Решение № 17973 от 07.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17973 гр. С., 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. П. при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. П. Гражданско дело № 20251110110001 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Р. Г. Г. срещу „..“ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ и по чл. 226, ал.2 КТ, за отмяна на заповед № ..., с която трудовото му правоотношение е прекратено; да се възстанови служителят на заемната до уволнението длъжност – „..“ в „..“ и да се осъди работодателят да му заплати сумата от общо 23 552 лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 09.10.2024г. до 09.04.2025г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба -18.02.2025г до окончателното плащане, и сумата от 17 024 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка в периода от 09.10.2024г до 18.02.2025г, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 18.02.2025г до окончателното плащане.

При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 088 лева, представляващо дължимо трудово възнаграждение за период от 09.10.2024г. до 18.12.2024г., през което време ищецът е полагал труд, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 18.02.2025г до окончателното плащане и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1496.43 лева /при съобразяване на допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК в последното по делото съдебно заседание/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни за 2024г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба -18.02.2025г до окончателното плащане.

В исковата молба и молба от 04.03.2025г се твърди, че ищецът се е намирал в трудово 1 правоотношение с ответника. Поддържа се, че е дългогодишен служител с множество научни публикации в престижни издания и с висок резултат от научните атестации. Сочи се, че между работодателя и синдикалната организация, чийто член е ищеца, в който било договорено използването на 40 дни платен годише отпуск и заплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 7 брутни трудови възнаграждения. Ищецът поддържа, че в периода от 07.10.2024г до 18.10.2024г. е бил в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, като именно в този период ответникът е издал заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ– заповед №..г.

Подчертава се, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като ищецът е бил в отпуск поради нетрудоспособност и не е бил предизвестен. Изтъква се, че неправилно е бил изчислен и неизползвания от него платен годишен отпуск на база 35 дни, при уговорени съгласно колективния трудов договор – 40 дин. Сочи се, че процесната заповед е била връчена на ищеца на 18.12.2024г, а самото трудово правоотношение било посочено, че се прекратява считано от 09.10.2024г. След прекратяване на трудовото правоотношение се сочи,че ищецът не е успял да започне работа или да се запише в бюрото по труда, тъй като ответникът незаконосъобразно задържа трудовата му книжка. Изтъква се,че ако се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на 18.12.2024г. му се дължи заплащане на трудово възнаграждение за полага от него труд в периода от 09.10.2024г. до 18.12.2024г.

Моли се исковете да бъдат уважени, като в негова полза се присъдят и сторените по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца съгласно сключен трудов договор №., като подчертава, че работодателят има право да прекрати на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ трудовото правоотношение едностранно с предизвестие при придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се, че във връзка с неспазване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, на ищеца е било заплатено обезщетение. Изтъква се, че ищецът не е уведомил работодателя си, че ползва отпуск поради временна неработоспособност и не е представил болничен лист за това в законоустановения срок. Подчертава се, че в случая не е налице хипотеза на защита по чл. 333 КТ, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ не попада в обхвата на тази защита. От името на ответника се посочва и че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е правилно изчислено като е съобразена дата на прекратяване на трудовото правоотношение 09.10.2024г., а не датата на която е връчена заповедта. Изтъква се, че многократно са правени опити да бъде връчена заповедта на ищеца, но същият не се е явил на работа. Поддържа се, че в периода от 09.10.2024г до 18.12.2024г ищецът не е полагал труд, поради което не му се дължи и трудово възнаграждение. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Производството по делото е било прекратено частично с влязло в сила определение № .г по отношение на предявените от ищеца искове за осъждане на ответника да му заплати 2 на основание чл. 226 КТ сумата от по 128 лева на ден, представляващо обезщетение за незаконосъобразно задържане на трудова книжка от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025г до връщане на трудовата книжка, предявени като главен иск и като евентуален иск. Производството е прекратено и по предявения при условията на евентуалност иск по чл. 226, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 8 064 лева, представляваща обезщетение за задържане на трудова книжка в периода от 18.12.2024г. до 18.02.2025г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните в настоящото производство не спорят, че между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение и че ищецът е заемал длъжността „..“ в „..“.

Това обстоятелство се потвърждава от приетото по делото допълнително споразумения №.г към трудов договор /л.22 от делото/, с което е уговорено ползването на 40 дни платен годишен отпуск и считано от 01.04.2024г е променено трудовото възнаграждение на ищеца на 2516 лева – основно трудово възнаграждение и 52 % - за придобит трудов стаж и професионален опит. В същото споразумение е посочен и адреса на ищеца, който е идентичен с посочения от него в настоящото производство.

