Определение № 2717 от 27.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2717 гр. София, 26.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605280 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по протест, подаден от прокурор при СРП срещу определение от 28.07.2023г., постановено по НЧД №9848/23г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, с което е отменено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №1675/2022 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. №39683/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

С протеста се навеждат твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Сочи се, че районният съд е отменил постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, като е приел, че то е незаконосъобразно поради липса на мотиви – липса на фактическа обстановка и анализ на събраните доказателства. Изразява се несъгласие с тази констатация на районната инстанция, като се изтъква, че тези елементи действително не се съдържат в постановлението за прекратяване на наказателното производство, но не е и необходимо да бъдат отразени, защото прокурорът правилно бил оценил установените факти и е постановил правилен акт. Допълва се, че няма законова възможност за вземане на друго решение за приключване на делото по друг начин, понеже са налице всички предпоставки на чл.9, ал.2 НК, за да бъде обоснована изключително занижената обществена опасност на деянието, 1 която изключва престъпния му характер. По тези съображения се прави предложение въззивният съд да отмени протестираното определение.

Въззивният съд, след като се запозна с наведените в протеста доводи, с атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът против определението от 28.07.2023г., постановено по НЧД №9848/23г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок и от надлежна страна – прокурор при СРП. Съгласно чл. 243, ал.7, определението по чл.243, ал.6 от НПК, може да се протестира от прокурора. Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен по следните съображения:

Наказателното производство по цитираното ДП е образувано и водено срещу неизвестен извършител, за това, че на 28.06.2022г., в гр.София, е отнел чужди движими вещи от владението на А. Х. В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои– престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

С постановление от 28.03.2022г. на прокурор при СРП, наказателното производство по гореописаното ДП е било прекратено на основание чл.243, ал.1 от НПК. Срещу това постановление е била подадена жалба от пострадалата А. Х. В., въз основа на която е било образувано НЧД №9848/23г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, по което е било постановено определението, предмет на проверка от въззивния съд.

След преценка на събрания в досъдебното производство доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че определението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено и съображенията за това са следните:

Преценката на съда във връзка с постановленията за прекратяване на наказателното производство изисква да бъде даден отговор на следните въпроси – дали е извършено пълно и всеобхватно разследване или е налице необходимост от събиране на нови доказателства, дали са изведени верни изводи от събраните доказателства, респ. дали възприетата от прокурора фактическа обстановка е съответна на събрания и подложен на проверка по делото доказателствен материал и дали е допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателства – пренебрегване на някои от тях, необсъждане на съществуващи противоречия между отделните доказателства, 2 позоваване на доказателства, които не са налични по делото или не са събрани по предвидения в НПК ред.

За да бъде даден отговор от съда на горните въпроси, постановлението за прекратяване на наказателното производство трябва да съдържа изложение на приетите за установени от прокурора факти, пълен и всеобхватен анализ на всички доказателства, събрани по делото и изводи за приложимото право.

Действително, в настоящия случай наказателното производство е прекратено само на основание, че стойността на предмета на престъплението е под минималната работна заплата, което е мотивирало прокурора да приеме, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК – обществената опасност на извършеното е изключително занижена, поради което деянието не съставлява престъпление. Това обаче не освобождава прокурора от задължението да изложи фактите, които е приел за установени на база събраните по делото доказателства, да извърши обстоен анализ на материалите и да посочи кои доказателства кредитира с доверие, по какви причини и кои не цени, съответно какви са съображенията му за тази оценка. Постановлението, предмет на производството пред районния съд, което е предмет и на настоящето въззивно производство, не съдържа фактическа обстановка, няма анализ на доказателствата, липсва му правна страна, която да изяснява по какви причини прокурорът е приел, че престъплението, за което е водено разследването по това досъдебно производство, е с изключително ниска обществена опасност, което мотивира приложението на чл.9, ал.2 от НК.

Постановлението на прокурора страда от липса на мотиви, защото не съдържа фактическа обстановка, липсва обсъждане и оценка на доказателствата, липсват изводи относно приложимото право в конкретиката на фактите по делото. Всичко това води до неяснота на прокурорската воля относно приетите за безспорно установени факти, кои доказателства са ценени с доверие и кои са преценени като недостоверни, липсата на анализ на всички доказателства, събрани по делото, липсата на изложени мотиви, препятства съда да осъществи правомощията си в производството по чл.243, ал.5 НПК, поради което правилно само на това основание районният съд е отменил атакуваното постановление на прокурора.

Прокурорът в протеста сочи, че са налице всички предпоставки на чл.9, ал.2 НК, за да бъде обоснована изключително занижената обществена 3 опасност на деянието, която изключва престъпния му характер. За да се направи преценка обаче дали дадено деяние е малозначително или обществената му опасност е явно незначителна, е необходимо да се вземе предвид не само стойността на предмета на престъплението, но и обществената опасност на дееца.

