Решение № 1649 от 03.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. П., 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОДВИД, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330202512 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-6207-000117/08.03.2023 г., издадено от **** към ОДМВР П., РУ Т. с което на К. К. М. с ЕГН:

********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева за извършено от него нарушение по чл. 150 ЗДвП.

Жалбоподателят К. М., чрез процесуалния представител адв. М.К. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че административно-наказателната отговорност на доверителя му неправилно била ангажирана на основание чл. 150 ЗДвП, вместо на основание чл. 150а ЗДвП, поради което и същият е следвало да носи отговорност на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Въззиваемата страна редовно уведомена за делото, не изпрати представител, депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото 1 доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до извода за неоснователност на жалбата, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 20.08.2021 г. в 08:45 часа в с. М., обл. П., по ул. ,,/*** било установено, че същият управлява товарен автомобил ,,Мерцедес‘‘ модел ,,Спринтер‘‘ с рег.

№ **** чужда собственост – без съответното свидетелство за управление на МПС и бил неправоспособен. Бил му съставен АУАН АА сер./985475 от 20.08.2021 г. При извършени справки се установило, че водачът в едногодишен срок от наказанието по административен ред за управление на МПС без съответното СУМПС наложено с НП № 20-6207-00085 от 13.10.2020 г. бил извършил такова деяние. АНП била прекратена и делото изпратено на РП гр. П., като с Постановление от 08.02.2023 г. на прокурор от РП гр. П. било прекратено наказателното производство.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С. М., който потвърди отразеното от него в първоначално съставения АУАН.

Добави, че водачът е бил неправоспособен, а автомобилът дерегистриран.

По инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя беше разпитан свидетелят С. С., който заяви, че въпросната дата са били изпратени с Т.Д. в село М. по работа. На главен път спр ели един микробус за проверка , който бил спрял отстрани срещу паркинг и излизал. Установили жалбоподателя, който заявил , че няма шофьорска книжка. След това лицето беше отведено в районното управление за изясняване на случая. В момента, в който го спрели нямал книжка, която да представи.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

2

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят М. е бил правоспособен водач като му е било издадено СУМПС на 26.09.2005 г. и същото е било валидно от 23.08.2015 г. Прави впечатление на съда, че след датата на която е било извършено процесното деяние са налице още деяние свързани с чл. 150 ЗДвП, както и отказ да бъде тестван за алкохол или наркотични вещества.

Относно вмененото нарушение по чл. 150 ЗДвП.

Тази разпоредба предвижда задължение всяко едно пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване е необходимо да се управлява от правоспособен водач.

От представената по делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят към момента на извършване на нарушението е бил неправоспособен, като той същият е загубил абсолютно всички контролни точки.

Ето защо, същият е извършил вмененото му нарушение по чл. 150 ЗДвП, като правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание чл. 177, ал. 1, т.2, пр. 1 ЗДвП и му е била наложена глоба в размер от 300 лева.

При определянето на същата се взеха предвид множеството нарушения по ЗДвП допуснати от жалбоподателя, поради което и правилно административно-наказващият орган е приел, че наказанието глоба следва да бъде в размер от 300 лева.

Неоснователно се явява наведеното от страна на жалбоподателя възражение, че не се установявало мястото на извършване на нарушението.

Това би имало значение, когато това е част от извършване изпълнителното деяние, като преминаване на червен светофар, не спазване на пътни знаци и предимство. В конкретния случай е посочено, че деянието е извършено в с.

М., като следва да се отбележи, че на всяко едно място от това населено място той ще е неправоспособен.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че К. М. е следвало да бъде наказан за извършено от него нарушение по чл. 150а ЗДвП, доколкото било посочено, че същият е бил санкциониран по административен ред. В действителност първоначално е имало образувано наказателно производство 3 за извършено деяние по чл. 343в, ал. 2 НК, предвиждащо наказание за лице, което в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. За осъществяване състава на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК е необходимо лицето да е било наказано по административен ред за това, че е управлявало без да е правоспособен водач, а не СУМПС да му е било отнето по административен ред.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното постановление се явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-6207-000117/08.03.2023 г., издадено от **** към ОДМВР П., РУ Т. с което на К. К. М. с ЕГН:

********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева за извършено от него нарушение по чл. 150 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4