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Стара Загора, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500874 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.413, ал.1 във връзка с чл.414а, чл.410 и чл.411 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба вх.№ 6092/08.12.2025г. от длъжника – търговското дружество „Н.“ ООД с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Р., ***, представлявано от Н.С. чрез пълномощника си адв. В.

П. от АК – Русе срещу: Заповед под №529 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ТПК от 20.10.2025 г. на PC - Раднево, в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че дружество „Н.“ не е било канено да плати задължението по фактура 10000011159/31.07.2025 г. доброволно. Заявителят не е положил усилия да потърси извънсъдебно разрешаване на спор, нито е дал възможност за доброволно изпълнение. Ако дружеството-длъжник бе поканено надлежно е щяло да плати своевременно.

В този смисъл не е справедливо длъжникът да бъде товарен с допълнителни разноски. Съгласно константната практика на ВКС, когато не е отправена предварителна покана за доброволно изпълнение до длъжника, това лишавало кредитора от основанието да претендира разноски. На това основание моля, да се отмени частта относно разноските на Заповед с №529/20.10.2025 г. на PC - Раднево.

В случай, че съдът не приеме гореизложените доводи на основание чл.

78, ал. 5 от ГПК правят възражение за прекомерност на претендиралите деловодни разноски, по-конкретно на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. съгласно издадена Заповед №529/20.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Подробните съображения за това са изложени в частната жалба на 1 жалбоподателя.

С оглед гореизложеното и в съответствие с постоянната съдебна практика моли настоящия въззивен съд да го отмени изцяло, възложеното на клиента му адвокатско възнаграждение или да го намали до разумен размер отговарящ на действително свършената работа или алтернативно до минимума от 200 лв., със законните последици.

Молят да им се присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски, доказателства за които предоставят с настоящата частна жалба, както и списък по чл. 80 от ГПК.

В законния 1- седмичен срок по делото е постъпил писмен Отговор на ч.жалба вх.№ 6092/08.12.2025г. от заявителя - „С.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Н.п., ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, представлявано от управителя С.И.Ю. АДВОКАТ С. В. Б., вписана в Адвокатска колегия - град Шумен с личен № ***, адрес на практиката: град Ш., *** относно частна жалба вх.№ 6092/08.12.2025 г., подадена от длъжника „Н.“ ЕООД срещу издадената по ЧГД № 791/2025 г. по описа на РС-Раднево Заповед № 529 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.10.2025 г. в частта за разноските, с който счита заплатения адвокатски хонорар от 400 лв. за напълно относим към размера на претенцията, фактическата и правната сложност на казуса и извършените от пълномощника - адвокат съответно фактически и правни действия по делото.

Предвид изложеното, МОЛЯТ да се приеме, че платеното от заявителя „С.Т.“ ЕООД адвокатско възнаграждение не е прекомерно и РС-Раднево правилно е осъдил жалбоподателя „Н.“ ЕООД да възстанови тези разноски на доверителя му.

МОЛЯТ да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди издадената по горното дело Заповед № 529 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.10.2025 година в частта относно разноските, които са в минимален размер и са съобразени със закона и константната съдебна практика на съдилищата в Република България. Не претендират разноски за настоящото производство, тъй като такива не са сторени.

Оспорват претендираните от жалбоподателя разноски - те са ненужни и извършени в противоречие на закона, имайки предвид очевидната необходимост за заявителя да защити интересите си от неизпълнението на длъжника, както и факта, че платения от него адвокатски хонорар е в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, съображенията в Отговора на ч.жалба, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното Разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице /длъжник/, в предвидения законов срок за 2 обжалване, в изискуемата се писмена форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт съгласно чл.413, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по заявлението по реда на чл.410 от ГПК, от кредитора „С.Т.“ ЕООД, вписано в търговския регистър при АВп. с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Н.п., ***, действащ чрез пълномощника адв. Б., против длъжника „Н.“ ЕООД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Р., ***, с което се иска първия от тях да заплати на последния следните суми: сумата от 1466,87 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и 87 ст.) - представляваща незаплатено задължение за извършена транспортна услуга по фактура № 10000011159/31.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2025 г. до пълното й погасяване; сумата от 21,84 лв. (двадесет и един лева и 84 ст.) - представляваща мораторно обезщетение върху главницата за периода от 27.08.2025 г. до 10.10.2025 г.; както и разноските за производството в размер на 25,31 лв. (двадесет и пет лева и 31 ст.) платена държавна такса и 400,00 лв. (четиристотин лева) адвокатско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължения за заплащане на услуга, касаещо изпълнение на дадена от Н. ЕООД заявка на 24.07.2025 г. за транспортна услуга от С.Т. ЕООД. Стоката е натоварена в град Р. на изпратено от С.Т. ЕООД транспортно средство и е доставена съгласно указанията на изпращача до адрес в град Т., Т.. За транспортната услуга са съставени инвойс-фактура, опаковъчен лист, ЧМР. След извършване на услугата е издадена фактура с № 10000011159 от 31.07.2025 г., изпратена на Н.

