Протокол № 205 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 205 гр. Пазарджик, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500157 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподател А. М. М., редовно призована, се явява лично.

Жалбоподател Х. Ю. М., редовно призован, не се явява.

Жалбоподател Е. Ю. М., редовно призована, не се явява.

За тримата жалбоподатели се явява адв.Ц., редовно упълномощена.

Представя надлежно пълномощно по делото.

Ответник Х. М. М., редовно призована, се явява лично.

Ответник А. Х. М., редовно призован, се явява лично. За тях се явява адв.Д. Т., надлежно упълномощена от предходната инстанция. Представя пълномощно и за настоящата инстанция.

Ответник Х. Х. М. М., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв.М. А., редовно упълномощена от предходната инстанция. Представя пълномощно и за настоящата инстанция.

Адв. Ц.: - Да се даде ход на делото.

Адв.Т.: - Да се даде ход на делото.

Адв.А.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се 1 представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №1/03.01.2025г. постановено по гр.д.№***/2022г. по описа на РС- В.. е признато за установено, на основание чл.108 ЗС, по иска на Х. М.

М., с ЕГН **********; Х. Х. М. М., с ЕГН ********** и А. Х. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41 и съдебен адрес: гр.В., бул.

„Х.А.“ № 16, против А. М. М., с ЕГН **********; Х. Ю. М., с ЕГН ********** и Е. Ю. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, че Х. М. М., с ЕГН **********; Х. Х. М.- М., с ЕГН ********** и А. Х. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, са собственици общо на 1/2ид.част от недвижим имот, представляващ двуетажно масивно жилищекъща, състояща се от два редовни етажа, избен етаж и таван, със застроена площ от 100кв.м., построена в УПИ III общински, в квартал №18 с площ от 1052кв.м. по регулационния план на село С.П., при съседи на УПИ: от изтокУПИ IV- общински, от запад- УПИ II- общински, от север- улица 150-151, от юг- УПИ XII общински.

Осъдени са, на основание чл.108 ЗС, А. М. М., с ЕГН **********; Х. Ю.

М., с ЕГН ********** и Е. Ю. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, да предадат владението на Х. М. М., с ЕГН **********; Х. Х. М.М., с ЕГН ********** и А. Х. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, върху 1/2ид.част от недвижим имот, представляващ двуетажно масивно жилище- къща, състояща се от два редовни етажа, избен етаж и таван, със застроена площ от 100кв.м., построена в УПИ III общински, в квартал №18 с площ от 1052кв.м. по регулационния план на с.С.П., при съседи на УПИ: от изток- УПИ IV- общински, от запад- УПИ II- общински, от север- улица 150-151, от юг- УПИ XII общински.

Осъдени са, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. М. М., с ЕГН **********;

Х. Ю. М., с ЕГН ********** и Е. Ю. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, да заплатят на Х. М. М., с ЕГН ********** и А. Х. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, сумата в общ размер на 3864,61лв., представляваща разноски по делото.

2

Осъдени са, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. М. М., с ЕГН **********;

Х. Ю. М., с ЕГН ********** и Е. Ю. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, да заплатят на Х. Х. М.- М., с ЕГН **********, с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, сума в размер на 800лв., представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. М. М., Х. Ю. М. и Е. Ю. М..

В нея се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и за нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че възражението на ответниците за придобиване на имота по давност е неоснователно.

Ответниците се позовА. пред съда на придобивна давност в полза на наследодателите им Ю. А. М. и неговата съпруга А. М. М.. ПодържА., че те са станА. изключителни собственици на цялата двуетажна масивна жилищна сграда. Още през 2016г. те се позовА. на придобивна давност и се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №126, том II, рег.№3040, нот.дело №310 от 07.11.2016г., вписан в СВ- гр.В. под вх.рег.№2136 от 07.11.2016г., дв.вх.рег.№2128, акт 187, том VII, дело 1132/2016г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства №131, том II, рег.№3076, дело 313 от 09.11.2016г., вписан в СВ- гр.Пазарджик под вх.рег.№2152 от 09.11.2016г., акт 198, том VII, дело 1142/2016г. С тези нотариални актове били признати за собственици на цялата сграда при определени права.

Твърди се, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение, като не обсъдил възражението за придобивна давност и относимите доказателства. Не била обсъдена приложената по делото декларация от Ф.И.Ш..

Поради оспорване на подписа под тази декларация били приети заключения на две съдебно- почеркови експертизи, които дА. различни отговори за автентичността на подписа под декларацията, заверен в Кметство през 2016г. Съдът не ги обсъдил и не посочил, кое заключение кредитира.

