Определение № 1080 от 09.07.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 1080/9.7.2020г. гр.Пловдив,

09 . 07. 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 1390/2020г., взе предвид следното :

Акил

Пропърти ЕООД, гр.Пловдив, ***, с управител М.Г. и пълномощник адв. Т.Т. – ***, обжалва Решение № 14/12.03.2020г., изд. от Началник отдел “Събиране и контрол” – За Директор Дирекция “Местни данъци и такси” – Община Пловдив.

Становища на страните :

-

Оспорващото дружество е собственик на недвижим имот в гр.Пловдив, ул.Георги Бенев № 7, с партиден № М9002411, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Пловдив. С Акт за установяване на задължение по декларация – 1064/04.11.2013г. /АУЗД/ и АУЗД № 900/04.12.2017г. община Пловдив претендира суми за такса битови отпадъци и въз основа на посочените актове е образувано изпълнително дело № 20188220400379 по описа на ЧСИ М.С.-Ц., за събиране на сумите. С молба мх.№ 19Ф-7845/17.10.2019г., основана на чл.173 ДОПК, дружеството поискало коректно изчисление на предоставяната от община Пловдив услуга, за която се събира такса битови отпадъци /ТБО/ за описания имот. На 21.11.2019г. по искането е получен Протокол № 1476/01.11.2019г., обжалван пред АС – Пловдив. Производството по делото – адм.д.№ 3624/2019г. било прекратено и определението – обжалвано пред ВАС. С Определение № 1806/04.02.2020г. ВАС върнал преписката на Директора на “МДТ” при община Пловдив за произнасяне по чл.134 ал.1 ДОПК във вр. с искането. Оспореното решение е издадено в изпълнение определението на ВАС – счита се за незаконосъобразно : Имотът е нежилищен и не е производствен и не отделя обем отпадъци, за които да се дължи 4 063лв. годишно. На улицата, където се намира имотът, има само две кофи за битови отпадъци тип “бобър”, които са за всички недвижими имоти и отпадъци се събират два пъти месечно. Твърди се, че община Пловдив не е предоставяла услуга, за която да събира ТБО по двата АУЗД. С позоваване на относимите норми от ЗМДТ се поддържа, че ТБО се събира само при реално предоставена услуга, каквато не е налице в случая. Счита се , че според АУЗД таксата била дължима на основание Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета с РОС № 80/04.03.2003г.

Изложени са съображения за несъответствие на наредбата със ЗМДТ. Заявени са доказателствени искания за доказване факта – непредоставяне на услуга от община Пловдив, за която се дължи ТБО.

Поискана е отмяна на решението с присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът

Директор Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив се представлява от гл.юрисконсулт В.Я. и оспорва жалбата. В писмено становище с изпращане на преписката е заявено следното : АУЗД № 1046/04.11.2013г., изд. на основание чл.107 ал.3 ДОПК вр. с чл.4 ал.1-5 и чл.9б ЗМДТ, е влязъл в сила на 28.11.2013г. /връчен лично на управителя на дружеството на 13.11.2013г.; касае данък недвижими имоти и ТБО за периода 01.01.2012г.-31.12.2013г./;

АУЗД № 900/04.12.2017г. е влязъл в сила на 05.02.2018г. /връчен по реда на чл.32 ДОПК; касае данък недвижими имоти и ТБО за периода 01.01.2014г.

– 31.12.2017г./. По повод молба-искане вх.№ 19Ф-7845/17.10.2019г. е извършена цялостна проверка в информационния масив на Дирекция „МДТ“ при община Пловдив на всички задължения на оспорващото дружество и на предадените преписки за принудително събиране. Резултатът е обективиран в

Протокол № 1476/01.11.2019г., обжалван пред АС – Пловдив. Представителят на ответника се позовава на Определение № 1806/04.02.2020г. на ВАС по адм.д.№ 520/2020г., с което преписката е изпратена на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив за произнасяне по молба вх.№ 18 Ф 8751/06.11.2018г., по реда на чл.134 ал.1 ДОПК – със същата дружеството е поискало задълженията за данък върху недвижими имоти и ТБО, ведно със съответните лихви за просрочие, установени с АУЗД №

