Решение № 694 от 25.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Стара Загора, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530105356 по описа за 2021 година

Предявен e иск по чл. 34 ЗС за делба на съсобствени имот и МПС - та, като производството е във фаза по извършване на делбата.

Приета е за съвместно разглеждане претенцията на ищцата АН. В. К. за възлагане на допуснатия до делба апартамент, на основание чл. 349, ал.1 ГПК.

Приети са за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК и искания за сметки, предявени от АН. В. К. против М. Д. ХР., а именно: иск с правно основание чл. 127, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 22194,94 лева, представляваща половината от изплатен от ищцата с лични средства ипотечен кредит за закупуване на делбения имот, ведно със законната лихва от предявяване на претенцията до изплащането й и иск с правно основание чл.30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от 170,26 лева – платени от ищцата данъци и такси битови отпадъци за делбения имот за периода от 2018г. до 2021г., ведно със законната лихва от предявяване на претенцията до изплащането й.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исканията си по чл. 349, ал.1 ГПК и по чл. 346 ГПК.

По отношение на моторните превозни средства заявява, че в нейно държане е 1 л.а. **** и че няма претенции по отношение на МПС - та. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът заявява, че няма претенции за апартамента, че той ползва л.а. автомобил **** и че няма претенции и за автомобилите. Моли да не бъдат уважавани исковете да бъде осъден да заплаща на ищцата пари.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че страните са във фактическа раздяла, считано от м.март 2020 г. и че със съдебно решение № 755/03.07.2020г. по гр.д. № 5542/2019г. по описа на РС – Стара Загора, сключеният между тях на ************* граждански брак е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, като упражняването на родителските права върху ненавършилото 18 години дете е било предоставено на майката.

С влязлото в законна сила съдебно решение № 154/16.03.2022г., постановено по настоящото дело, е допусната делба между А.В. К., ЕГН **********, с адрес: *************, и М. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес:

*************, на следните вещи:

1 . Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед ************* г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от ************* г., съгласно схема № ************* г. на СГКК Ст.

Загора, с адрес на имота: *************, като самостоятелният обект се намира на ***** в сграда с идентификатор ************* *************, предназначение:Жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ************* *************, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ: 61.18 кв.м. /шестдесет и едно цяло и осемнадесет стотни квадратни метра/, който апартамент съгласно документ за собственост се състои от спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, антрета и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *************, *************, под обекта: няма, над обекта: *************, стар 2 идентификатор: няма, с прилежащи части: *************, което съгласно документа за собственост е с площ от 3.70 кв.м. /три цяло и седемдесет стотни квадратни метра/, при граници на избеното помещение: северозапад – двор, североизток – коридор, югоизток – мазе на Я.Т., югозапад – двор, заедно с 0.589% ид.ч. от общите части сградата и от правото на строеж върху поземления имот;

2 . лек автомобил марка *************, рег. №************* , цвят – ***, рама № *************, двигател № *************;

3. лек автомобил марка ************* с peг. № *************, цвят – *************, рама № ***************, двигател № ************* при квоти:

1/2 ид.ч. от гореописаните вещи - за А.В. К., ЕГН **********, с п. а.;

1/2 ид.ч. от гореописаните вещи - за М. Д. ХР., ЕГН **********, с п.а.

По делото не е спорно, че гореописаният апартамент е бил закупен по време на брака на страните с кредит, по силата на договор за банков кредит от ************** (л. 14 и сл. от делото), сключен между ***************************** и М. Д. ХР. (кредитополучател) и А.В. Х.а (съдлъжник), като за обезпечаване на вземането на Банката е била учредена договорна ипотека върху апартамента (л. 12 и сл. от делото).

По делото не е спорно също така и от представените вноски бележки (л.

63-л.79) се установява, че А.В. Х.а, за периода от 30.03.2020 г. до 23.08.2021 г. е заплатила сумата общо в размер на 5150 лева – погасителни вноски по горепосочения договор за кредит, а видно от вносна бележка от 27.10.2021г. е внесла сумата от 39 060 лева, като е погасила предсрочно и изцяло кредита (л.

80). Представена е молба от ******************* за заличаване на учредената в полза на банката от страните договорна ипотека и сметка/фактура за заплатена сума 139, 87 лева за нотариални такси.

Представена е от ищцата приходна квитанция от 30.06.2021г. за заплатен данък върху апартамента и такса битови отпадъци за 2018, 2019, 2020,2021 г. с данъчно задължено лице М.Х. в общ размер на 170,26 лева.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – оценителна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, 3 процесният апартамент е неподеляем, а пазарната му стойност е определена на сумата от 68032 лева, от които за квоти 1/2 ид.ч. е 34 016 лева. Лек автомобил марка *************, рег. №************* , е оценен на 800 лева, при квоти ½ ид.ч. за всеки от съделителите – по 400 лева, а лек автомобил марка ************* с peг. № *************, е оценен на 1200 лева, при квоти ½ ид.ч. за всеки от съделителите – по 600 лева. Вещото лице е изчислило, че стойността на дела от апартамента и от двата автомобила на всеки от съделителите възлиза на сумата 35 016 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством теглене на жребий, чрез разпределение на вещите по реда на чл.353 от ГПК, чрез възлагане на имота по реда на чл.349, ал.1 и 2 от ГПК или чрез изнасянето му на публична продан.

