Решение № 719 от 07.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220102707 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата по допускане на делбата.

Предявен е иск по чл.34, ал.1 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор ** по КККР на земеделската територия в землището на с.с, общ.Пазарджик, местност „и“, с площ от 3600 кв.м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, с номер по предходен план 162022, при съседни имоти: **, *, * и *.

Ищецът „*с“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.* твърди, че между страните е налице съсобственост, в която той притежава 2/3 ид. части въз основа на давностно владение, а ответниците притежават общо 1/3 ид. част въз основа на земеделска реституция и наследство. Легитимира се като собственик с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение №54 от 11.02.2022г., том І, рег. №372, дело №24/2022г. на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК. Твърди, че нотариалният акт е отменен за 1/3 ид. част от имота, тъй като е установено с влязло в сила решение №406 от 18.04.2023 г. по гр. д. №3687/2022 г. на РС - Пазарджик, че тази част принадлежи на ответниците. Твърди, че съсобствениците не могат доброволно да прекратят съсобствеността. Иска от съда да допусне и да 1 извърши делба на имота при посочените части.

Ответникът Н. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, бул. „** оспорва иска за делба при твърдение, че ищецът не е съсобственик, тъй като не е владял имота в срока на придобивната давност. Освен това, отв. Н. Г. К. е предявила отрицателен инцидентен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК за установяване, че ищецът „*с“ ЕООД не е собственик на 2/3 ид. части от имота. Твърди, че правото на собственост върху този имот е възстановено с решение №2Б099 от 14.05.1998г. на Поземлена комисия – Пазарджик на наследниците на гс па, б.ж. на с.с, починала на **г., един от които е и тя самата. Поддържа, че наследниците са въведени във владение на имота с протокол за въвод №2Б100 от 14.05.1998г. и от тогава го владеят като го отдават под наем /от начало на земеделска кооперация, а по-късно - на частен земеделски производители/ и получават наема. Едва през 2022 г. дружеството отнело владението и започнало да изгражда върху имота съоръжение за производство на слънчева електроенергия. Оспорва признатото от нотариуса право на собственост, тъй като от момента на установяване на владението от страна на дружеството не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Иска от съда с решението да отрече правата на ищеца и да отмени останалата част от т. 31 от констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение №54 от 11.02.2022г., том І, рег. №372, дело №24/2022г. на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК, която не е отменена с решението по гр. д.

№3687/2022г. на РС - Пазарджик. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответниците З. Г. Г. с ЕГН **********, Е. М. В. с ЕГН ********** и Г.

М. Г. с ЕГН **********, тримата от гр.Пазарджик, ул. „**, не са подали писмен отговор. В първото заседание /в срока по чл.342 ГПК/ са оспорили иска за делба, чрез пълномощника си адв. П..

Ответникът по инцидентния установителен иск „*с“ ЕООД счита иска за недопустим поради липса на правен интерес за неговото предявяване, тъй като отреченото от ищцата право на собственост не влияе върху размера на нейния дял в съсобствеността. Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства приема от фактическа и правна страна следното:

2

Искът за делба е допустим, доколкото ищецът твърди наличието на съсобственост между страните по делото върху процесния поземлен имот, която съсобствениците не могат доброволно да прекратят.

Отрицателният инцидентен установителен иск също е допустим за съвместно разглеждане наред с иска за делба. Преценката дали разрешаването на даден правен спор е допустимо в първата фаза на делбата следва да се направи с оглед предмета на решението по чл.344, ал.1 ГПК и разпоредбите на чл.342 и чл.343 ГПК. Съгласно чл.342 ГПК в първото съдебно заседание всяка от страните може да възрази против правото на някоя от тях да участва в делбата, против размера на дяловете, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. В чл.343 ГПК са посочени исковете, чието разглеждане е изрично предвидено в първата фаза на производството за съдебна делба – оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Следователно исковете, които се разглеждат в първата фаза на делбеното производство целят разрешаването на спорове относно имота, който е предмет на делбата, относно страните /съсобствениците/ и относно делбените квоти, каквото е съдържанието на решението по 344, ал.1 ГПК. Относно всички тези факти решението по допускане на делбата има установително действие.

Освен това, за да е действителна делбата в нея трябва да са участвали всички съсобственици – чл.75, ал.2 ЗН. Ето защо, за страните не е без значение кои са участниците. Затова всяка страна в производството има правен интерес да установи чрез иск, че друга страна не е съсобственик и не следва да участва в делбата или, че имотът не е съсобствен.

Не е спорно, установява се и от представените писмени доказателства, че ответниците по иска за делба са от кръга на законните наследници на гс па.

С решение №2Б099 от 14.05.1998г. на Поземлена комисия – Пазарджик на същите е възстановена на основание чл.27 ППЗСПЗЗ - с план за земеразделяне, собствеността върху 12 земеделски имота в землището на с.с, общ.Пазарджик, един от които е процесната нива с площ 3.601 дка в м. „и“, представляваща имот №162022 по плана за земеразделяне, респ. имот с идентификатор ** в КК.