Сочи се, че РС е кредитирал изцяло показанията на посочените от ищците свидетели, въпреки че техните показания не кореспондирА. с останА.те доказателства по делото. Показанията на свидетелите посочени от 3 ответниците били избирателно възприети.

Обсъждат се от жалбоподателите показанията на св.М. А., А.Ш. и Х.

М., които изобщо не били обсъждани в решението.

Твърди се, че е установено от приетата по делото съдебно- техническа експертиза, че жилищната сграда е еднофамилна, има една тоалетна с две бани. Отделните етажи не представлявА. самостоятелни обекти, а са свързани пространствено един с друг и вертикално и хоризонтално. Еднакви били вътрешните ремонти, облицовки и настилки, което потвърждавало твърдението, че са правени от едно и също лице. Водоподаването се отчитало от един водомер и имало само един електромер, които се водели на Ю. А. М. и всички сметки за ток и вода от 2002г. били плащани от него. Поради характеристиките на жилищната сграда било невъзможно в нея да живеят семействата на двамата братя. Това опровергавало показанията на свидетелите на ищците, които твърдели, че Х. и неговото семейството са идвА. през ваканциите и са живели в жилищната сграда, като са отсядА. в тяхната част.

Сочи се, че не следва да се кредитират тези показания и в частта им относно фактите, че споровете между страните започнА. след смъртта на Ю. и до неговата смърт той никога не бил твърдял, че цялата къща е негова.

Ищците не доказА. реално да са ползвА. жилищната сграда и да са плащА. разходи.

Твърди се, че безспорно било, че жилищната сграда е построена от бащата на двамата братя Ю. и Х.- А. Х. М..

В началото на 90-те години цялото семейство заминава за Турцияродителите, двамата им сина и съпругата на Х.. Къщата в с.С.П. останала недовършена, неизмазана, без ток и вода, без дограма.

През 1995г. по- малкият син Ю. се завръща в България, жени се за ответницата А. М. М. и двамата установяват явно и необезпокоявано от никого владение върху процесната жилищна сграда, упражнявайки владение само за себе си. Това ставало със знанието и съгласието на родителите му и неговия брат Х. А. М., което се установявало от свидетелските показания. Ю. и А. М. явно манифестирА. намерението си за своене на жилищната сграда.

Необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че те са установили владение по скрит начин за останА.те собственици. Позовават се на 4 представените нотариално заверени декларации и показанията на разпитаните свидетели.

Уговорката между родителите и синовете им била, че къщата в България остава за Ю., а Х. се установява в Турция и там е подпомогнат от родителите си да си построи къща.

На 26 май 1998г., Ю. М., в качеството на пълномощник на баща си подал данъчна декларация, с която е декларирана жилищната сграда като незавършена къща, построена през 1976г. А. М. починал през 1999г., а съпругата му е починала на 13.03.2015г., като и двамата до смъртта си са живели в Турция и там са починА..

В къщата живеели Ю. и съпругата му и всички разходи, данъци и такси били плащани от тях.

Ю. М. починал на 21.06.2022г. и ответниците негови наследници се снабдили с констативен нотариален акт за собственост при права по наследяване.

След това с Договор №214/23.02.2023г. те закупили от Общината недвижимия имот върху който е построена сградата- УПИ ІІІ- общ. целият с площ от 1052кв.м., в квартал 18 по плана с.С.П., общ.В..

Поземленият имот и жилищната сграда били изцяло собственост на ответниците по делото, поради което молят решението да бъде отменено и предявеният срещу тях иск- отхвърлен.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на тройна съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на поставените на вещите лица въпроси, а именно дА. подписа за декларатор под декларация с вх.№27/14.09.2016г. е положен от лицето Ф.И.Ш., като изследва и подписа на гърба на декларацията, като в тройната експертиза да влязат работилите до този момент вещи лица и друго, вещо лице определено от съда.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от Х. М. М. и А. Х. М..

В него се оспорва жалбата. В тази насока се твърди се, че от доказателствата по делото е установено, че общите наследодатели на страните построили процесната къща през 1976г. на основание издадени строителни книжа. В начало на 1990г. семейството заминава за Турция ведно с първата ищца, която от 1987г. е станала снаха в семейството и била заведена от 5 съпруга си Х. М. точно в тази къща. До заминаването в Турция в период от 13 години къщата била пригодена за живеене.

Сочи се, че показанията на свидетелите М. Е. и А.Ш. били недостоверни, противоречиви и взаимно изключващи се.

Установено било, че наследодателката Х. и ищците през целия период от заминаването за Турция всяка година по празници и летни ваканции идвА. и отсядА. в имота, използвайки определения от наследодателите вход от къщата и имА. ключ от входа.

Разпечатката съдържа 60 от 146 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa4b1a6f-2155-4572-9629-4f8fd0429765