Разпоредбата на чл.69 от ЗН, приложима, на основание чл.34, ал.2 ЗС, предвижда, че всеки един от сънаследниците, респ. от съсобствениците, трябва да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно.

От най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба вещи, т.е. колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса, както и дали съществува възможност всеки съделител да получи в дял вещи от един и същи вид, ако до делба са допуснати вещи, които са различни по вид и предназначение.

В случая са допуснати до делба апартамент и моторни превозни средства – следователно същите са различни по вид и предназначение. И доколкото в хода на производството се установи, че апартаментът е неподеляем, а двете моторни превозни средства могат да бъдат разпределени в реален дял на всеки от двамата съделители, това обуславя избора на различни способи за ликвидиране на съсобствеността върху тях.

По отношение на апартамента:

Съдът намира за основателна претенцията на ищцата по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на допуснатия до делба апартамент в нейн дял, тъй като не е спорно по делото, а и това се установява от събраните писмени доказателства, че апартаментът е придобит в режим на СИО, че бракът между страните е 4 прекратен поради развод, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете е предоставено на ищцата и че тя няма друго жилище. Ответникът не е заявил претенция за възлагане и освен това изразява съгласие апартаментът да бъде възложен в дял на бившата му съпруга. Предвид това, претенцията на ищцата по чл. 349, ал.1 ГПК следва да бъде уважена, а делът на ответника следва да бъде уравнен с пари, а именно със сумата от 34016 лева съгласно заключението ан СОЕ, поради липса на други имоти от делбената маса, с които да бъде сторено това.

По отношение на МПС – та:

С исковата молба се навежда твърдение, че лек автомобил, марка *************, рег. №************* , е в държане на ответника, а лек автомобил, марка ************* с peг. № *************, е в държане на ищцата, като това заявиха и самите страни в съдебно заседание, проведено на 23.06.2022г. и направиха изявления или на всеки от тях да бъде поставен в дял автомобила, който ползва или и двата автомобила да бъдат поставени в дял на другия съделител, защото и двамата не държали да получат автомобил в свой дял.

Съдът като изходи от това, че двете моторни превозни средства са еднакви по вид и предназначение движими вещи, с близки пазарни стойности и че съществува възможност всеки от съделителите да получи реален дял – основен принцип при извършване на делбата и като изходи от това кой от съделителите кой автомобил ползва, намира, че делбата на МПС – та следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, без да се съставя разделителен протокол и да се тегли жребий, което в този случай се явява много неудобно, поради това че съделителите са във владение на отделните МПС – та.

Съгласно Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, в тези случаи разпределението на допуснатите до делба вещи, когато за всеки съделител има вещ, се извършва от съда, без да се тегли жребий.

Ето защо, съдът намира, че следва, на основание чл. 353 ГПК, да разпредели в дял на А.В. Х.а лек автомобил, марка ************* с peг. № *************, в чието държане е автомобилът и в дял на М. Д. ХР. лек автомобил, марка *************, рег. №************* , в чието държане в автомобилът, като уравни дела на Х. съобразно заключението на вещото лице по СОЕ или със сумата от 200 лева.

5

По исканията за сметки:

По делото безспорно се установи, че след фактическата раздяла на страните – март 2020г. единствено и само солидарно отговорният длъжник АН. В. К. е заплащала с лични нейни парични средства вноските по кредита, отпуснат на двамата съпрузи, по време на брака им, за закупуване на апартамента, предмет на делбата, като е заплатила общо сумата от 44389,87 лева. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК (чл. 25, ал. 2 СК, отм.) съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на жилище, в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с прекратяването на брака поради развод, поради което АН. В. К. има право, на основание чл. 127, ал.2 ЗЗД, да претендира от бившия си съпруг заплащане на приспадащата му се част от платеното от нея съобразно квотата му в съсобствеността (1/2 ид.ч.), което прави сумата 22 194,94 лева, поради което тази искова претенция следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от предявяването й – 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане. В този смисъл решение 139/24.10.2018г. по гр.д. 4625/2017 г. на ВКС, I г.о.

Ответникът не спори, че бившата му съпруга, след прекратяване на брака, е заплатила приспадащата се негова част от дължимите данъци и такси битови отпадъци за делбения имот за периода от 2018г. до 2021г. в размер на 170,26 лева, поради което съдът е приел за установен този факт. Съгласно чл.

30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, което означава че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 170,26 лева – платената от нея приспадаща се на ответника част от данъци и такси битови отпадъци за делбения имот за периода от 2018г. до 2021г., ведно със законната лихва от предявяване на претенцията - 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане.