Решение № 526 от 03.05.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 526 гр.Бургас,03.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1312 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д.Г.Ш. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 200/25.01.2019г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.12 и чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че ул. „Митрополит Симеон“ е еднопосочна, поради което жалбоподателят е имал право да паркира от лявата страна по посока на движението, без да пречи на същото. Акцентира, че е заплатил такса за паркиране в „Синя зона“, поради което и счита, че не е допуснал нарушение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Не оспорва факта на паркиране на лекия автомобил на процесното място, но поддържа тезата си за това, че улицата е била еднопосочна и поради това не е имало пречка за паркирането от лявата й страна по посока на движението. Пледира за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.

Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а описаното нарушение – безспорно доказано. Моли за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 5) НП е връчено на жалбоподателя на 19.02.2019г., а жалбата е подадена на 21.02.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 21.01.2019г., около

14.10 часа св. Р.М. ***, извършвал обход в гр. Бургас, ул. „Митрополит Симеон”.

Пред № 1 същият забелязал лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на „***” ООД, който е бил паркиран в ляво по посока на движението, като част от него е била върху тротоара, а останалата върху пътното платно. Свидетелят преценил, че по начина, по който е паркиран автомобилът представлява пречка за останалите участници в движението, а отделно от това е и в зоната на действие на забранителен знак „В27”. Свидетелят направил снимки на паркираното МПС, след което го репатрирал със специализиран автомобил - т.нар. „паяк” до „наказателния паркинг” на Община Бургас. За констатациите и действията си, свидетелят съставил констативен протокол (л.8), придружен със снимки (л.9-10 и л.23-25).

Малко по-късно на паркинга дошъл жалбоподателят – Д.Ш., който заявил на служителя – св. С.Н., че той е управлявал МПС-то и поискал да си го вземе. На база констативния протокол и на база заявеното от жалбоподателя Ш. свидетелката Н. съставила АУАН с № 0091709, в който описала фактите по случая и квалифицирала деянието като нарушение по чл. 98, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения същият написал собственоръчно, че на мястото не е имало знак, че спирането е забранено, както и че си е заплатил „Синя зона“. В законоустановения тридневен срок възражения срещу акта не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 25.01.2019г. (един ден след изтичане на тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН) било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна квалификация, като на основание чл. 189, ал.12 и чл. 183, ал.2, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно накзание „Глоба” в размер на 20 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015г. и Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.

Съгласно чл. 40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави дори и в отсъствие на свидетели. В конкретния случай, АУАН, с който е установено нарушението, е издаден именно въз основа на съставения протокол (официален документ) от главен специалист към общината, като това е посочено изрично и в акта. В този ред на мисли, въобще не е било нужно при съставянето му да се посочва свидетел, като вписването на такъв не може да се третира като съществено нарушение.

По съществото на спора съдът следва да посочи следното:

Съгласно чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

Няма спор, че на 21.01.2019г. автомобил „***” с рег. № *** е бил установен от общинските служители върху тротоара на ул. „Митрополи Симеон”, в ляво по посока на движението.

Легалните определения за "престой" и

"паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него („в присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на Община Бургас, като е ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока.

Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на закона, а не „спряно”, както застъпва жалбоподателят във възражението си по акта.

Точното място, на което е бил паркиран автомобилът, видно от приложените снимки, а и от направеното от св. М. отбелязване върху изисканата от Община Бургас скица е в началото на ул. „Митрополит Симеон“, срещу № 1. Видно от застъпеното от св. М., а и от приложените по делото веществени доказателства (фотоснимки) начинът, по който е бил паркиран автомобилът неминуемо е представлявал пречка за движението на останалите участници в движението. Това е така, доколкото автомобилът е заел част от лентата за движение, като видно от приложените снимките – две от гумите му и по-голямата част от самия него са изцяло върху пътното платно. По мнение на настоящия състав по този начин автомобилът реално е заемал част от лентата за движение, което неминуемо е създавало пречки за останалите водачи, още повече имайки предвид и обстоятелството, че както заявява и св. М. през това място минават специализирани автомобили с по-големи габарити („инкасо“ автомобили). Не следва да се пренебрегва и това, че точно по това време се е извършвал и ремонт на съседната улица „Гео Милев“ – изрично на снимката, разположена на л.10 долу в дясно се вижда част от тежка строителна техника – валяк. Всичко това води до извода, че по това време през ул.

„Митрополит Симеон“, освен леки автомобили са преминавали и такива с по-големи габарити, включително и строителна техника, поради което и паркираният по този начин автомобил неминуемо е съставлявал потенциална пречка за движението. Следва да се има предвид, че законът не изисква пречките да се непреодолими или реално движението да е било невъзможно, а само да е създадена така обстановка, която да затруднява другите водачи.

Видно от заявеното от св. М. – без съмнение начинът на паркиране на автомобила следва да се тълкува като „пречка” пред нормалното движение по улицата за останалите участници в движението, която не би съществувала, ако автомобилът не е паркиран по описания начин.

Тук е мястото да се посочи, че за съставомерността на извършеното е без значение дали към датата на нарушението улицата е била еднопосочна или не. Действително, съгласно чл.

94, ал.4 ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.), на която се позовава жалбоподателя в сезиращата съда жалба - на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. В конкретния случай, както стана дума – автомобилът не е бил в „престой“ по смисъла на закона, а е бил „паркиран“, поради което и към него изначално няма как да се приложи разпоредбата на чл. 94, ал.4 ЗДвП.

Отделно от това въпросната разпоредба е неприложима и щом се касае за престой по начин, създаващ пречки за движението, както е в случая. С оглед прецизност следва да се посочи, че от събраните гласни доказателства – показанията на св. М. и писмени такива – приложена скица от Община Бургас не се установява улицата да е била еднопосочна. Напротив – към онзи момент същата е била двупосочна, което между другото е лесно обяснимо с факта, че ул. „Гео Милев“ е била в ремонт и реално единственият изход за паркираните на паркинга на хотел „България“ автомобили е бил именно през ул. „Митрополит Симеон“. В допълнение – на снимка № 2, л. 23 ясно се вижда, че непосредствено преди лекия автомобил на жалбоподателя има поставен знак „В27“, който би бил безсмислен, ако действително улицата е еднопосочна. От показанията на св. М. се установява, че действително след приключване на ремонтите дейности е извършена и реорганизация на трафика и към настоящия момент ул. „Митрополит Симеон“ в процесния участък е еднопосочна, но това не е било така към датата на нарушението.

Пак с оглед направените от жалбоподателя възражения следва да се посочи, че това, че същият е заплатил „Синя зона“ е ирелевантно. Заплащането на въпросната такса не позволява на водачите да паркират в нарушение на закона, а само да ползват парко-местата в обхвата на зоната за определен период от време.

Действително при описание на нарушението освен обстоятелството, че превозното средство там, където е било паркирано, е създало пречка за движението на останалите участници, е посочено, че то е паркирано и след пътен знак „В27”, забраняващ престоят и паркирането. Дали действително на точното място е съществувала такава забрана и дали знакът е бил възприет от жалбоподателя е ирелевантно, доколкото за съставомерността на деянието по чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП е достатъчно да се докаже само, че автомобилът е създавал пречки за останалите участници в движението. Следва да се посочи и че практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 239 от 17.02.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2292/2016 г. е последователна в схващането си, че уточнението, че наред със създаването на пречки автомобилът е и паркиран след пътен знак „В27” не води до объркване и неяснота за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя, доколкото наличието на такъв знак има по-голямо отношение към наложената принудителна административна мярка на основание чл.

Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa47d9ba-6b5a-4762-9ded-56bcc650625e