Решение № 260275 от 02.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 02.05.2024г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15 057 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът – „Б.б.з.р.“ АД твърди, че

14.05.2015г., между „Б.б.з.р." АД, като кредитор, „К." ООД, В.В.М., Г.

С.С.и Г.Б.С. - солидарни длъжници е сключен договор за банков кредит №852/14.05.2015г., по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в първоначален размер 5 008 209, 22 лева. Впоследствие банката е увеличавала общия кредитен лимит, като неговият размер понастоящем е 6 470 123, 78 лева. Посочва, че по договор за банков кредит № 9852 от 14.05.2015 г. са подписани 11 анекса, с подписването на които, като солидарен длъжник, Г.Б.С. се е задължил да отговаря солидарно по смисъла на чл. 121 и сл. от ЗЗД, заедно с кредитополучателя „К." ООД за изпълнение на всички задължения, произтичащи от предоставения кредит. Твърди, че на 04.05.2016г., след възникване вземането на „Б.б.з.р." АД, Г.С., се е разпоредил в полза на А.С., със своята ½ идеална част от съсобствен недвижим имот, а именно:

- самостоятелен обект с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 13/07.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. Банкя, район Банкя, ул. „*****, с площ от 925 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 971, в квартал 123, парцел V, при съседи:

***, ***, ***, *** и ***, който недвижим имот, съгласно представен документ за собственост представлява: дворно място, находящо се в гр. Банкя, СО – район Банкя, ул. „*****, съставляващо имот с пл. №1007, кв. 123 по плана на гр. Банкя, с площ от 931, 75 кв.м. при съседи: д-р Л. Д., Г. Т., Ив. Т. Х.и улици, заедно с построената в него сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 13/07.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 117 кв. м., етаж – два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, който недвижим имот съгласно представените строителни книжа представлява жилищна сграда на два етажа със сутерен със застроена площ от 121, 50 кв. м., разгърната застроена площ от 253, 50 кв. м. състояща се от: сутерен етаж, кога – 2, 70 кв. м., на който са разположени: фитнес, сауна, баня с тоалетна, зимник, склад за градински инструменти, първи надземен етаж на кота – 1, 35 м., + 0, 00 метра, на който са разположени: гараж, предверие, килер, тоалетна, кухня, трапезария с тераса и дневна и втори надземен етаж, кота + 1, 20 м., на който са разположени:спалня – родители с дрешник, детска стая, две спални за гости, предверие и баня с тоалетна, заедно с всички подобрения и приращения върху описани по-горе урегулиран поземлен имот. Посочва още, че процесния недвижим имот, е оставен в дял и изключителна собственост на А.С., посредством споразумение, сключено между Г.С. и А.С., с което двамата ответници са прекратили брака си по взаимно съгласие /по реда на чл. 50 от Семейния кодекс/. Постигнатото споразумение между страните е обективирано в решение № 7849/06.06.2016г., постановено по гр.д. № 23661/2016г., по описа на Софийски районен съд, 117 състав и е утвърдено от съда. Споразумението е вписано в имотен регистър към Агенция по вписванията - гр. София, на 26.08.2016г. с № от вх. per. 52944, № от дв.вх.рег.

52288, акт том 11, акт номер 251. Съгласно това споразумение страните не си дължат уравнение на дяловете, поради което ищецът поддържа, че това първо разпореждане с имота е безвъзмездно. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том II, per. № 3834, н.д.№ 172/2016г. на Нотариус М.К., per. № 425 на НК, А.С. се е разпоредила с недвижимия имот, като е прехвърлила същия на Е.С. – дъщеря на А. и Г.С.. Посочва, че към датата на подаване на настоящата искова молба, банката се е снабдила с три броя изпълнителни листове срещу солидарно задължените по договора за банков кредит лица -„К." ООД, Г.Б.С., Г. С.С.и В.В.М., а именно:

- изпълнителен лист, издаден на 08.07.2019г., както и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена на 08.07.2019г. по ч.гр.д. № 34944/2019г. от Софийски районен съд, 171-ви състав. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20197930400363 по описа на ЧСИ Н.Д., per. N° 793 на КЧСИ;

- изпълнителен лист, издаден на 11.07.2019г., както и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена на 11.07.2019г. по ч.гр.д. № 34947/2019г. от Софийски районен съд, 54-ти състав. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20197900401536 по описа на ЧСИ Р.М.В., per. № 790 на КЧСИ и

- изпълнителен лист, издаден на

09.10.2019г., както и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена на 09.10.2019г. по ч.гр.д. № 34946/2019г. по описа на Софийски районен съд, 160-ти състав. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20197900402004 по описа на ЧСИ Р.М.В., per. № 790 на КЧСИ. Ищецът твърди, че към настоящия момент задълженията на солидарните длъжници по посочения договор за кредит не са погасени. Посочва, че доколкото цялото имущество на длъжника служи като обезпечение на кредитора, то извършеното първо безвъзмездно разпореждане с описания имот е уреждащо за него. Относно втората разпоредителна сделка с имота, доколкото същата е извършена по отношение на низходящ на продавача то за нея следва да се приложи презумцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде обявено за относително недействителни, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на ищеца, следните разпоредителни действия с процесния имот:

- споразумение, сключено между Г.С. и А.С., посредством което първият ответник е оставил в дял и изключителна собственост на А.С., притежавана от него ½ идеална част от недвижимия имот, притежаван от тях до този момент в режим на съпружеска имуществена общност, обективирано в решение № 7849/06.06.2016г., постановено по гр.д. № 23661/2016г., по описа на Софийски районен съд, 117 състав и е утвърдено от съда, вписано в имотен регистър към Агенция по вписванията - гр. София, на 26.08.2016г. с № от вх. per. 52944, № от дв.вх.рег. 52288, акт том 11, акт номер 251, както и

