Решение № 322 от 05.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000127 по описа за 2025 година

Производството е образувано п о молба на ответника в първата инстанция „Словенски държавен холдинг“-Д.Д /дружество, регистрирано в Република Словения/ за отмяна на неприсъствено решение №383 от 14.03.2024 г. на СГС, ТО, VI-26 състав, постановено по т.д.№1372/2023 г., на основание чл.240, ал.1, т.1 ГПК, с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца „ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ.БГ“-ЕООД на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД сумата от 50 000 евро – платена като гаранция сума по Договор за наем на хотел „Гранд хотел Оазис“ в к.к. „Слънчев бряг“ за периода 10.05.2022г. – 30.09.2022г., подлежаща на връщане след изтичане срока на договора, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.07.2023г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 5 322,86 лева.

В молбата за отмяна на неприсъственото решение са развити доводи за неговата неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила, като същата е подробно мотивирана. Жалбоподателят твърди, че молбата му за отмяна е допустима, тъй като решението на СГС не му е било връчено, следователно срокът не е започнал да тече. Твърди, че е бил лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на призовката за единственото о.с.з., проведено на 08.03.2024г., което е основание за отмяна по чл.240,ал.1,т.1 ГПК. Ответното дружество било призовано за съдебното заседание по реда на чл.40,ал.2 ГПК, която разпоредба се отнася за връчване на призовки и съобщения само на ФЛ, не и на търговски дружества. Връчването на съдебни книжа на търговци и ЮЛ е 1 уредено със специални правила в чл.50 ГПК. Жалбоподателят твърди, че след като не са били налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.40,ал.2 ГПК, то призоваването на ответното дружество е било нередовно, т.е. не е надлежно призован. Освен това твърди, че ответникът е чуждестранно дружество, със седалище в Р.Словения, поради което приложими при призоваването са разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела., който е приложим от 01.07.2022г., съгласно чл.37 от същия.

Поради изложеното твърди, че не са били налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Моли съда да отмени решението и върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Против молбата за отмяна е постъпил отговор от ищеца „ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ.БГ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.И. Г., в който са развити доводи за недопустимост на молбата поради това, че е подадена след изтичане на едномесечния срок, установен с разпоредбата на чл.240,ал.1 ГПК от връчване на решението. В условията на евентуалност счита същата за неоснователна.

Ищецът твърди, че ответникът /молител в настоящото производство/ е узнал за решението на СГС най-късно на 12.12.2024г., когато е извършил превод на дължимата сума на ищеца по повод образуваното от него в Окръжен съд Любляна дело, касаещо изпълнението на влязлото в сила решение на СГС, тъй като в Р.Словения нямало ЧСИ. СГС издал на ищеца удостоверение по чл.53 от Регламент №1215/2012г. относно признаването и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела, което подлежи на изпълнение във всяка една държава членка на ЕС, каквато е и Р.Словения.

Към удостоверението и молбата за плащане до Окръжния съд в Любляна ищецът приложил също заверен препис от съдебното решение, както и удостоверение съгласно Регламент на ЕС №1784/2020г. за връчване на съдебни книжа по делото, изпълнителен лист, преведени на словенски, както и копие от адвокатската карта на пълномощника.

Ищецът твърди, че след проведената процедура и връчените на длъжника-ответник книжа от словенския съд, на 13.12.2024г. по посочената в молбата банкова сметка ответникът изпълнил изцяло задължението си, като превел сума общо в размер на 61 260,41 евро, за което представя платежно нареждане към отговора. Същото е с вальор от 12.12.2024г., т.е. сумата била нередена на тази дата. Затова счита за невярно твърдението в молбата за отмяна, че ответникът не е получил „официално“ препис от решението. Счита, че е получил същото по образуваното от ищеца дело в Р.Словения и е научил за постановеното срещу него решение, след като са му били връчени книжата от окръжен съд Любляна.

С молба вх.№6140 от 06.03.2024г. ищецът е представил нови 2 доказателства, с които се е снабдил след срока за подаване на отговор – Съдебно решение по дело ***/2024г. на окръжен съд Любляна, с което вземането е прието за събиране и на длъжника са наложени обезпечителни мерки. В молбата твърди, че видно от това решение, ответникът и молител в производството е научил за постановеното срещу него решение най-късно на 09.12.2025г., когато са му наложени обезпечителни мерки.

С оглед изложеното твърди, че молбата за отмяна на неприсъственото решение е подадена на 13.01.2025г. – след изтичане на законоустановения едномесечен срок от връчване на решението.

При условията на евентуалност излага доводи за неоснователност на молбата за отмяна на неприсъственото решение. Твърди, че по правилата на Регламент №2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета, исковата молба, ведно с приложенията към нея, както и разпореждането на съда по чл.131 ГПК с указание за представяне на отговор, преведени на словенски език, били връчени редовно на адреса на управление на дружеството, видно от данните по делото. Наличен по делото е формуляр К, удостоверяващ връчването на съдебните книжа на ответника.

