Решение № 151 от 20.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000224 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. И. И. и Я. Г. И., двете чрез адв.А. С. от САК, срещу решение №37/25.01.2026г., постановено по ТД №561/2025г. на ВОС, в частта, в която са отхвърлени исковете, както следва: за сумата над 15 338.75 евро до претендираните 51 129.19 евро -за Я. И., е отхвърлен изцяло иска на Р. И. за сумата от 51 129.19 евро, обезщетения за неимуществени вреди, понесени от всяка от ищците от смъртта на И.В.И., починал при ПТП на *****г., причинено по вина на К.К. като водач на МПС БМВ 525Д с рег.№*****.

С жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като въпреки че съдът е събрал и обсъдил детайлно всички относими доказателства, е достигнал до погрешен извод относно размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди на преживели съпруга и дъщеря, за смъртта на техния родственик И.И.. Посочва се, че в хода на производството, в полза на всяка от ищците са били изплатени от ответното застрахователно дружество ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД по 100 000 лева обезщетение. Твърди се, че изплатените и присъдени обезщетения не репарират претърпените от ищците неимуществени вреди. Въззивниците посочват определени обстоятелства, които според тях се явяват от съществено значение за съразмерност на обезщетението с понесените от всяка от тях вреди. /посочват относима съдебна практика в решения на ВКС по ТД №3134/2018г. на Второ т.о. и решение по ТД №2056/2015г. на Първо т.о./ Акцентира се на неправилно приложение на материалната норма на чл.52 ЗЗД като се твърди, че съдът не е отчел обстоятелствата, при които Я.

И. е научила за смъртта на съпруга си както и предходно преживЯ. трагедия, асоциираща се с процесната загуба, при която, при сходни обстоятелства, е починала първородната й дъщеря Р..

/втората дъщеря е кръстена именно на починалата си сестра/ Въззивниците поддържат дълбоки и изключително силни чувства на взаимност и обич в семейството, както че след смъртта на И., дъщеря му Р. се изместила във Варна, за да подкрепя своята майка да преживее това нещастие.

Изтъкват се извършените от починалия приживе дейности, чрез които е подкрепял морално и финансово семейството си. Въз основа на изложеното, въззивниците претендират отмЯ. на 1 решението единствено в отхвърлените му части, като вместо това в полза на Я. И. да се присъдят допълнително 35 790.44 евро /над изплатените и присъдени от първата инстанция общо 130 000 лева/, а в полза на Р. И. да се присъдят още 25 564.59 евро /над изплатените в хода на процеса 100 000 лева/, ведно със законните лихви върху претенциите.

Предмет на производството е и насрещна въззивна жалба на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез адв.Т. С., с която се претендира отмЯ. на първоинстанционното решение, в частта, в която в полза на Я. И. е присъдена сумата от 15 338.75 евро, ведно със законната лихва от 08.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Моли да се остави без уважение и жалбата на другата ищца Р. И.. Претендират се сторените в производството разноски.

Срещу НВЖ е постъпил писмен отговор на ищците, с който същите оспорват основателността й като излагат, че липсват каквито и да е доводи, които да променят изводите за преживЯ.та от тях огромна травма от смъртта на техния родственик. Посочват още, че ответното дружество превратно е тълкувало както закона, така и фактите по делото. Претендират за отхвърляне на жалбата.

В производството пред въззивния съд всяка от страните поддържа жалбата и отговора си, съответно въззивниците -ищци чрез адв.С. и адв.В., а застрахователят – чрез адв.С..

За да се произнесе по жалбите съдът установи, че производството е образувано по исковете на Р. И. И. и Я. Г. И. от *****, двете действащи чрез общ пълномощник, с които всяка от тях претендира от ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ ОЗК Застраховане АД, следните суми: 1/ 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата Р. И. И., следствие смъртта на баща й И.В.И., в резултат на ПТП, настъпило на ***** г., по вина на К.Г.К., осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 976/2025 г. по описа на ОС – Варна, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС БМВ 525Д, с рег. № ***** и ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 17.07.2024 г. до окончателното изплащане на главницата; 2/ 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от другата ищца Я. Г. И., следствие смъртта на съпруга й И.В.И., в резултат на същото произшествие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 08.07.2024г. до окончателното изплащане на главницата. Ищците твърдят, че на *****г., в гр. Варна, на ул.„Вяра“№2, в посока към кръстовището с бул.„Цар Освободител“ настъпило ПТП между л.а. БМВ 525Д, рег. № *****, управляван от К.Г.К., признат за виновен за настъпилото ПТП с влязла в сила присъда, и пострадалия наследодател И.В.И., участвал като пешеходец, блъснат от МПС. В резултат на ПТП настъпила смъртта на съпруга, респ. баща на ищците. Твърдят отправена писмена претенция до застрахователя, която към момента на депозиране на исковата молба не е удовлетворена. Поддържат, че пострадалият бил любящ баща и съпруг, активен човек, който полагал изключителни грижи за семейството си (от личен и финансов характер). Сочат, че ненавременната му смърт донесла на близките му тежък емоционален шок и празнота, която никога нямало да бъде запълнена. Изложени са твърдения, че двамата съпрузи (И. и Я.) изградили задружно семейство, основано на взаимна любов и доверие, отгледали и възпитали дъщеря си Р. (единствено тяхно дете). Твърдят, че И. бил истинска опора за всяка от тях. Поради наличието на валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, управлявано от виновния водач, сезират съда с искане да се присъди сумата от по 200 000 лева за всяка от тях, които суми считат за адекватни на претърпените болки и страдания.