- разпоредителна сделка, с която А.С. е дарила на Е.С., ½ идеална част от процесния недвижим имот, посредством дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том II, per. № 3834, н.д.№ 172/2016г. на нотариус М.К., per. № 425 на НК, вписан в Имотен регистър към Агенция по вписванията - гр. София, на 26.08.2016г. с № от вх. per. 52945. № от дв.вх.рег. 52290, акт том 123, акт номер 62. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. В допълнителната искова молба се уточнява, че към момента на сключване на двете оспорени сделки вземането към ищеца е било възникнало, тъй като вече е бил сключен процесния договор за кредит, като ирелевантно е дали е било изискуемо и ликвидно. В този случай увреждането е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника.

Относно твърденията на втория и третия ответник, че не са знаели за задълженията на първия ответник, се посочва, че и при извършване на двете разпоредителни сделки в търговския регистър е бил вписан и публично известен учредения залог на търговско предприятие на кредитополучателя, в който съдружник е първия ответник. С оглед действието на вписването в търговския регистър, посочените в него обстоятелства, че считат за известни на третите лица. Поддържа, че когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извършва разпоредителна сделка, то той винаги съзнава, че с последната го уврежда. Поддържа, че в този случай е ирелевантно дали кредита е обезпечен с възможност за принудително изпълнение спрямо друго имущество. Посочва, че ищеца е пристъпил към изпълнение върху търговското предприятие, по отношение на което е учреден особен залог за обезпечаване на вземанията по кредита на 24.04.2019г. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък по чл. 80 от ГПК относно претендираните от тази стана разноски.

Ответникът

- Г.Б.С. в депозирания от него писмен отговор твърди, че към датата на подписване на споразумението длъжникът не дължи цялата сума по кредита, а само месечна вноска, тъй като кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем.

Посочва, че към датата на прехвърляне на имота от майка на дъщерята на Г.С. не е бил длъжник на ищеца, тъй като претенциите на кредитора за дължимите суми са предявени пред съда 3 год. след датата на одобреното споразумение за развод. Заявява, че към датата на сключването на описаното споразумение не е имал съзнание да уврежда кредитора – ищец, тъй като за обезпечаване на вземанията по договора за кредит са предоставени на ищеца различни обезпечения, включително е учреден особен залог върху търговското предприятие на кредитополучателя, чиято оценка е над размера на дължимото, съгласно извършвани ежегодни оценки от ищеца. Посочва, че при изготвянето на споразумението и одобрението му от съда Г.С. е бил собственик на ½ ид.ч. от имота, предмет на настоящия отменителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, в условията на евентуалност – да бъде постановено относителна недействителност на разпоредителните действия само по отношение на ½ ид.част от имота. Претендира разноски.

Ответникът

- А.Х.С. в депозирания от нея писмен отговор заявява, че договорът за кредит, подписаните последващи анекси, датата на вписване на бракоразводното решение с бившия й съпруг Г.С., както и последващото дарение на дъщеря й Е.С. са се случили преди изтичане на падежа, уговорен в договора за кредит и заместени със сроковете, посочени от банката-кредитор в последващите анекси, както и преди кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, преди подаване на искане до съда за осъждане на дружеството длъжник и солидарните длъжници. Заявява, че сключвайки споразумението и процесната последваща сделка за дарение на дъщеря й, не е действала с намерение да увреди ищеца, нито е знаела, нито подозирала, че бившият й съпруг е в каквито и да било отношения с банката – ищец. Твърди, че още преди развода били във фактическа раздяла. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, в условията на евентуалност – да бъде постановена относителна недействителност на разпоредителните действия само по отношение на ½ ид.част от имота. В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа, че от вписването в търговския регистър на особения залог на търговското предприятие на дружеството, в което бившия й съпруг е съдружник, не може да се установи, че последният е бил солидарен длъжник на процесния договор за кредит.

Ответникът

- Е.Г.С. в депозирания от нея писмен отговор, заявява, че към датата на прекратяване на брака посредством споразумението (06.06.2016г.) и към датата на извършеното прехвърляне на имота от майката на дъщерята, Г.С. не е бил длъжник на ищеца, тъй като претенциите на кредитора за дължимите суми са заявени пред съда след датата на споразумението. Допълнително посочва, че относно процесния договор за кредит са учредени множество обезпечения, които са напълно достатъчни за удовлетворяване на вземанията на банката. Твърди, че от 14 години живее във Великобритания и поради влошените отношения между нея и баща й, посочва, че не е знаела какво е финансовото му състояние, това че има кредит, както и че се затруднява в изплащането му. С оглед на това поддържа, че у нея не е било знание за увреждането при сключване на втората оспорена сделка. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, в условията на евентуалност – да бъде постановена относителна недействителност на разпоредителната сделка само по отношение на ½ ид.част от имота. В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа, че от вписването в търговския регистър на особения залог на търговското предприятие на дружеството, в което баща й е съдружник, не може да се установи, че последният е бил солидарен длъжник на процесния договор за кредит. В последното съдебно заседание процесуалният представител на тази страна е депозирал списък на претендираните от нея разноски съгласно чл. 80 от ГПК – л. 271.

Разпечатката съдържа 32 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa47e8cc-1cdd-4f51-81fb-b65d349363f7