Решение № 86 от 25.05.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 60/2022
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 25.05.2022
- Състав
- Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 118 · Наказателен кодекс
- чл. 124 · Наказателен кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 124, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 128 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 116 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Магдалина Ст. Иванова
Членове:
Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600060 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано във връзка с жалба на адвокат Т. К. – защитник на подсъдимия Б. К. Б. срещу присъда № 51 от 30.11.2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение, постановена по НОХД № 1826/2021 г. С посочения съдебен акт подс. Б. К. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 128, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК – шест години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, от което е било приспаднато времето на предварителното задържане на Б. по делото.
Със съдебния си акт първата инстанция се е произнесла и по гражанско-правните претенции на наследниците на жертвата, като е осъдила подсъдимия да заплати на всеки един от тях сума от по 80 000 лева, като до пълния претендиран размер респективно от 100 000 и 200 000 е отхвърлила гражданските искове като неоснователни и недоказани.
1
Произнесла се е и за разноските и веществените доказателства по делото.
Във въззивната жалбата се релевират доводи за неправилна оценка на доказатествените източници и нарушения на материалния закон. От апелативния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и да постанови нова, с която да признае подсъдимият за виновен по състав на по-леко наказуемо престъпление в рамките на приетите фактически положения. При условията на алтернативност се иска наказанието, наложено от първия съд, да бъде намалено, като се определи при пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които защитата изтъква.
В хода на съдебните прения, представителят на Апелативна прокуратура поддържа, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт, която сочи на извършено престъпление именно по правната квалификация, по която е бил осъден въззивният жалбоподател.
Релевира, че в случая няма увреждане, което да може да бъде определено като средна телесна повреда, за да се коментира наведената от защитата правна квалификация. По време на побоя пострадалата е получила тежка телесна повреда и единствено тя има принос за настъпването на смъртта, поради което окръжният съд правилно е възприел квалификацията на деянието, дадена с обвинителния акт. Във връзка с останалите възражения на защитата сочи, че по делото липсват каквито и да е доказателства подсъдимият да се намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с някое от действията по чл. 124, ал. 2 НК, поради което правилно първият съд не е възприел тези аргументи на защитата. Пледира, че изброените в мотивите към присъдата отегчаващи отговорността обстоятелства действително са налице и мотивират пълен превес над смекчаващите такива. В допълнение към това сочи, че извършеното от подсъдимия надхвърля обичайните случаи на тези престъпления, тъй като се касае за тежък и продължителен побой над жена в почти беззащитно състояние при проявена от подсъдимия безсмислена жестокост. Поведението му след деянието също е показало липсата на каквито и да е морални задръжки и безчовечие, което го определя като личност с висока степен на обществена опасност. Във връзка с изложеното 2 представителят на държавното обвинение пледира да бъде потвърдена присъдата на първия съд.
Частните обвинители и граждански ищци Д. М. и З. П., чрез повереника си адв. П., също молят да бъде потвърдена присъдата на първия съд. Изразяват солидарност с доводите на обвинението, че процесният случай надхвърля типичните проявления в подобна насока. По отношение на доводите на защитата да се вземе под внимание обстоятелството, че подсъдимият е потърсил медицинска помощ за пострадалата, защитата акцентира върху обстоятелството, че това не е било сторено по собствена инициатива, а подадената информация е била подвеждаща и погрешна.
Застъпва и мнение, че възраженията на подсъдимия по отношение на възприетото от първия съд, че пострадалата е била обект и на домашно насилие, че тези оплаквания не намират опора в материалите по делото и в частност в показанията на свид. Д. М.. Що се касае за размера на уважените граждански искове повереникът адв. С. П. сочи, че те са били справедливо определени. Тъй като счита, че присъдата е постановена при спазване на всички процесуални правила и при правилно приложение на материалния закон, моли да се остави депозираната жалба без уважение.
Частният обвинител и граждански ищец Д. П., чрез повереника си и особен представител адв. Т. С., моли въззивната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдена присъдата на окръжния съд. Релевира доводи за неоснователност на претенциите на защитата за отмяна или изменение на посочения акт. По отношение на присъдените размери на гражданските искове застъпва становище, че те съответстват на принципа на справедливост, като са определени в размер, който да обезщети загубата на близък човек, какъвто се явява връзката на майка и дете. Тъй като счита, че присъдата е постановена при спазване на всички процесуални правила и при правилното приложение на материалния закон, моли да се потвърди изцяло.
Защитата на подсъдимия, в лицето на назначения му служебен защитник адв. Т. К., оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира, че същата не се подкрепя в достатъчна степен от събраните по делото доказателства, като са налице основания за приложението на закон за по-леко наказуемо деяние с правна 3 квалификация по чл. 124, ал. 2 НК, тъй като престъплението е извършено в състояние на силно раздразнение. Излага съображения, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като от една страна първата инстанция не е съобразила исканията на държавното обвинение и защитата в тази насока, а от друга - не е отчела всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като необосновано е определила изключително високо наказание при превес на отегчаващите. Поддържа и оплакването за прекомерност на уважените гражданско-правни претенции.
Във връзка с изложеното защитата моли въззивният съд да отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по обвинението. При условията на алтернативност, заявява искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, а ако искането не бъде възприето - наложеното наказание лишаване от свобода да бъде намалено.
Подсъдимият поддържа заявеното от служебния си защитник.
