Решение № 228 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пазарджик, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500284 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 5170 по описа за 2024 година са отхвърлени предявените от Т. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „В. А." №* против „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 20939675, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.

„Царица Йоана“ № 29, представлявано от управителя С. И. А., искове за прогласяване на сключения между страните договор за потребителски кредит № 104440/14.08.2024 г. за недействителен на основание противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави ,поради невярно посочване на размера на ГПР в договора с оглед невключване в същия на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Осъден е Т. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „В. А." №* да заплати на „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 20939675, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29, представлявано от управителя С. И. А. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В срок решението е обжалвано от Т. Х. , представляван от ЕАД Е. И..

Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални .

Незаконосъобразно съдът приел, че делото не се установяват

1 наведените от ищеца основания за недействителност на договора за потребителски кредит, с оглед вида на предявените искове- за недействителност на правна сделка.Приел още ,че съдът не само, че няма задължение да проверява наличието на други, непосочени от ищеца пороци на договора, но и установяването на същите със сила на присъдено нещо в производство би било в очевидно противоречие с основния принцип на диспозитивното начало в гражданския процес .

Видно било от приложените писмени доказателства по делото индивидуален договор за заем и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем ,че последния бил неразделна част от договора за заем.

Съдът следвало да съобрази Решение на СЕС (девети състав) от 21 март 2024 година С-714/22, в което се приема, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

Съдът следвало служебно да извърши проверка за неравноправност на договора за допълнителни услуги и договора за кредит.

Договорено било заплаща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, заедно с всички останали задължения по договора, което реално оскъпявало договора за кредит, със сума в пъти по-голяма от уговорената лихва за ползване на заетата сума.С решение на СЕС било дадено разрешение за последиците от неточно и заблуждаващо посочване на ГПР в потребителски договор .

При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги бил направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение за пакет от допълнителни услуги имало характер на скрита възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 21, ад. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. Кредиторът заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите били нищожни. Тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. I, т. 10 от ЗПК, с оглед характера на договора ,съдът бил длъжен да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи.

Ответното дружество било небанкова финансова институция по чл. 3 2

ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване па договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ат. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Имало нарушение на закона , тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита . Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно какво точно съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Имало и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията, не съответствали на действителните. Още при сключването на договора било предвидено уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски. Това водело до скрито оскъпяване на кредита.

Възнаграждението за пакет от допълнителни услуги всъщност се явявало добавък към възнаградителната лихва и представлявало сигурна печалба за заемодателя. Поради това договорът бил недействителен.

Не било достатъчно посочването на ГПР само като цифрово изражение.

Следвало изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса но кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота.

Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следвало да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В приложения погасителен план била посочена само общата сума на дължимата месечна вноска - с оскъпяване за застраховки. Не било ясно месечната вноска какви компоненти включва, каква част от нея е главница и каква лихва. Това създавало затруднение за потребителя да разбере какви компоненти включвал вноските. Това било самостоятелно основание за 3 недействителност на договора.

Моли решението да бъде отменено.

Писмен отговор от ответника не е постъпил.

С определение от 21.11.2025 година е оставена без уважение молбата на ищеца Т. Г. Х., подадена чрез пълномощника му ЕАД Е. И. за изменение на постановеното по делото Решение № 1259/17.10.2025 г. в частта за разноските.

Това определение е обжалвано от Т. Х. с частна жалба.

В решение по дело С-714/22 на СЕС, било прието, че „....не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него суми суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потреби тел на връщане на посочените суми...."

Частният жалбоподател се позовова на Определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/20221. па ВКС, 1 т.о., с което съставът на ВКС е приел, че въззивният състав, който не е зачел решение от 16.07.2020 г. но съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз, е извършил нарушение па чл. 633 от ГПК. И ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС, I т.о./.

Излага съображенията си, че това разрешение е приложимо и в конкретния случай.

Моли определението да бъде отменено , евентуално да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение.

Писмен отговор и на тази жалба от ответника не е постъпил.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против „Моят Кредит“ ЕООД ищецът Т. Х. твърди ,че на 14.08.2024 г. сключил с ответното дружество договор за кредит по силата, на който са му предоставени заемни средства в размер на 600,00, при фиксиран лихвен процент по заема 40,07 %, годишен процент на разходите 41,52%.

Договорът за заем следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице, което отговаря кумулативно на следните условия: дееспособно физическо лице, навършена възраст: 25 години; минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащ сключването на договора в размер на 1600,00 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на договора; стабилна кредитна история; предложеният поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството и / или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя.

4

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на тези условия той дължи неустойка в размер на 887,73 лева.

Кредитния ресурс би усвоен ,като твърди,че не дължи плащане на неустойка.

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.

19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/ или предоставянето на банкови гаранции. В договорите били включени и санкции - заплащането на неустойки или пък се предвиждало заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. По този начин небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като по този начин преодолявали законови изисквания и преки.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на в размер на 887,73 лева била близо 120% от заетата сума в размер на 699,99 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила към потребителя неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.