Решение № 6487 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6487 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110119058 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ.

Ищецът „........” ЕАД е предявил срещу В. Л. П. по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ за следните сумите: 1094,31 лева, равняваща се на 559,51 евро, представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .........., за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 14.06.2017 г. до изплащане на вземането; 88,93 лева, равняваща се на 45,47 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 14.06.2017 г. до изплащане на вземането (уточнени с молба от 07.07.2025 г.). След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за посочените вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 38565/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 24.06.2025 г.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – В. Л. П., не е депозирала писмен отговор на исковата молба. В подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК от 24.01.2019 г., уточнено с молба от 11.12.2024 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 20.09.2024 г., длъжникът е направил възражение за погасяване на вземанията по давност, както и за 1 плащане на задълженията по заповедта за изпълнение, които възражения следва да бъдат съобразени от съда, разглеждащ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, съобразно ТР 4/18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът следва да разгледа в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, в това число за погасяване на вземането по давност и/или чрез плащане.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „...” ЕООД, ЕИК ........ не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Следва да се посочи, че след подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК, с което са оспорени вземанията на заявителя като погасени по давност и като платени, на ищеца са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, доколкото в заповедното производство съдът не може да се произнася по въпросите погасени ли са вземанията на заявителя по давност и съответно какъв е размерът на вземането за погасения или непогасения по давност период, а единствено има правомощие при подадено възражение по чл. 414а ГПК, с което вземанията се признават от длъжника с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, съдът да се произнесе по възражението и постъпилото становище, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай, доколкото вземанията са оспорени и като погасени по давност. Относно извършено плащане в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, същото по силата на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че заповедното производство, и по-специално производството по чл. 414а ГПК, цели да установи дали претендираните от заявителя вземания са спорни и само при липса на спор относно дължимостта на вземанията по заповедта, съдът следва да се произнесе по реда на чл. 414а, 2 ал. 5, изр. второ ГПК, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Довод за това е и разпоредбата на чл. 414а, ал. 6 ГПК, според която пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422 ГПК. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с ТР 4/18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Не е спорно между страните, а и от приетия по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 30.10.1992 г. (л. 13-14 от делото), се установява, че ответникът В. Л. П. е придобила апартамент № 140, находящ се в гр. .......... От приетото по делото писмо от СО, район ......... (л. 15 от делото), се установява, че апартамент № 140, находящ се в гр. ......... е идентичен с процесния имот, находящ се на адрес: гр.

........ Договорът касае обект с аб. № .....1. С оглед на изложеното, ответникът по делото се легитимира като собственик на процесния имот през процесния период, което обстоятелство не е и оспорено от последния.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2014 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването от 2007 г.

В качеството на собственик на процесния имот, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период. По делото няма нито твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответникът да се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, нито да е учредил вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание, да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, 3 предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, неоспорено от страните, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената и разпределена от „...“ ЕООД, при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период. Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с представените от ТЛП документи, неоспорени от страните, приети като писмени доказателства по делото.

Ответникът упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 14.06.2017 г. (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД), от която дата се счита, предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, като давност не тече по време на висящността на производството по арг. от чл. 115, 4 б. „ж“ ЗЗД.

По отношение на процесните вземания – за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., са приложими отменените Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.

По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задължението за месец май 2014 г. е погасено по давност. Задължението за месец май 2014 г. е станало изискуемо на 01.06.2014 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла на 01.06.2017 г. т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.06.2017 г. Не са погасени по давност задълженията за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г. Задължението за месец юни 2014 г. (най-старото) е станало изискуемо на 01.07.2014 г., като тригодишната погасителната давност за него изтича на 01.07.2017 г., т.е. след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.06.2017 г., с подаване на което давността е била прекъсната и не тече по време на висящността на производството.