Определение № 21 от 09.02.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 09.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20262000600018 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК. Постъпила е въззивна жалба от лишения от свобода К. И. Д. чрез адвокат Р. Р. от АКБургас, против определение № 44/15.01.2026 г., постановено по ЧНД № 1556/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което съдът е оставил без уважение молбата на Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с присъда по НОХД № 342/2023г. на Районен съд-Нова Загора наказание „лишаване от свобода“.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на постановения съдебен акт. Сочи се, че първостепенният съд не е оценил в достатъчна степен събраните по делото доказателства за поправянето на лишеното от свобода лице, обуславящи наличие на предпоставките за условното му предсрочно освобождаване. Позовавайки се на данните от досието на осъдения, свидетелстващи за спазване от последния на режимните изисквания, сътрудничество при провеждане на възпитателните мероприятия, безконфликтност в отношенията му с останалите лишени от свобода, както и положително отношение към труда, защита счита, че в целия си комплекс същите обосновават извод за постигнато цялостно поправяне на Д. в степен, предпоставяща условното му предсрочно освобождаване. Изтъква се, че през целия престой на осъдения в затвора същият няма допуснато нито едно нарушение на дисциплинарните правила, а напротив – многократно е награждаван, което убедително сочи не неговото поправяне. Акцентира се върху промяната в стойностите на оценката на риска от рецидив и вреди от първоначалната 46 точки на 36 точки, указващо на настъпила сериозна положителна промяна в съзнанието, нагласите и поведението на Д., както и готовността му за живот на свобода. Моли се въззивният съд да отмени атакуваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането на Д. за условно предсрочно освобождаване.

1

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че приобщените по делото данни не подкрепят извода за постигната при Д. на етапа от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода цялостна положителна промяна в съзнанието, нагласите и поведението му, поради което и съдът правилно е приел отсъствие на втората предпоставка по чл.70 ал.1 от НК за условно предсрочното му освобождаване. С подробни аргументи в горната насока, прокурорът предлага въззивният съд да потвърди определението на БОС като обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440, ал.2, вр. чл. 342, ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд, установяващо се като такова по чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК, е образувано по молба на лишения от свобода К. И. Д. чрез защитника му - адв.Р. Р. от АК-Бургас, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по НОХД № 342/2023г. по описа на Районен съд- Нова Загора.

На основата на проявена от съда активност да обезпечи делото с доказателствен материал, фактическите обстоятелства по казуса са правилно изяснени.

Установена е следната съдимост на лишения от свобода К. И. Д., ЕГН **********:

С присъда №10/12.03.2024г. по НОХД № 342/2023г. по описа на Районен съд-Нова Загора, К. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.4 вр. чл.3 вр. чл.28, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години. С присъдата е приложен чл.68, ал.1 от НК, като е приведено в изпълнение наложеното на Д. с определение №132/16.06.2021г. по ЧНД №228/2021г. на РС-Нова Загора общо най-тежко наказание„лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, за което е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 30.05.2024г.

Осъденият К. Д. е постъпил в Затвор- Бургас на 17.06.2024г.

Наказанието от една година и шест месеца „лишаване от свобода“ Д. е започнал да търпи на 06.02.2025г., като до датата на произнасяне от първата инстанция по искането му за условно предсрочно освобождаване – 15.11.2026г. съгласно представената справка от Затвора-Бургас /спр. л.34 от 2

ЧНД № 1656/25г. на БОС/ същият е изтърпял 1 година 3 месеца и 20 дни, от които фактически – 11 месеца и 9 дни и от работа – 4 месеца и 11 дни.

Остатъкът за изтърпяване е в размер на 2 месеца и 10 дни. Горните констатации, както първостепенният съд правилно е преценил, свидетелстват за това, че въведената в закона първа предпоставка за условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Д. е налице.

Формално придобитото от осъдения право на условно предсрочно освобождаване съдът вярно е отчел, че не е предвидено в закона като единствена предпоставка за приложимост на чл.70 от НК. В тази връзка и основателно, след като е анализирал останалите доказателства от кръга по чл.

439а, ал.1-2 от ННК и достигнал до извод, че същите не позволяват положителна преценка за постигнато поправяне на Д. в степен, която да изключва необходимостта от по-нататъшния му престой в затвора, е отказал да уважи молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване.

В случая е важно да се отчете с оглед наличните данни за съдимостта на Д., че осъждането на последния, във връзка с което се иска условно предсрочно освобождаване, не е първо такова, а се явява поредна, предприета спрямо него наказателна репресия за осъществена престъпна деятелност.

Предходните осъждания на Д., включени в съвкупността, предмет на разглеждане по ЧНД 228/2021г. на Районен съд-Нова Загора, с предмет противозаконно държане на високорискови наркотични вещества и управление на МПС след употреба на наркотични вещества, са показател за степента на криминализация на личността му, която не може да бъде пренебрегната от гледна точка на преценката за убедителност на доказателствата в полза на извода за неговото поправяне в рамките на периода на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Поради това и съобразявайки указанията, дадени в т.2 от ППлВС № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., първата инстанция с основание е подходила по – критично в оценката на наличните в затворническото досие данни, носещи положителни сведения за личността на осъденото лице и резултатите от корекционното въздействие спрямо него.

