Определение № 368 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. Варна, 30.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. М.

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000247 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 11552/07.04.2026г.

(конкретизирана с уточняваща молба с вх. № 13866/28.04.2026г.), подадени от името на Р. С. Х., против решение № 130/19.03.2026 г., постановено по електронно дело 20253100900359(ТД№ 359/2025) по описа на ОС - Варна, в ЧАСТ, с която претенция на пострадало лице за присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност за неимуществени вреди понесени от участник в ПТП, причинено от застрахован водач е отхвърлена за разликата над 16 361,34 евро до претендирания размер от 81 806,70 евро.

Жалбата е подадена в срок и е редовна: съдържа реквизитите изискуеми съгл. чл. 260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК и е съответно администрирана, като въззиваемата страна е упражнила право на отговор в предвидените за това срокове.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по същество.

Страните се представляват от надлежно упълномощени процесуални представители, овластени с права за настояща инстанция. Производството е допустимо.

Предмет на въззивен контрол е решението в неговата отхвърлителна част, като в останалото необжалвано осъдително произнасяне, решението е влязло в законна сила.

По предварителните въпроси:

Пред първата инстанция пълномощникът на ответника е получил достъп до електронното дело, който е заявил и изрично съгласие за ползването на портала ЕПЕП и за връчване на съобщенията по делото (л. 19, л. 20 от делото). На осн. чл. 38а ал. 3 ГПК този 1 достъп следва да се осигури служебно и за настоящата инстанция, съответно да се съхрани и направения избор за уведомяване на страната чрез адв. С.

(преупълномощена от генерален пълномощник на законните представители) по електронния канал, едновременно с предупреждение за фикцията за връчване по чл. 41а ал. 1 ГПК, приложима при ползване на портала за комуникация със съда. Въззивникът е освободен от внасянето на държавна такса в производството, на основание чл. 83, ал. 1 т. 4 ГПК.

Доклад по жалбата:

Въззивникът – ищец Р. С. Х., чрез адвокат Ж. М., излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част, при противоречиво интерпретиране на събраните по делото доказателства, като основните възражения на страната са свързани с размера на определеното обезщетение и наличието на принос на увредения за настъпване на вредите.

Коментирайки събраните по делото гласни доказателства, даващи информация за емоционалното състояние на ищеца след загубата на неговата майка, които са в съответствие с допуснатата по делото СПЕ, намира, че присъденият от съда размер на обезвредата е значително занижен. Набляга на близката и силна връзка, която е имал със своята майка, продължила дори и след като сина е създал свое семейство и е прераснала в допълващи грижи за внуците.

Позовава се и на Директива 2012/29/ЕС (ползваща се с примат над националното законодателство) и разясненията дадени в ТР № 1/2016 година на ОСНГТК, на ВКС, третиращи самото наличие на хармонична, характерна за българския бит и изпълнена с обич връзка между майка и дете, като достатъчно основание за пораждане на право на справедливо обезщетение за понесените болки и страдания. Отделно се сочат оплаквания относно възприето процентно съотношение на размер на принос на пострадалата, чието поведение не е противоправно само поР. употреба на алкохол от пешеходец и принципно не обуславя самото увреждане. Евентуално, дори да има някакъв принос на пострадалата, то той не следва да се равнява по тежест на деянието на водача, наказан с присъда за престъпно причиняване на смърт.

На тези основания иска отмяна на решението в обжалваната част, като се определи обезщетение в пълния претендиран размер, евентуално този размер да се увеличи. Търси присъждането на разноски сторени в производството.

Въззиваемият застраховател ЗД БУЛ ИНС АД , чрез преупълномощен адв. С., в писмен отговор оспорва оплакванията и излага становище за правилно и съответно на събраните по делото доказателства и критериите, въведени в съдебната практика остойностяване на неимуществените вреди решаване на спора. Обосновава насрещно доводи по приложението на чл. 52 ЗЗД и оспорения принос на пострадалото лице, като сочи, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място, без да пропусне движещите се превозни средства в състояние на тежко опиване (с концентрация 2.3 промила), което е нарушило възможностите за адекватна преценка на опасността и е довело до реализиране на риска. Счита, че намаляването на признатото съпричиняване под 60 % при такова поведение не би съответствало на установените факти и правилото по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Настоява за потвърждаване на отхвърлителните части от съдебния акт и претендира за присъждането на разноски по спора.

Привлеченото като помагач на въззиваемия ответник трето лице С. Д.

2

Ф. не е изразила становище в срока за отговор.

Въззивната инстанция констатира, че страните не правят доказателствени искания и съобразно предмета на производството не са налице основания за даване указания на страните да ангажират доказателства пред въззивния съд. Не са налице основанията на т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС за служебно допускане на доказателствени средства във връзка с приложение на императивна материалноправна норма или поР. обосновани твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество. Във връзка с исканията за присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото /чл. 80 ГПК/.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поР. което и на основание чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба против решение № 130/19.03.2026 г., постановено по електронно дело 20253100900359(ТД№ 359/2025) по описа на ОС - Варна, в ЧАСТ, с която иск, предявен от Р. С. Х. срещу ЗД БУЛ ИНС АД, подпомаган от С. Д. Ф., за присъждане на обезщетение по застраховка Гражданска отговорност за неимуществени вреди, понесени от ищеца поР. смърт на неговата майка, причинена на пешеходец от застрахован автомобилист е отхвърлен за разликата над 16 361,34 евро до претендирания размер от 81 806,70 евро, със съответно искана законна лихва.

НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 15.07.2026г. от 14.00 часа. Да се призоват главните страни и помагача, чрез пълномощниците им.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че предоставения по искане на пълномощник на страна по делото в първа инстанция пълен достъп до електронното дело(с присъединени сканирани копия на всички сезиращи документи), служебно се предоставя и от въззивната инстанция на потребителя, заявил съгласие за уведомяване като избран начин на връчване и по настоящото дело (чл. 38а ал.

3 ГПК) и конклудентното съгласие на ползвателя на портала за използване на този електронен канал до приключване на производството се зачита до оттеглянето му с нарочно искане; изпратените през ЕПЕП съобщения се считат връчени при изтичане на 7-дневен срок за изтеглянето им от портала; застрахователят като страна, която е задължена на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК да осигурява електронна кореспонденция със съда, съгласието за уведомяване чрез портала може да се оттегли само след посочване на друг регистриран в ЕПЕП потребител, дал съгласие за уведомяване или друг адрес за електронна 3 препоръчана поща по смисъла на чл. 38, ал. 2 ГПК; в противен случай предупреждава застрахователя, че съдът ще ползва общодостъпна (обявена в Интернет на страница на застрахователя) информация за контакт и може да му налага глоба по реда на чл. 91, ал. 2 вр. чл. 89, ал. 2 ГПК като страна, неизпълнила задължението си за посочване на електронен адрес по чл. 50, ал.

5 ГПК, когато тази липса на електронна комуникация затруднява хода на производството; при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото на страните да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

Съобщението да се изпрати на адвоката на застрахователя като електронен документ в ЕПЕП, след уведомяване по телефона за служебно предоставения пълен достъп, включително и за връчване на книжа до електронното дело на настоящия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4