Присъда № 63 от 01.10.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 63/01.10.2021г. по НОХД № 3796/2021г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Д. Д. В., ЕГН **********, роден на 13.03.2001г. в гр.Бургас, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, постоянен адрес: ***, осъждан, с който същият е обвинен в това, че на 29.06.2021.год., в ***, в себе си, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 и чл.7 от Закон за контрол върху;наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал|1, т. 1, и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № I от същата, а именно:

1.Обект №1, представляващ смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/, с нетно тегло 0,254гр. /нула цяло, двеста петдесет и четири грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,30%, на стойност 1.52лв. /един лев и петдесет и две ст./, определена съгласно Постановление №

23 на МС от

29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;

2.Обект №2, представляващ смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/ с нетно, тегло 0,683гр. /нула цяло, шестстотин осемдесет и три грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,80%, на стойност 4.10лв. /четири лева и десет ст./, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;

3.Обект №3, представляващ коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 3,025гр. /три цяло, нула двадесет и пет грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 16,70%, на стойност 18.15лв. /осемнадесет лева и петнадесет ст./, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, всичко с общо нето тегло 3,962гр. /три цяло, деветстотин шестдесет и два грама/, на обща стойност 23.77лева /двадесет и три лева и седемдесет и седем ст./, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството– престъпление по чл.354а, ал. 3, т.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия, при приложение на чл. 55 НК, следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което да се 1 изтърпи при първоначален общ режим. Предлага разноските да се възложат в тежест на подсъдимия, а наркотичните вещества да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.

Прокурорът излага подробни доводи относно неприложимостта на института на маловажния случай.

Защитникът на подсъдимия - адв. Р. Н. – БАК заявява, че обвинението е доказано.

Изтъква множество обстоятелства, според които деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Подсъдимият В. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че съжалява за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. Д. В., ЕГН **********, роден на 13.03.2001г. в гр.Бургас, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, постоянен адрес: ***, осъждан.

Същият е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК с влязло в сила на 15.04.2021г.

Определение за одобряване на сключено споразумение № 50 по НОХД № 1941/2021г. по описа на РС-Бургас.

Полицейските служители при „СПС“ към ОД МВР Бургас - св.Райчо Петков, св.Станислав Караузов и св.Костадин. Георгиев, изпълнявали съвместно служебните си задължения като екип„Гама 1“, за времето от 07:00ч. до 19:00ч. на 29.06.2021г., на територията на гр.Бургас. По време на смяната им, на тази дата, тримата полицаи извършвали обход със служебен полицейски автомобил в гр.Бургас, кв.Зорница. Пред блок №5 на този жилищен комплекс, полицейските служители забелязали подс.В. и приятелката му св.Пикол Плачкова. Подсъдимият и св.Плачкова, като видели полицейските служители, се смутили и отвърнали поглед, което се сторило подозрително на св.Караузов, св.Георгиев и св.Петков и тримата решили да им извършат проверка. Полицаите отишли при подсъдимия и св.Плачкова, легитимирали се й установили самоличността им. Св.Караузов извършил справка относно подсъдимия и установил, че същият е криминално проявен по линия на наркотични вещества. Св.Петков попитал подс.В. дали държи в себе си наркотични вещества, на което последният отговорил, че притежава такива. От късите си панталони, подс.В. извадил найлонова торбичка, в която същият съхранявал: угарка от саморъчно свита цигара, в която имало суха зелена тревна маса /обект №1/; метална кутия, в която имало суха зелена тревна маса /обект №2/ и свивка станиол, в която -имало суха зелена тревна маса /обект №3/. С Протокол за доброволно предаване от 29.06.2021г., подс.В. предал на св.Георгиев цитираната по-горе суха зелена тревна маса за която посочил, че представлява марихуана, за лично ползване.

Изготвена по делото физико-химична експертиза дала заключение, че в съхраняваните от обвиняемия цитирани по-горе обекти е налице следното: Обект №1, представлявал смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/, с нетно тегло 0,254гр. /нула цяло, двеста петдесет и четири грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,30%; Обект №2, представлявал смес от тютюн 2 и коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 0,683гр. /нула цяло, шестстотин осемдесет и три грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,80%; Обект №3, представлявал коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 3,025гр. /три цяло, нула двадесет и пет грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 16,70%.

Изготвена по делото справка съгласно Постановление №23/29.01.1998г. на МС сочи, че стойността на наркотичното вещество, съхранявано от обвиняемия било 23,77 лв.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на разпитаните свидетели –К.И.Г., Р.П.П., С.Ж.К., Н.Д.П. и В.П.Ч., протокол за доброволно предаване, протокол № 477 за съдебна физико-химична експертиза, писмо peг. № 338800 от 06.07.2021 г. до ЦМУ гр. София, приемо-предавателен протокол до ЦМУ гр. София, справка за съдимост, удостоверение за раждане и други.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия В. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични вещества.

На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на подсъдимия, се изразява в „държане” на наркотично вещество. С действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държане“. Същият е осъществявал фактическа власт върху веществото, като е безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Веществото се е намирало в самия подсъдим. В този смисъл деецът е 3 осъществявал изпълнителното деяние.

На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесното вещество е „коноп”, както следва: Обект №1, представлявал смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/, с нетно тегло 0,254гр. /нула цяло, двеста петдесет и четири грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,30%; Обект №2, представлявал смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 0,683гр. /нула цяло, шестстотин осемдесет и три грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,80%;

Обект №3, представлявал коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 3,025гр. /три цяло, нула двадесет и пет грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 16,70%. Конопът няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като е включен в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.

Подсъдимият не е имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това поведението му се квалифицира като престъпление.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението.

Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в автомобила си, същият упражнява фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна В. е искал именно това упражняване на фактическа власт.

Съдът счита, обаче, че деянието на подсъдимия разкрива признаците на „маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО).