Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4103 от 08.09.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 1130/2026
Вид
Определение № 4103
Подписан
08.09.2026
Състав
Дарина Драгнева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 157 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.157 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.5 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4103

Стара Загора, 08.09.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - IV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

Д. Д. като разгледа докладваното от съдията Д. Д. административно дело № 1130/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Ф. Д. Ф. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1228-000820/16.07.2026г, издадена от Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, сектор "Пътна полиция" с наложена на жалбоподателя принудителна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП - временно отнемане на СМУПС на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки, считано от 12.06.2026г. Заповедта е обоснована с влизане в сила на НП в периода от 03.08.2023г до 27.05.2026г за административни нарушения, за чието извършване е предвидено отнемане на контролни точки и след като с влизане в сила на последното НП на 27.05.2026г, водачът е загубил последните 10 контролни точки. СУМПС [номер] е предадено на 12.06.2026г с протокол за доброловно предаване.

Заповедта е връчена на 26.08.2026г с указания за правото да бъде оспорена по съдебен ред пред АС Стара Загора в 14-дневен срок. Жалбата е подадена от адресата на неблагоприятния за него административен акт на 02.09.2026г, поради което е допустима. Жалбоподателят е заявил и особено искане с правно основание чл.166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на чл.172 ал.6 от ЗДвП предварително изпълнение на административния акт с доводи за неговата очевидна незаконосъобразност - СУМПС е върнато на 12.06.2026г с протокол за доброволно предаване, както е вписано в обстоятелствената му част, поради което не съществува фактическото основание по чл.171 т.4 от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка. Жалбоподателят счита, че със спиране на предварителното изпълнение ще постигне като резултат връщане на СУМПС, което доброволно е предал на чл.12.06.2026г и ще се гарантира ефективността на правото на съдебно обжалване.

Искането за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания административен акт е недопустимо поради следното: При всяко положение на делото, което означава оспорването да е допустимо, може да се иска спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, за да се защити негативния интерес на адресата му от разпоредените неблагоприятни последици, представляващи значителни или трудно поправими вреди - такива, които не могат да се обезщетят парично или препятстват необратимо търсеният ефект от отмяната на акта. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение се основава на две презумпции - първата е за законност на административния акт, което означава съществуване на фактическото основание за неговото издаване, и втората е за породена от това фактическо основание необходимост да бъде защитена обществената безопасност и обществен ред. Следователно вън от съмнение е, че когато от самото съдържание на акта е очевидно отсъствието на причината за прилагане на принудата, то и необходимостта от охрана на обществената безопасност не се е породила. В настоящият случай административната принуда по чл.171 т.4 от ЗДвП е приложена на 16.07.2026г след като месец по-рано на 12.06.2026г водачът е предал довоброволно СУМПС в изпълнение на задължението си по чл. 157 ал.4 от ЗДвП. Съставът на принудителната мярка по чл.171 т.4 от същия закон съдържа като фактическо основание поведение, което е обратно на предписаното по чл.157 ал.4 от ЗДвП, а именно когато водачът не е предал доброволно СУМПС след като е загубил правоспособността си в резултат на загуба на всички контролни точки, тогава СУМПС се отнема в изпълнение на приложена принудителна административна мярка. След като това фактическо основание отсъства, тогава няма и нужда да се защити безопасността на движението по пътищата от риска, който неправоспособния водач представлява. Точно поради същата причина - СУМПС е предадено в изпълнение на задължението по чл.157 ал.4 от ЗДвП, то не може да бъде върнато, чрез спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. СУМПС не е отнето, нито се държи въз основа на наложена принудителната мярка, а се намира при контролните органи на основание чл.157 ал.4 от ЗДвП. След като СУМПС е предадено на основание чл.157 ал.4 от ЗДвП, а не в процедура по предварително изпълнение на оспорения административен акт, то и искането за спиране няма предмет. Обективно е невъзможно да бъде иззето отново, нито да се държи към настоящия момент на основание и в изпълнение на оспорената заповед. СУМПС е върнато на основание чл.157 ал.4 от ЗДвП, поради което и по аргумент от чл.175 ал.5 от ЗДвП водачът може да се яви на изпит за правоспособност след като изтече шест месечния срок, считано от датата на доброволното му връщане. Ето защо посочените аргументи за очевидна незаконосъобразност не означават непременно допустимост и основателност на искането за спиране на предварително изпълнение. Искането за спиране на предварително изпълнение е допустимо, когато е допустима жалбата и кумулативно, когато то предстои или е висящо, но в настоящия случай то нито предстои, нито СУМПС на водача се намира при контролните органи в изпълнение на наложена принудителна мярка. Водачът е изпълнил едно свое законово задължение по чл.157 ал.4 от ЗДвП за връщане на СУМПС на контролните органи, поради което и не може да бъде спряно с връщане на СУМПС на водача. Издаването на заповедта за прилагане на принудителна мярка, въпреки изпълнението на задължението по чл.157 ал.4 от ЗДвП не дерогира правилата на чл.157 ал.5 от ЗДвП, поради което и не може СУМПС да бъде върнато преди придобиване на правоспособност, съответно преди да бъде решен въпроса за нейната загуба, който е вън от предметния обхват на искането за спиране на предварителното изпълнение. Мярката по чл.171 т.4 от ЗДвП няма срок, защото е в една правна конструкция с чл.157 ал.4 и ал.5 от ЗДвП - при загуба на правоспособност водачът връща вече невалидното СУМПС, а ако не го стори, тогава СУМПС му се отнема принудително. Не може тази мярка да има срок, защото нейната пряка цел е отнемане на невалидното СУМПС. Водачът е неправоспособен и логично ще има отново СУМПС, когато придобие правоспособност или ако се установи по съответния ред, че е правоспособен и не е възникнало задължението му да връща СУМПС. Този въпрос обаче е именно по същество, изисква съдебно дирене и не може да бъде определен като очевидно обосноваващ отсъствие на презумираната от законодателя необходимост от защита на обществения интерес, поради която той е дерогирал правилото за суспензивен ефект на съдебното оспорване. След като СУМПС е върнато в изпълнение на задължението по чл.157 ал.4 от ЗДвП, то искането за спиране на предварителното изпълнение няма предмет - СУМПС не е иззето при налагане на принудителната мярка, нито се намира при контролните органи, поради нейното прилагане с издаване на оспорената заповед.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.166 ал.4 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Ф. Д. Ф. за спиране предварителното изпълнение на Заповед №26-1228-000820/16.07.2026г, издадена от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