ЕООД с писмо с обратна разписка, получена на 14.08.2025 г..

Длъжникът прави изрично писмено възражение за прекомерност на присъденото със заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист адв. възнаграждение в размер на 400 лв., по отношение на които разноски настоящият въззивен съдебен състав възприема следното:

Съгласно чл.78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) разноските, направени от страната за правна защита и съдействие, включват и адвокатското възнаграждение и следва да бъдат възстановени от неизправната страна (длъжника), ако заявлението бъде уважено.

Заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има правни последици, сходни по отношение на разноските с общото производство, включително и за присъждането на адвокатския хонорар, когато защитата е възложена на адвокат.

В практиката на българските съдилища е прието, че адвокатското възнаграждение може и следва да бъде присъдено и в производството по издаване на заповед за изпълнение като част от разноските на страната заявител, ако тя е била защитавана от адвокат и реално е направила разноски 3 за процесуално представителство и защита.

Невярно и неоснователно е твърдението, че заявителят, че не бил „положил усилия“ да потърси доброволно уреждане на отношенията, като покани длъжника доброволно да плати. Длъжникът е явно търсен многократно, но въпреки това не е изпълнил задължението си. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изготвено и подадено повече от 40 дни след настъпване на падежа за плащане - след точно изпълнение на възложената услуга и получаване на издадената за нея фактура от длъжника, т.е. след продължило 40 дни бездействие и неизпълнение. Тъй като сделката е между търговци, не се е налагало длъжникът да бъде канен да плати разпоредбата на чл.303а, ал.3 от Търговския закон ясно урежда сроковете за разплащането на страните по търговска сделка: „Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това." В случая от представените към заявлението доказателства (фактура, CMR и известие за доставяне на фактурата) е видно, че фактурата е получена от длъжника след извършване на услугата и срокът е започнал да тече от деня, следващ деня на получаването й с писмо с обратна разписка.

Съгласно разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ГПК 14-дневният срок е изтекъл и от 27.08.2025 г. длъжникът е в забава. До 16.10.2025 г. „Н.“ ЕООД е имал достатъчно време да плати. Неоснователно е твърдението, че съществува практика на ВКС, съгласно която „когато не е отправена предварителна покана за доброволно изпълнение до длъжника, това лишава кредитора от основание да претендира разноски“ - такава практика на ВКС НЯМА (или поне след 2013 година, откогато съществува правилото на чл.303а от ТЗ, въведено с цел синхронизиране на българското право с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки).

Неотносимо е и позоваването на разпоредбата на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, която предвижда служебно присъждане на разноски от съда при оказана безплатна правна защита и съдействие. В случая тази хипотеза не е налице - доверителят ми е ангажирал адвокат, който да се запознае с документите, доказващи неизпълнението на дължимо и изискуемо задължение на длъжника, да изготви заявление в предвидената от закона форма, да го окомплектова с доказателства и да го изпрати за разглеждане по предвидените в ГПК ред, като осъществи процесуалното представителство и защита в производството по чл.410 от ГПК до самото му приключване. Няма как да бъдат споделени доводите, че това е едно просто попълване на бланка (образец) на заявление. Действително законът предвижда форма и реквизити на заявление, които адвокатът следва да съобрази. Но „попълването на 4 утвърдена типизирана бланка“ се предхожда от разговори с клиента, запознаване и преценка на документи, изчисляване на лихви и ред други действия, за които се изразходва адвокатско време и труд.

Съгласно константната практика на съдилищата в страната, разноските в заповедното производство, включително адвокатско възнаграждение, представляват доказано сторени разноски и следва да бъдат възстановени от длъжника, когато заявителят ги е заплатил (чл.78 ГПК). Практиката приема, ч е възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК може да доведе до намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, но само ако то е доказано прекомерно и непропорционално спрямо правната и фактическа сложност на делото.

В практиката на съдилищата трайно е заложен принципа, че на заявителя следва да се присъди възнаграждение за оказаната му правна защита и съдействие от един адвокат, ако такова е заплатено и са представени доказателства за това. При определяне на адвокатското възнаграждение в заповедното производство се използват критериите за материален интерес, като всички съдилища се придържат към приложение на минималните размери - изрично посочените в разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредба №1/2004 г., която препраща към чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г., предвиждаща уговаряне на възнаграждения „по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми".

С оглед на горното, в случая не е налице непропорционалност и прекомерност на уговореното и платено от заявителя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в заповедното производство. Възнаграждението е в минимален размер, като следва да бъде взето предвид и това, че претенцията е по два обективно съединени иска - иск за присъждане на главница в размер на 1466.87 лева и иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва от датата, на която задължението е станало изискуемо, но хонорарът е изчислен върху общия материален интерес и се явява минимален по правилото на чл.7 ал.7 вр. ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г.