Претендират лихвите от датата на сезиране на застрахователя с претенция за изплащане на обезщетенията.

В отговора си, застрахователят намира претенциите за допустими до претендирания общ размер от 400 000 лева (за двете ищци), но неоснователни над сума в общ размер на 200 000 лева.

Признава частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди (до размера от 100 000 лева за всяка една от ищците или общо 200 000 лева), като представя доказателства за заплащането на сумите по посочени банкови сметки на ищците в срока за отговор на исковата молба. Твърди, че е изразил готовност за заплащане на процесните суми още към 04.09.2025г., посредством предложение за сключване на извънсъдебни споразумения, които ищците отказали.

Счита, че размерът на признатата и заплатена част от исковете от негова страна е съобразен с 2 критериите за справедливост и със съдебната практика за подобни казуси. Поддържа още, че ищците не са навели обосновани твърдения за действително причинени им значителни, над обичайните за подобен род събития, вреди, подлежащи на репариране в претендираните размери.

Сочи, че ищците твърдят тежък емоционален шок от загубата на наследодателя си, но същевременно не сочат конкретни проявления или степен на емоционален дискомфорт, които да обосноват размера на претенциите. Твърди, че липсва медицинска документация относно психичното състояние на ищците след смъртта на И.И., а болките и страданията били описани в исковата молба общо и неконкретизирано и не доказвали наличие на психични или ментални последици от инцидента, водещи до продължителни и съществени житейски затруднения. Излага, че в рамките на указания срок, не са постъпили от ищците изисканите доказателства по чл.106 КЗ.

В този смисъл, счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Настоява, че размерът на обезщетенията е изключително завишен. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани, при съобразяване на извършените от застрахователя плащания. В условията на евентуалност моли, при присъждане на обезщетения (над заплатените от застрахователя суми) да бъдат отчетени действително претърпените от ищците болки и страдания, респективно техният интензитет. Отправя искане за присъждане на сторените съдебни разноски по делото.

След допуснато в съдебно заседание изменение на исковете съгласно чл.214 от ГПК по размер, поради постъпило частично плащане в хода на процеса и направен отказ от исковете за заплатената част, съдът е приел, че е сезиран с претенции за главница, за всяка от ищците в размер на 51 129.19 евро. /100 000 лева/ С решението си съдът е уважил претенцията на ищцата Я. И. до размера от 15 338.75 евро, а за другата ищца отхвърлил изцяло претенцията й.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, приложимите нормативни актове, вътрешното си убеждение, в рамките на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на сезиране, въззивният състав установи, че жалбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на интерес от обжалването.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по отношение на правилността е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Решението на първата инстанция е валидно и допустимо.

Въз основа на двете подадени въззивни жалби първоинстанционното решение е изцяло предмет на настоящото производство.

И двете жалби касаят определения размер на обезщетенията за двете преживели родственици на починалия при ПТП пешеходец И.И. – съответно съпруг на Я. И. и баща на Р. И..

В хода на производството застрахователното дружество е изплатило на всяка от ищците обезщетение в размер на 100 000 лева, равняващи се на 51 129.19 евро. След допуснатото изменение размера на исковете съгласно чл.214 ГПК, всяка от тях е поддържала иска си единствено за разликата от още 51 129.19 евро /т.е. до общо обезщетение от 200 000 лева/ Всички останали обстоятелства, обуславящи отговорността на ОЗК Застраховане АД, не са спорни, поради което въззивният съд единствено ги констатира. Така, не е налице спор относно настъпилото на *****г. ПТП, причинено виновно от водача на л.а.БМВ 525Д с рег.№***** К.К., при което починал пешеходецът И.В.И. /на ***** към датата на ПТП/. Не се спори, че починалото лице е наследодател на ищците – съпруг на Я. И. и баща на Р. И.. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда, постановена по отношение на процесното произшествие по НОХД №976/2025г. на ОС-Варна, е задължителна за настоящия съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Не е спорно и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, на гражданската отговорност на виновния за него водач.

Всичко това обуславя задължение на ответната страна да определи и обезщети увредените лица за реално претърпените от тях вреди съгласно чл.51 , ал.1 и чл.52 ЗЗД.

Преките искове са били предявени след проведено рекламационно производство пред 3 застрахователя, което не е довело до удовлетворяване на претенцията по чл.52 ЗЗД. Застрахователят е направил с отговора си признание основателността на иска до размера от по 100 000 лева, които впоследствие са били изплатени на ищците.

По обема на вредите: Ищците са преживели родственици на пострадалото при ПТП лице – негови съпруга и дъщеря. Поради изложеното същите се легитимират като правоимащи увредени лица по смисъла на чл.478 КЗ. Трайно установената съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1961г., т.4 приема, че кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с което пострадалият е съжителствал на съпружески начала, като обезщетение се следва заради загубата на морална опора и подкрепа, каквато е представлявало починалото лице.