Прави впечатление, че в хода на разследване по делото не са положени никакви усилия да бъде установен извършителя на деянието, да се изясни съдебното му минало, дали това е негово инцидентно деяние или се касае за нееднократно противоправно поведение. Назначена е и е изготвена ВТЕ, от заключението на която се установява, че не е възможно извършване на лицево-идентификационно съпоставяне. Това не означава обаче, че лицето от мъжки пол, заснето от видеокамера, което взема инкриминирания по делото портфейл, не може да бъде разпознато от лица, които го познават. Такива действия по разпознаване на заснетото на кадрите лице не са извършени. В разпита си в хода на производството, пострадалата съобщава, че визуално познава лицето, че го е виждала и друг път и че живее някъде наблизо до нейното жилище, но не са положени усилия това лице да бъде установено.

Сочи се само в една докладна записка, че е бил извършен обход на района, но лице с описание, подобно на даденото от пострадалата, не е установено.

Подобно отношение от страна на разследващия орган е напълно незадоволително. Не са разпитани служителите от магазина, които е възможно да познават лицето, заснето на записите, доколкото пострадалата твърди да живее в близост до хранителния магазин, в който й е отнето портмонето. Не са установени и разпитани и лица, които живеят в близост до търговския обект, респ. в близост до адреса на предполагаемия извършител, които също биха могли да дадат някакви сведения за неговата самоличност.

Тук е необходимо да се спомене, че от извършване на деянието до сега е изминал период повече от година, в който разследващият орган е бездействал, което налага на лицата, които ще бъдат разпитани, да се предяви записа от камерите на търговския обект, за да могат да дадат отговори на поставените им въпроси, свързани с инкриминираната деятелност и с разпознаване на извършителя.

Не е установена и стойността на отнетото портмоне. Прокурорът, вместо да даде указания за изготвяне на СОЕ, която да даде заключение за 4 стойността на портфейла, в който се е намирала инкриминираната по делото сума, се е задоволил да заключи, че сумата от 40 лв., съдържаща се в портмонето, е много малка и съответно предпоставя приложението на чл.9, ал.2 НК. По този начин се е стигнало до неизясняване на действителната стойност на предмета на престъплението, като преждевременно е направено заключение, че отнетата сума е минимална и поради това деянието е незначително.

В хода на разследването са допуснати още пропуски или иначе казано, на практика не е проведено разследване. Видно от ВТЕ и приложените към нея кадри, не може да се установи лицето, което е изпуснало портфейла, като вещото лице говори в множествено число за граждани, които изпускат портмоне и преминават напред, сочи и че лицето от мъжки пол застава на място, а след преминаването на гражданите, които изпускат портмоне, вдига портмонето и си заминава. Приложените в заключението кадри не дават яснота нито за лицето, което изпуска портмонето, нито за позицията, в която се намира лицето от мъжки пол, което след това го взема. Не става ясно от заключението дали това лице от мъжки пол е възприело падането на портмонето, дали е видяло от кое лице е паднало, какви действия е извършило, след като е взело падналото портмоне. Всички тези въпроси трябва да получат своите отговори, защото посредством тях ще се изясни дали с дадената от прокурора правна квалификация на деянието е приложен правилно материалния закон, дали установените по делото факти са подведени под правилната правна квалификация. За тази цел следва да се назначи повторна ВТЕ, изпълнима от друго вещо лице, доколкото настоящето такова нито е изследвало в пълнота кадрите от записите, нито си е направило труд да приложи към заключението такива кадри, които да показват описаното в заключението. Не на последно място, от заключението става ясно, че изследваните записи са цветни, а приложените към заключението кадри са черно-бели и толкова малки и неясни, че изобщо няма как да се установи дали описаното в експертизата отговаря на заснетото от камерата и на приложения снимков материал.

С така постановения акт прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изложил фактите, които е приел за установени по делото, не е обсъдил събраните доказателства, не е обсъдил 5 наличните противоречия и несъответствия в тях, не е изложил съображения защо е приел, че се касае за деяние с изключително ниска обществена опасност, изключая минималния размер на отнетата сума.

С оглед гореизложеното, атакуваното определение на районния съд трябва да бъде потвърдено, защото като краен резултат е правилно, проверяваният от първата инстанция прокурорски акт страда от липса на мотиви, а това препятства съда да извърши проверка за обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, каквото задължение съдът има съгласно нормата на чл.243, ал.5 НПК.

С оглед изложеното по-горе, постановлението на СРП се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова, с основание е било отменено от контролирания съд.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.07.2023г., постановено по НЧД №9848/23г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, с което е отменено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №1675/2022 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. №39683/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

Разпечатката съдържа 33 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa494198-ea4b-45be-81f6-b605cff17746