Определение № 2168 от 30.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2168 гр. София, 30.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20251100604264 по описа за 2025 година Производство е по реда на Глава XXII НПК.

С частна жалба, подадена на 13.06.2025 г., адв. К. – защитник на подсъдимия К. Н., атакува протоколно определение от 11.06.2025 г. по НОХД № 5617/2025 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението, като се посочва, че семейството на подсъдимия има нужда от него, за да оцелява. Моли за изменение на мярката в „домашен арест“, за да може Н. да се грижи за малолетното си дете, а съпругата му да има възможност да започне работа. Намира, че е изтекъл законоустановеният срок за приложението на най-тежката мярка за неотклонение.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:

При съобразяване на релевантните за настоящото производство обстоятелства, съдът намери от фактическа страна:

На 11.04.2025 г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт, с който К. Н. е предаден на съд за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. Чл.

195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. Чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК, извършено на 01.06.2024 г. Към този момент подсъдимият вече е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с Определение от 05.10.2024 г. по ЧНД № 13820/2024 г. на СРС, влязло в сила на 10.10.2024 г., с фактическо 1 задържане от 03.10.2024 г.

След внасяне на обвинителния акт, районният съд е насрочил съдебно заседание за 15.05.2025 г., на което ход не е бил даден поради непълен съдебен състав. Съдът е отсрочил делото за 11.06.2025 г., когато е проведено разпоредително заседание, в което е отправено искане за изменение на мярката за неотклонение. СРС е оставил без уважение така направеното искане, което и произнасяне е предмет на настоящия въззивен съдебен контрол.

От така приетите факти се налагат следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство, когато има промяна в обстоятелства, такива от значение за търпяната мярка. За да се произнесе, съдът дължи преценка продължават ли да са налични изискуемите от чл. 63 НПК предпоставки, както и настъпили ли са нови обстоятелства, обективно годни да мотивират решаващия орган да измени търпяната мярка.

Съблюдавайки горепосочената рамка, настоящата инстанция намира, че първият съд правилно е съобразил наличието на законовите предпоставки, като е намерил, че следва да потвърди мярката за неотклонение. В действителност повдигнатото на подсъдимия обвинение е такова за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, изпълвайки първото изискуемо от закона условие за вземане, респективно потвърждаване на най-тежката мярка за неотклонение.

На следващо място, настоящата инстанция намира, че продължава да е налице обосновано предположение за евентуална съпричастност на подсъдимия към извършване на престъплението, в което е обвинен. За да достигне до този извод съдът съобрази приложените по делото доказателства, в това число разпити на пострадалото лице, св. П., св. П.а и св. А., както и изготвената техническа и лицевоидентификационна експертизи, имащи отношение към установяване на самоличността на лицето, извършило престъплението. Доколкото в настоящото производство не се изисква категоричност при установяване на съпричастността на подсъдимия към извършеното деяние, респективно стандартите за това са занижени, съдът намира, че в достатъчна степен на убеденост може да приеме, че Н. е съпричастен към вмененото му деяние – факт, който впрочем не се оспорва от подсъдимия и защитникa му.

2

По отношение на следващата кумулативна предпоставка, предвидена в закона, а именно опасност от укриване, настоящият съд намира, че същата не е налице доколкото подсъдимият е с установена по делото самоличност и адрес, има семейство – малолетно дете и съпруга, с които живее.

Алтернативно предвидената й предпоставка, а именно опасността от извършване на престъпление, настоящият съд намира за реална такава. Този извод се обуславя освен от броя на предходни осъждания на подсъдимия - 16 такива, така и от рецидивиращата престъпна деятелност, като се наблюдава, че извършените от него деяния, за които е признат за виновен, са за сходни по вид и начин на извършване престъпления. Съдът отчете и факта, че деянието по настоящото обвинение, което се твърди да е извършено от подсъдимия, е в период по-малко от 2 години от изтърпяване на наказание по предходно осъждане.

Доколкото в настоящото производство следва да бъдат съобразени и налице ли са промяна в обстоятелствата по делото, които да налагат изменение на мярката, въззивната инстанция извърши съответната проверка.

Такова обстоятелство например се явява изтеклият срок от началото на задържането – от 03.10.2024 г., което е преди почти 9 месеца. Неоснователен обаче се явява доводът на защитата, че изминалият период е по-голям от допустимия по закон. НПК единствено предвижда максимален срок на задържане в досъдебната фаза на наказателното производство. Веднъж щом е внесен обвинителен акт и образувано съдебно производство, такъв максимален срок законът не предвижда. Все пак съдът съобрази изминалия период от време, в който подсъдимият търпи „задържане под стража“, като отчете, че същият не е прекомерен такъв. Досъдебното производство е било ритмично водено, а веднъж щом е образувано наказателно дело пред Софийски районен съд, съдебните заседания са насрочвани в кратки периоди.

При тези съображения настоящата инстанция намира срокът на задържане за разумен такъв.

Що се отнася до посочените от защитата хуманитарни причини за изменение на мярката, а именно необходимостта подсъдимият да се грижи за семейството си, съдът отчете необходимостта от защита на обществения интерес пред личния такъв, доколкото Н. е лице с висока степен на обществена опасност и възможността да извърши престъпление при различна от определената мярка е реален. В действителност не бяха ангажирани и доказателства, които да мотивират проверяващия съд, че по здравословни или други причини, семейството на подсъдимия има нужда от същия в такава степен, която да обоснове изменение на неговата мярка за неотклонение.

Доколкото съдът не намери други обстоятелства, които да налагат изменение на наложената мярка, както и факта, че търпяната такава е 3 пропорционална на дисциплиниращата функция на чл. 66, ал. 1 НПК , адекватна на целената в чл. 57 НПК превенция и е съобразена с посочените в чл. 56, ал. 3 НПК обстоятелства, счете че първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.06.2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111-и състав по НОХД 5617/2025 г., с което е потвърдена търпяната от К. Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и като такова не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4