Твърди, че на ответника съдът изрично е указал, че е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията, в случай, че не е упълномощил пълномощник. В случай, че не посочи лице, на което да се връчват съобщенията, съдът е указал на ответника, че съобщенията ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.

Ответникът не изпълнил така указаното му задължение, поради което съдът е приложил предвидените от закона последици.

Твърди, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.41,ал.2 ГПК, която се отнасяла освен за ФЛ, така също и за търговските дружества.

Моли съда да остави молбата за отмяна без разглеждане като недопустима /просрочена/, а при условията на евентуалност, да я остави без уважение като неоснователна.

Във въззивното производство са приети нови писмени доказателства.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в молбата за отмяна във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по следните съображения:

Според разпоредбата на чл.240, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била 3 лишена от възможност да участва в делото…

Видно от данните по делото, ответникът Словенски държавен холдинг Д.Д. е бил уведомен за постановеното решение на основание чл.40, ал.2 ГПК, като съобщението е приложено в цялост към делото и на това основание съдът го е приел за редовно връчено./л.113-гърба,л.114/.

Установява се също така, че след като е указал на ищеца да представи исковата молба и всички приложения към нея в превод на словенски език, тъй като ответното дружество е регистрирано в Република Словения, съдът е приложил Регламент /ЕО/ №1393/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007г. и на основание чл.5 от същия е връчил на ответното дружество на словенски език препис от исковата молба, ведно с всички приложения, както и Разпореждане на съда /л.83/, с което му е указана възможността да подаде отговор на ИМ в двуседмичен срок, последиците от неподаване на отговор, като му е указал също, че е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията, в случай, че не упълномощи адвокат-пълномощник по делото в Р.България.

Уведомил го е, че при неизпълнение на тези задължения всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени – т.е., последиците, установени от разпоредбата на чл.40,ал.2 ГПК.

По делото е приложен формуляр К /л.92/ от който е видно, че съдебните книжа са връчени на адресата на 12.10.2023г. на адреса на управление на дружеството, в съответствие със закона на държавата-членка адресат.

С определението по чл.374 ГПК /л.96/, в което съдът се е произнесъл по доказателствените искания и е разпределил доказателствената тежест, е конститарано, че в срока за отговор ответното дружество не е подало такъв.

Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 08.03.2024г., за която дата да се призоват страните с препис от това определение. Съдът е разпоредил съобщението до ответника да бъде връчено чрез прилагане към делото, на основание чл.40,ал.2 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание на 08.03.2024г. /л.108/ съдът е приел страните за редовно призовани. Ответникът не е изпратил представител за съдебното заседание. Съдът е приел, че са налице 4 предпоставките на чл.238 и чл.239 ГПК и е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение. На 14.03.2024г. е постановено Неприсъствено решение №383, с което ответното дружество е осъдено да заплати претендираните суми. Както бе посочено по-горе, неприсъственото решение е връчено на ответното дружество отново чрез прилагане на разпоредбата на чл.40, ал.2 ГПК – чрез прилагане на съобщението по делото, счетено за редовно връчено.

При така установените факти въззивният съд намира, че липсва редовно връчване на неприсъственото решение и срокът по чл.240 ГПК за подаване на молба за неговата отмяна въобще не е започвал да тече.

Във въззивната инстанция по искане на въззиваемата страна „Хотел Мениджмънт БГ“-ЕООД са приети нови писмени доказателства. С молба от 06.03.2025г. /л.92/ въззиваемата страна е представила Решение на Окръжен съд-Любляна по дело №0872 I 2235/2024г., с което вземането на ищеца „Хотел Мениджмънт БГ“-ЕООД, основано на постановеното неприсъствено решение, е прието за събиране и на длъжника са наложени обезпечителни мерки. Видно от това решение, ответникът в първоинстанционното производство и молител в настоящата инстанция е разбрал за постановеното срещу него решение найкъсно на 09.12.2025г., когато са му наложени обезпечителни мерки. Видно от платежно нареждане от 13.12.2024г. /л.75/, задължението на ответника Словенски държавен холдинг Д.Д. по издадения срещу него изпълнителен лист е изпълнено, като сумата е преведена изцяло на ищеца „Хотел Мениджмънт БГ“-ЕООД. Твърдението на въззиваемата в настоящото производство страна е, че молбата за отмяна на неприсъствено решение е недопустима като просрочена, тъй като е подадена извън установения от разпоредбата на чл.240 ГПК едномесечен срок – на 13.01.2025г.

Въззивният съд намира това твърдение за неоснователно. Молбата за отмяна не е просрочена, тъй като срокът въобще не е започнал да тече. Това е така, защото законът повелява, че срокът тече от връчване на неприсъственото решение на страната, срещу която то е постановено.

В настоящият случай съдът е приложил съобщението за връчване на неприсъственото решение към делото и е отбелязал, че същото е връчено на 15.03.2024г. на основание чл.40,ал.2 ГПК.

Тази разпоредба е във връзка с ал.1, постановяваща, че страната, 5 която живее или замине за повече от един месец в чужбина,е длъжна да посочи лице в седалището на съда,на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р.България.Според ал.2, когато лицата по ал.1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.