Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10719 от 18.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43621/2025
Вид
Определение № 10719
Подписан
18.03.2026
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10719 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110143621 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника, с която иска допълване на решението, като му бъдат присъдени разноски за юрк. възнаграждение, което искане е отправил с отговора на исковата молба.

Ответната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата. Посочва, че ответникът не е представляван от юрисконсулт, а ЗОДОВ бил специален спрямо ГПК.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на молителя, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като предвид че липсва произнасяне по разноските, списъкът не е процесуална предпоставка за допустимост на искането. Ето защо, молбата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил предявените от ищците искове, като в тази хипотеза съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, съответно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, ответникът има право на разноски, като същият е представляван в производството от съдебен помощник. В съдебната практика на ВКС - РЕШЕНИЕ № 163 ОТ 24.06.2020 Г.

ПО ГР. Д. № 924/2019 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 510 ОТ

26.10.2017 Г. ПО ГР. Д. № 2346/2017 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и др., е възприето, че съгласно изричната разпоредба на чл. 32, т. 3 от ГПК, държавните учреждения и другите юридически лица могат да бъдат представлявани в съдебното производство по пълномощие както от юрисконсулти, така и от други техни служители с юридическо образование. Същественото за приложението на тази разпоредба, респ. - и на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в случая във вр. с § 1 от ПЗР на ЗОДОВ) е не наименованието на длъжността на служителя, а качеството му на правоспособен юрист, което му дава възможност да осъществява процесуалното представителство на юридическото лице, чийто е служител е. Именно, тъй като юрисконсултите и другите служители с юридическо образование работят по трудово или служебно правоотношение към съответните юридически лица, последните им заплащат трудово възнаграждение, респ. - заплата, а не уговорено за конкретното дело адвокатско възнаграждение. Поради това, за разлика от общите разпоредби на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 от ГПК, които изрично изискват съответните разноски, включително за адвокатско възнаграждение, да са заплатени (направени) от страната, специалната разпоредба на 1 чл. 78, ал. 8 от ГПК изисква по делото да е установено единствено, че страната юридическо лице е била представлявана (защитавана) в съдебното производството от юрисконсулт, респ. - от друг неин служител с юридическо образование съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК, като не е необходимо, а и не би било възможно, да се представят доказателства за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което да е заплатено по конкретното дело. Също съгласно изрично постановеното с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, размерът на разноските за юрисконсултско възнаграждение се определя от съда, като този размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП.

Доколкото в случая ответникът е държавен орган, който е представляван в производството от съдебен помощник, същият има право на разноски за процесуално представителство, които съдът определя на 50 евро.

С оглед изложеното, решението следва да бъде допълнено в посочения смисъл.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Решение № 683/13.01.2026г., постановено по настоящото дело, като ОСЪЖДА „Аеропак инжеринг“ ООД, ЕИК: 121272766, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Дамян Груев № 13, вх. С, и Л. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ******, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Софийски окръжен съд с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 50,00 (петдесет) евро, представляваща разноски за процесуално представителство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2