Формирайки изводите си относно степента на постигнато поправяне на лишения от свобода Д., първостепенният съд е направил цялостна преценка на поведението и нагласите на последния по време на изтърпяване на наказанието. Отчел е както данните за неговото положително поведение, проявено в спазване на режимните изисквания, безконфликтно отношение към останалите лишени от свобода, сътрудничество при провеждане на възпитателните мероприятия, демонстрирани позитивни нагласи към възложената му работа и мотивация към законосъобразен начин на живот, така и наличните такива, свидетелстващи за все още съществуващи при него дефицитни зони с нужда от въздействие, преодоляването на които е от съществено значение за безпроблемното му интегриране в живота на свобода.

Наличните в затворническото досие документи и данните, отразени в 3 доклада за периодична атестация на лишения от свобода, доклада на пробационния служител по чл. 259, т. 3 от ППЗИНЗС и писмените становища на инспекторите свидетелстват, че в хода на поправителното въздействие в затвора по отношение на осъдения Д. са били извършени общо три оценки на риска от рецидив и вреди - една първоначална и две последващи.

Първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди е установена в средни стойности – 46 точки. Като проблемни зони с нужда от въздействие са били очертани – отношение към правонарушението; начин на живот и обкръжение; злоупотреба с наркотици; умение за мислене. Изготвената на 19.06.2025г. следваща атестационна оценка на риска от рецидив и вреди на лишения от свобода констатира понижение на стойностите на 36 точки, като рискът от вреди е запазен в средни стойности, с отчитане на вероятност в условията на свобода при управление на МПС след употреба на ПАВ да застраши живота и здравето както на трети лица, така и собственото си. Като зони с нужда от въздействие отново са очертани злоупотреба с наркотици и умения за мислене.

Проследените показатели в отделните раздели, видно от извършената актуална оценка на риска от рецидив и вреди, са съхранени в стойност от 36 точки, като на основата на същите е формулиран извод, че рискът от вреди за обществото е среден, а по отношение на самия Д., останалите лишени от свобода и служителите в затвора – нисък.

Сравнителният анализ на резултатите от първоначалната и актуална оценки на осъдения Д. е способствал констатацията, че провежданите корекционни дейности спрямо него са довели до положителни промени в проблемните зони от плана по присъдата, без обаче да са постигнати преследваните цели за изграждане на устойчиви, обществено приети и законосъобразни модели на поведение, които да гарантират реинтеграцията на последния в обществото.

По отношение на същия се установява, че все още не е осъзнал в достатъчна степен опасностите от шофиране под въздействието на наркотични вещества, не е достатъчно самокритичен спрямо извършеното деяние, а изказаното от него съжаление е обусловено по-скоро от това, че с постъпването си в затвора е разочаровал близките си. Изведена е необходимост от следваща работа с Д., насочена към осъзнаване в дълбочина на проблемите, свързани с употребата на наркотични вещества, както и възможните последствия за живота и здравето както за самия него, така и за обществото. Нужда от керекционно въздействие спрямо Д. е обоснована и във връзка с подобряване на уменията му за разпознаване на проблемите, предвид отчитането на трудности в тяхното адекватно и законосъобразно разрешаване. Във връзка с горното е констатирано, че същият се стреми да предвижда последствията от собствените си действия, но понякога проявява склонност да действа необмислено. Наблюдавано е също и наличие при осъдения на краткосрочно целеполагане, но без постоянство в стремежа за постигане на поставените цели. Заключението, което е направено на основата на отчетената работа по индивидуалния план на присъдата и извършения анализ на разделите в оценката на риска от рецидив е, че по отношение на дефицитните зони 4 поставените цели и задачи не са изпълнени в необходимата степен, в каквато връзка и се отчита риск от нова противообществена проява в условията не неконтролирана среда. Данните, отразени в представената по делото експертна оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на осъдения Д., сочат на известна стереотипност и ограничения в гъвкавостта и мисленето на последния, водещо в определени ситуации до проява на трудности при генериране на алтернативни решения. Във волево отношение при него е наблюдавана известна уязвимост, предпоставящо нужда от развитие на самодисциплина и устойчивост при вземане на решения.

Констатирана е самокритичност при Д. по отношение на криминалното му поведение, като е отчетена обаче частична тенденция към рационализиране и оправдаване на действията му чрез външни обстоятелства, поставящо под въпрос пълната вътрешна мотивация на осъдения за промяна.

Основавайки се на горните данни, разкриващи резултатите от корекционната дейност, осъществявана спрямо Д., първостепенният съд основателно е приел, че същите не свидетелстват за реализирано поправяне на последния в степен, която да изпълни изискването на чл.70 ал.1 от НК за условното му предсрочно освобождаване. Обосновано съдът е достигнал до извод, че целите на заложения план на присъдата не са постигнати в оптималното им измерение, поради което и с оглед отчетените дефицити и проблемни зони, е необходимо индивидуалната корекционна работа с Д. да продължи.