Заявява, че е направил всичко възможно да окаже помощ на пострадалата, като не й е нанасял побой.
В последната си дума Б. предоставя на съда да реши, като моли да вземе под внимание това, че „не е направил абсолютно нищо“.
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, проведено по диференцираната процедура, предвидена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, както и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав на въззивния съд възприема в принципен план фактическата обстановка, приета и от първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на осъществяването му, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е било извършено, в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, както следва:
Подсъдимият Б. К. Б. и А. З. П. се запознали през 2018 г. в *, където работели. Постепенно отношенията им прераснали в интимни, а тяхната връзка не останала скрита от синовете на подсъдимия Б. Б. К. и А. Б. К., както и от съпругата му Д. Г. Б., които живеели в *. Подсъдимият Б.
4 споделял по телефона със съпругата си, че А. употребява много алкохол.
През февруари 2020 г. подсъдимият се прибрал в * в с. *, обл. *. А. П. го търсила по телефона и му изпращала съобщения, а не след дълго също се прибрала в страната ни. Тогава Б. решил я приюти в дома си в с. *, обл.*, докато си намери работа. По време на престоя си там А. П. често консумирала алкохол и Д. Б. – съпруга на подсъдимия, поставила условие П. да бъде откарана в дома на родителите си. След като подсъдимият изпълнил условието, Б. разбрала, че П. продължила да търси мъжа й по телефона и да му изпраща съобщения.
През лятото на 2020 г. Б. заявил на съпругата си, че отива в * да бере рози заедно с А.. Първоначално той и П. заживели под наем в апартамент на свидетеля В.Г.А. в с. *, обл.* в комплекс „*“ бл. *ет. 4 вх. Б ап. 23. Тъй като не плащали редовно, били поканени да напуснат жилището. На 01.09.2020 г. се установили в нова квартира в с.* , обл. * в дома на Т.К.Е. в комплекс „*“ бл. * вх. А ет. 5 ап. 36. Техни съседи били свидетелите Н.Т.Й., Т.П.Ф., Р.И.Д., Н.Х.Д., С.С.С., Е.Д.К., от които подсъдимият и П. поддържали по-близки отношения със С.С. и Е.К.. Последните две нееднократно виждали А. със синини по лицето и по тялото, но пострадалата не им обяснявала произхода им. По време на съвместното им съжителство в апартамента в комплекс „*“ бл. * вх. А ет. 5 ап. 36 подсъдимият и П. често консумирали алкохол, понякога в големи количества. Пострадалата приемала и медикаменти, сред които и „*“.
На 24.12.2020 г. подсъдимият и пострадалата се намирали в наетото от тях жилище. Между 21,00 – 22,00 ч. И.Т.П. (част от коледарска група) посетил дома им. Видял, че пострадалата лежи, завита на легло в стаята.
На масата имало храна. П. се усмихнала и видимо се зарадвала на коледарите. Обърнала се към тях с думите: „Добре сте ни дошли!“ и се разплакала от вълнение. Коледарите изпълнили две песни, след което си тръгнали. П. не забелязал в стаята да е разхвърляно, да има паднали предмети и вещи, както и да има петна по килима и по дивана, който нямал покривка и на който лежала П.. Останал с впечатлението, че жената е болна и затова не е в състояние да стане и да ги посрещне. Свидетелят ясно виждал лицето й, като по него нямало синини.
На 25.12.2020 г., в ранния следобед, подсъдимият Б. излязъл от 5 жилището. Когато се върнал А. П. била само по бикини. Тъй като се била изпуснала по голяма и малка нужда, той се ядосал и започнал да я удря с юмруци и шамари в областта на главата, в частност по лицето, както и по цялото тяло. В същото време крещял на висок глас по неин адрес. След като видял, че пострадалата е в безпомощно състояние я сложил да легне на разтегателния диван в хола и я завил с одеяло без да я облича. Лицето на П. подпухнало, а дясното й око силно посиняло. Към 15,20 часа Ц.Г.А., с която подсъдимият и П. се познавали от *, изпратила поздравителна картичка на всички свои познати, сред които били и А. и Б. Б.. За нейно учудване П. не й отговорила. Междувременно подсъдимият взел мобилния си телефон марка „*“ с ИМЕИ № * и ИМЕИ № *, вдигнал одеялото и снимал А.. Изпратил чрез мобилното приложение „Месинджър“ снимки на сина си Б.К.. Обадил се на съпругата си, като се оплакал, че А. пак била пияна и навсякъде имало екскременти. Преди това бил писал на Д.Б., че този път бил „прекалил с побоя“. След това включил камерата и показал на Б. приготвената за празника храна. Подсъдимият направил и клип, който изпратил на сина си Б.К.. Последният видял снимки на А., на които ясно се виждало надутото й лице и отеклото и посиняло дясно око, а на видеоклипа - голото й тяло. Времето минавало, а П. лежала на дивана и не мърдала. Подсъдимият опитал да я събуди, след което започнал да чака тя сама да се събуди.
На 26.12.2020 г. А.П. не дошла в съзнание. Тогава Б. позвънил на телефон 112 и споделил, че П. се била напила и не се събуждала. При така подадената информация операторът отговорил, че когато изтрезнее, жената ще се събуди. Това, обаче, не се случило.
Разпечатката съдържа 32 от 172 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa4506c5-8908-4ba7-a117-78d5631a8a98