1046/04.11.2013г. и АУЗД № 900/04.12.2017г. да бъдат разсрочени, като се предостави възможност за доброволното им заплащане, като е уточнено, че с молбата от 17.10.2019г. е поискано да бъде намалена таксата за битови отпадъци, установена с двата АУЗД /от 2013г. и от 2017г./ - по тази молба се е произнесъл решаващият орган с оспореното решение. Изложени са съображения за института на изменение на задължения за данъци и ЗОВ по реда на чл.133 ДОПК, като е изтъкнато, че в молбата не е посочено основание, въз основа на което се иска намаляване на таксата за битови отпадъци – не се твърди да са налични предвидените в закона нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт /в случая АУЗД/ и които да са представени в 3 – месечен срок от узнаване на основанието за изменение. Не са посочени и не се твърди да са налични някои от другите основания, предвидени в чл.133 ал.2 ДОПК.

Твърденията в жалбата касаят законосъобразността на двата АУЗД, които са влезли в сила, поради което не са относими към конкретното производство. Заявено е, че за периода 2012-2019г. от дружеството няма подадени декларации по чл.19 ал.1 и ал.2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив за определяне на таксата за битови отпадъци според нейното количество и съответно няма сключвани договори, поради което жалбоподателят няма индивидуален съд за битови отпадъци и е ползвал съдовете за общо ползване, представени от община Пловдив.

Поискано е жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Пловдив.

1. Оспореното

Решение № 14/12.03.2020г. е съобщено на пълномощник – на 04.06.2020г. Жалбата е подадена пряко в деловодството на АС – Пловдив на 17.06.2020г. – в 14 дн.срок съгл. чл.134 ал.5 ДОПК. Жалбата е от адресат на неблагоприятен акт – отказ за възлагане на ревизия по молба-искане вх.№ 19 Ф – 7845/17.10.2019г. за изменение на задълженията за такса за битови отпадъци на Акил Пропърти ЕООД, ЕИК – *********, за периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г., установени с АУЗД № 1046/04.11.2013г. и АУЗД № 900/04.12.2017г. Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по основателност.

2.

Решението е постановено по молбата от 17.10.2019г. - в изпълнение на Определение № 1806/04.02.2020г. на ВАС по адм.д.№ 520/2020г., във вр. влезли в сила АУЗД № 1046/04.11.2013г. и АУЗД № 900/04.12.2017г. Административният акт е издаден от А.К. – началник отдел “Събиране и контрол” на Дирекция “МДТ” прри община Пловдив, изпълняващ функциите на Директор Дирекция “Местни данъци и такси” при община Пловдив, съгласно Заповед № 20 ОА- 439/02.03.2020г. на Кмета на община Пловдив, в качеството на решаващ орган по чл.107 ал.4 ДОПК вр. с чл.4 ал.5 ЗМДТ. Компетентността на органа – издател е установена и авторство не е оспорено. В конкретния случай е представена Заповед № 20 ОА – 439/02.03.2020г. на Кмета на община Пловдив по отношение А.К., която считано от 28.02.2020г. изпълнява функциите на Директор на Дирекция “МДТ” при община Пловдив, до завръщане на титуляра – Директор на Дирекция “МДТ” при община Пловдив, Ц.П..

Ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, който съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, е компетентен орган в производството по чл.134 ДОПК.

2.1.

Акт по чл.107 ал.3 ДОПК следва да бъде издаден от орган на общинската администрация от съответното звено за местни приходи в общината, изпълняващ функции на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ /дирекция "Местни данъци и такси" или аналогична структура със съответните функции/, овластен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 9б ЗМДТ и по реда на чл.107 ал. 3 ДОПК. Издаденият по този ред акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, а при потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл. 156 ал. 5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл. 156 ал. 4 ДОПК. Актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено по чл. 107 ал. 3 ДОПК компетентният горестоящ орган /в ДОПК наименован „решаващ орган”/ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване /чл. 156 ал. 1, 2 и 3 ДОПК.

-

Няма спор между страните относно стабилитет на двата АУЗД – същите са влезли в сила и в жалбата не се твърди нередовно връчване или отсъствие на данни за връчване на актовете. Двата акта не са обжалвани.

2.2.

Такса битови отпадъци се дължи, само ако е налице предоставяне на услугата в съответния район, посочен в заповед по чл.63 ал. 2