От заключението на съдебната техническа експертиза е видно, че към 3 момента на подаване на исковата молба процесният имот не е отразен в кадастралната карта, тъй като е обединен с други имоти на ищцовото дружество, по отношение на които има одобрен подробен устройствен план.

Неотразяването на имота в действащ кадастрален или регулационен план само по себе си обаче не е пречка за допускането на имота до делба, ако неговите граници могат да се установят от документите за собственост /вж.

Тълкувателно решение №8/23.02.2016г. на ВКС, ОСГК/. Отразяването на границите на имота и прилагането на регулацията имат отношение към втората фаза на делбата, с оглед на провеждането на административните процедури по чл.201 ЗУТ и чл.52 ЗКИР. Ето защо следва да се извърши проверка за наличието на останалите предпоставки за допустимост на делбата, а именно наличието на съсобственост, между кои страни и при какви дялове.

Представен е констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение №54 от 11.02.2022г., том І, рег. №372, дело №24/2022г. на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК, с който на ответника „*с“ ЕООД е признато право на собственост върху целия имот. С решение №406 от 18.04.2023 г. по гр. д. №3687/2022 г. на РС – Пазарджик е уважен осъдителният иск за собственост по чл.108 ЗС, предявен от ответниците в настоящото производство срещу ищеца по иска за делба по отношение на 1/3 ид. част от имота и е отменен частично констативният нотариален акт, той като е установено, че дружеството не е владяло в срока на придобивната давност частта на ищците. В това производство дружеството е признало иска и не се е позовало на придобивната давност, призната от нотариуса с констативния нотариален акт. С предявения в настоящото производство отрицателен установителен иск ответникът Н. Г. К. е оспорила давностното владение на дружеството по отношение на останалата част от имота.

От показанията на свидетелите В. Стоева Д. и Светлана К. Павлова се установява, че в периода от 2008г. до 2021г. имотът е обработван от ЧЗП Димитър Димитров въз основа на ежегодни договори за наем между земеделския производител и част от наследниците на гс па – м Г., т п и Н. К..

От 2022г. частният земеделски производител престанал да наема и да обработва имота, тъй като същият бил придобит от „**“ ЕООД.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като почиват на 4 лични впечатления, не си противоречат, взаимно се допълват и се подкрепят от писмените доказателства – 13 броя договори за наем, сключени в периода 2009г. – 2021г. между част от наследниците на гс па и ЧЗП д с д. Оспорената от ищеца автентичност на тези договори не е установена, а напротив – потвърдена е от заключението на почерковата експертиза, поради което съдът на основание чл.194, ал.3 ГПК приема оспорването за неуспешно и приобщава договорите към доказателствата по делото.

Видно е, че дружеството е установило своето владение върху процесния имот през 2022г., поради което към момента на обстоятелствената проверка в нотариалното производство за издаване на констативния нотариален акт, а и до предявяването на инцидентния установителен иск не е изтекъл срокът на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Затова ищцовото дружество не може да бъде признато за собственик на претендираните 2/3 ид. части от имота въз основа на давностното владение.

В производството по отрицателен иск за собственост ответникът, чието право е оспорено с иска, следва да докаже правопораждащите факти на отреченото от ищцата право, като за него важи изискването за изчерпателност на основанията, т.е. трябва да посочи и да установи всички правопораждащи факти, въз основа на които би могъл да придобие собствеността, защото при уважаване на иска той не може да претендира същото право на друго, незаявено основание до началото на устните състезания.

В тази връзка в хода на производството дружеството е посочило второ основание за придобиването на идеални части от имота и е представило писмени доказателства - два договора за спогодба по чл.365 ЗЗД, съответно от 31.01.2024г. и 05.02.2024г. С тях част от наследниците на гс па, които не са страни по делото, са се споразумели с дружеството да не оспорват признатото от нотариуса право на собственост по давност в замяна на получено парично обезщетение. Договорите за спогодба са сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите. При тяхното тълкуване е видно, че те не съдържат елементите на договор за продажба. Напротив, наследниците са заявили, че признават давностното владение на дружеството и обещават да не го оспорват занапред, ако бъдат обезщетени парично. От една страна, това изявление, доколкото въобще е допустим отказ от право на оспорване, т.е. от право на иск, не обвързва ответниците по иска за делба и останалите 5 наследници, които не са подписали спогодбата и не са получили парично обезщетение. От друга страна, в спогодбите липсва изразено съгласие на страните за прехвърляне/продажба на съответните идеални части от имота срещу заплащането на определена цена. Освен това, за да има вещно прехвърлително действие, тя трябва да е сключена във формата на нотариален акт – чл.365, ал.2, изр.2 вр. чл.18 ЗЗД. Ето защо съдът приема за установено, че дружеството - ответник по отрицателния установителен иск не е придобило идеални части от имота и на второто заявено основание.

Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест дружеството не успя да докаже оспореното право на собственост, поради което отрицателният установителен иск следва да се уважи.

Като законна последица от уважаването на иска следва да се отмени констативния нотариален акт в частта, с която в полза на „*с“ ЕООД е признато право на собственост върху останалите 2/3 ид. части от имота.

Отмяната на акта е предвидена в закона /чл.537, ал.2 ГПК/ правна последица, когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното от нотариуса удостоверяване на правото на собственост.