Решение № 477 от 11.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Варна, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110108890 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. Е. Е., ЕГН:

**********, адрес: гр. Варна , ул. „****“ №44, ет.5, ап.43, чрез адв. Б. Й., вписан в САК, против срещу „****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.**** ет. 7, с която са предявени обективно кумулативно съединени в условията на евентуалност установителни искове както следва: на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т.

10 от ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит №****, към искане №9522439, сключен на 27.12.2024г.между „****“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „****“, гр. София, бул. „****“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай ПЕ.

ПЕ. и ищеца С. Е. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „****“ №44, ет.5, ап.43, поради противоречие със закона.

В исковата молба се излага, че на 27.12.2024г. ищецът С. Е. Е. с ЕГН:

********** сключва Договор за паричен заем № **** със „****“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „****“, гр.

София, бул. „****“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай ПЕ. ПЕ., със следните параметри на погасителния план:Размер на отпуснатия заем: 1100 лева;Размер на погасителната вноска: 5 х 45.83 лева и 7х184.40 лева;Годишен процент на разходите на заема: 63.07%; Брой на вноски: 12;Фиксиран годишен 1 лихвен процент: 50%;Дата на първото плащане:27.01,2025г.;Дата последното плащане: 29.12.2025г.; Обща сума за плащане: 1519.95 лева. на

Твърди се, че съгласно чл. 5, ал. 1: Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по- долу обезпечения. Съгласно чл. 11 ал. I: С подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен , че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговоравя на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1336.05 лв.

Релевират се доводи за неравноправност на клаузи на договора спрямо кредитополучателя – физическо лице/потребител. В уточняваща молба се твърди, че ищецът е погасил по договора сума в общ размер от 600лв.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника. Твърди, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, доводите за нищожност на клаузата по чл.11 от договора, уговаряща неустойка.

Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: актуално състояние на „****“ ООД към дата 07.07.2025 г., договор за потребителски кредит № **** към искане №**** от 27.12.2024 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, искане за сключване на договор за кредит № **** от 27.1.2024 г.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т 9 и 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже при условия на пълно и главно доказване, че е в договорни отношения с ответника, че клаузата е нищожна, поради противоречие със ЗПК - чл. 11, ал.

2

1, т. 9 и 10 ЗПК, чл.19 ЗПК. По искът за нищожност в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени индивидуално, както и че уговорената неустойка е в рамките на присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции.

С влязло в законна сила Определение №1 5601/11.11.2025г. съдът приема за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: наличието на сключен Договор за потребителски кредит №****, към искане №****, сключен на 27.12.2024г. между „****“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „****“, гр. София, бул. „****“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай ПЕ. ПЕ. и ищеца С. Е. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул.

„****“ №44, ет.5, ап.43, с условията описани в исковата молба.

Съгласно така сключения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателят кредит в размер на 1100 лева – представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора при фиксиран лихвен процент от 50% и годишен процент на разходите в размер на 63,07%. Установява се също така, че в чл. 5 от Договора, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит или 2.

Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на условията в чл. 5, ал. 1, т. 2.1 – 2.6 от договора. Съгласно чл.

11, ал. 1 от същия договор е уговорено, че при непредставяне на договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1336,05 лева. Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя е в размер на 530,57 лева, от които – 1100 лева главница и 419,95лева – възнаградителна лихва, а при непредставяне на обезпечение по чл. 5 от договора общо дължимата сума от потребителя е в размер на 2856,00 лева, с включена сума от 1336,05 лева – неустойка.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 63.07%.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 1663,05 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 1100 лева и възнаградителната лихва в размер на 419,95 лева. Посочената сума от 1663,05 лева настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.

Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че 4 същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР. Доколкото самият ответник признава, че при изчисляването на ГПР не е била взета предвид уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, то в случай че същата бъде взета предвид при изчисляване на ГПР, процентът на същия ще надхвърли посочения в договора за потребителски кредит размер на ГПР.

Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК , в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията н а чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му. С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за потребителски кредит № **** от 27.12.2024 г. се явява недействителен на основание чл. 22 , вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК– поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му. В същото време съдът съобразява, че на самостоятелно основание посочения в договора размер на ГПР в размер от 63,07% противоречи на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При съобразяване с гореизложеното съдът приема за основателно още и възражението, че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал.

5

1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът "****" ООД дължи на ищеца разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро от претендираните 58,41 евро/114,24 лева/, тъй като по делото е разгледан само един иск, както и сумата от 250,53 евро – адв.възнаграждение.

Така общо дължимата сума за разноски в полза на ищеца възлиза на 650 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните С. Е. Е., ЕГН:

**********, адрес: гр. Варна , ул. „****“ №44, ет.5, ап.43 и „****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.**** ет. 7, сключеният между тях Договор за потребителски кредит № **** от 27.12.2024 г. за нищожен, на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т.

10 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "****" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****“, № 115Е, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна , ул. „****“ №44, ет.5, ап.43 сумата от 276,10 евро, представляваща направените разноски по делото.