Решение № 95 от 04.05.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 161/2026
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 04.05.2026
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 10, ал. 4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 78, ал. 1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- § 1, т. 11 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 24и · Закон за чужденците в Република България
- чл. 14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Ихтиман, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200161 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
“ПРОМАРКЕТ“ ООД, ЕИК 13130277 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Лазар Михайлов“ № 126 е обжалвало наказателно постановление № 232500***/**.**.2026 г., издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област, с което за извършено нарушение на чл. 10, ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 евро.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е извършено административно нарушение, а сключеният трудов договор, във връзка с който е наложена имуществената санкция е бил недействителен. Навеждат се доводи и за това, че са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, съобразно чл. 14 и 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В периода от **.**.2025 г. до **.**.2025 г. след постъпил сигнал за допуснато нарушение на трудовото законодателство е извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” по спазване на разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ в логистична база, находяща се в с. Вакарел, ул. „Чешма Ангелина“ № 8, стопанисвана от „Промаркет“ ООД При проверката на място и по документи било установено, че дружеството в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ на **.**.2025 г. е сключило трудов договор с М. Ш. У. М., гражданин на ************, като трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 72** от **.**.2025 г. Проверяващите установили, че работодателят е декларирал прекратяване на трудовия договор пред 1
Директора на Дирекция „Миграция“, но не и пред Агенция по заетостта, което представлява неизпълнение на задължението му по чл. 10, ал. 4 ЗМТМТ, за което е съставен АУАН № 232500*** от **.**.2025 г.
Констатациите в АУАН са потвърдени от показанията на актосъставителя М. К. и свидетеля по акта Д. Й.
От приложеното писмо от Дирекция „Миграция“ към МВР се установява, че по отношение на лицето М. Ш. У. М., рожден на **.**.**** г. е било предоставено право за продължително пребиваване на основание чл. 24и от ЗЧРБ от **.**.2025 г., но едва на **.**.2025 г. е издаде и български личен документ „разрешение за пребиваване“.
Съгласно приложената справка от Агенция по заетостта уведомлението за прекратяване на трудовия договор с М. Ш. У. М. е получено в агенцията на **.**.2025 г.
Въз основа на съставения АУАН на **.**.2026 г. е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ на „Промаркет“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 евро.
От правна страна:
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречиво посочване на датата, на която е допуснато твърдяното нарушение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че „Промаркет“ ООД в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, не е изпълнил задължението си по чл. 10, ал. 4 ЗМТМТ да уведоми Агенцията по заетостта за прекратяване на трудовото правоотношение с М. Ш. У. М., гражданин на **********.
Нарушението е формално и е свързано с неизпълнение за задължение на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна.
Нарушенията, изразяващи се в бездействие се считат за извършени на следващия ден след изтичането на срока, в който са можели да бъдат осъществени. В случая трудовият договор е бил прекратен на **.**.2025 г., а тридневният срок за уведомяване на Агенцията по заетостта е изтекъл на **.**.2025 г., т.е. тази е датата, на която е допуснато нарушението, поради което съдът приема, както е и приел наказващият орган в издаденото наказателно постановление.
От страна на жалбоподателя са наведени доводи за недействителност на трудовото правоотношение с работника/служителя и оттам – до липсата на основание за ангажиране на отговорността на дружеството.
В случая от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят е сключил трудов договор с М. Ш. У. М., гражданин на ************* , който е имал право на продължително пребиваване, но го е допуснал до работа без да има издадено Единно разрешение за пребиваване и работа по чл. 24 и ЗЧРБ.
Това обстоятелство обаче не означава, че не е съществувало трудово правоотношение между страните, след като лицето М. обективно е престирал своята работна сила в полза на работодателя и е получавал възнаграждение за това. Нещо повече – работодателят не би могъл да черпи права от собственото си противоправно поведение във връзка с допуснатото нарушение на административната процедура по наемането на лица от трети страни.
2
Затова и съдът приема, че като не е подал уведомление до Агенцията по заетостта в законоустановения срок от прекратяването на трудовото правоотношение, жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 10, ал. 4 ЗТМТМ и правилно е ангажирана отговорността му по общия състав на чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ, предвиждащ в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева
Съдът приема, че няма основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като допуснатото нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. При извършване на преценката за маловажност съдът съобрази вида и характера на охраняваните от ЗТМТМ обществени отношения, които са свързани с престирането на работна сила от граждани на трети страни и гарантиране спазването на правата и законните им интереси. Регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави е от особена важност и за местните работници и служители, като законодателството ни въвежда допълнителни задължения за работодателите, включително и свързани с уведомяването на компетентните органи както при сключване, така и при прекратяване на трудовите правоотношения.
Съдът отчете, че от цялостното поведение на работодателя – това, че е допуснал до работа работника преди да има издадено единно разрешение за пребиваване и работа, че е прекратил трудовия договор с работника на основание, което не е уговорено в трудовия договор и констатираните при проверката други нарушения на трудовото законодателство, може да се направи извод, че конкретното нарушение не представлява маловажен случай, така че да може да се приложи чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото в полза на ДИТ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ приема, че следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер, а именно 80,00 евро.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2500***/**.**.2026 г., издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област.
ОСЪЖДА “ПРОМАРКЕТ“ ООД, ЕИКЩ 13130277 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Лазар Михайлов“ № 126 ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ сумата от 80,00 евро (осемдесет евро) разноски в производството.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд – София област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3