По делото е представена и препис от колективен трудов договор от 11.11.2024г. /л.39-45 от делото/, сключен между ръководството на ответника и няколко синдикални организации, сред които и . „.“. Колективният трудов договор е сключен на основание чл. 51а КТ и браншови колективен трудов договор за . /./ от 11.01.2024г. В така подписания колективен трудов договор е уговорено в чл. 3, че клаузите му влизат в сила от датата на подписването му, като в чл. 38, ал. 1 от . е изрично предвидено, че размерът на платения годишен отпуск на работещи в ., придобили осеммесечен трудов стаж по едно или няколко трудови правоотношения за служители на длъжност „.. и главен ..“ е 40 работни дни.

Ищеца е представил като доказателство и удостоверение от 05.06.2025г, издадено от . към КТ „.“ /л. 127 от делото/, съгласно което ищецът Р. Г. е членувал в синдикалната организация на КТ „.“ към . „.р.С. за периода от м.01.1992г до м.10.2024г.

По делото е представена и заповед № ..г., издадена от директора на „..“ /л.7 от делото/, в която е посочено, че на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ при придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.10.2024г. се прекратява трудовото правоотношение на умен Г. Г.. В заповедта е указано, че на ищеца следва да бъдат заплатени обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 32 . в размер брутното трудово възнаграждение на ищеца за 7 месеца, обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец за неспазено предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 104 дни, от които за 2009г. – 56 дни, за 2023г – 18 дни и за 2024г. – 30 дни. Върху заповедта е .равено отбелязване, че заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 18.12.2024г.

По делото е представено и сведение от 09.04.2025г., в което е посочено, че подписалите го лица са станали свидетели на това, че ищецът е бил търсен по телефона за да бъде 3 уведомен и да му бъде връчена заповедта за прекратяване, но същият не е отговорил и не е върнал обаждане.

Между страните не се спори, че така определените обезщетения в заповед № ..г са били заплатени от ответника на ищеца, в това число и обезщетение за неизползване на 30 дни платен годишен отпуск за 2024г, което обстоятелство е отделено за безспорно още с доклада по делото. Тези факти се потвърждават и от представеното от ответника платежно нареждане от 28.10.2024г. /л.51 от делото/,от което е видно, че на посочената дата работодателят е превел по сметка на ищеца сумата от 43 040.92 лева с посочено основание за плащането обезщетение пенсиониране, както и от дневен отчет извлечение за 29.10.2024г от счетоводството на ответника /л.52 от делото/. Обстоятелството, че тази сума касае именно обезщетенията посочени в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се установяват и от приложен фиш за м.10.2024г на Р. Г. /л23 от делото и л.

50 от делото/, в който е посочено, че се начисляват суми както за обезщетение по чл. 222, ал.

3 КТ и чл. 32 ., така и обезщетение по чл. 224 КТ за 104 дни неизползван платен годишен отпуск. Не се спори и, че на ищеца е било заплатено трудово възнаграждение за полагания от него труд до 09.10.2024г.

Приети като доказателства са и удостоверения издадени от . и от ., като съгласно удостоверението изх.№ ./11.06.2025г. на . /л.174 от делото/ за ищеца Р. Г. е било подадено по електронен път уведомление по чл. 62, ал.5 КТ за прекратяване на трудово правоотношение на 09.10.2024г. Съгласно удостоверение с изх.№ ./22.05.2025г. на . /л.175 от делото/ няма данни за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ и по чл. 5, ал. 4 ..

По делото като доказателства са приети и два болнични листа /л.8 и 9, съответно л. 48-49 от делото/, а именно болничен лист № . от 07.10.2024г, с който е определено ползването на 5 дневен отпуск за временната неработоспособност за периода от 07.10.2024гдо 11.10.2024г., и болничен лист № . от 15.10.2024г., с които е определено ползването на още 7 дневен отпуск з а временната неработоспособност за периода от 12.10.2024гдо 18.10.2024г. Върху представените от работодателя-ответник екземпляри на болничните листове са поставени входящи номера, като за издадения на 07.10.2024г болничен лист е поставен вх.№ ./15.10.2024г., а за издаденият на 15.10.2024г – вх. № .г.

Като доказателства относно датата на входиране на процесните два болнични листа по делото е представен и препис от Регистър на представените документи при осигурителя за изчисляване и изплащане на парични обезщетения от . /л.46-47 от делото/. Видно от представения регистър, без наличие на зачерквания и поправки в него, под . е вписан болничен лист № . от 07.10.2024г, издаден на ищеца Р. Г., като в графа дата на представяне е отбелязана датата 15.10.2024г. Преди вписването на този болничен лист в регистъра има .равени и други вписвания на представени болнични листове с дати от 07.10.2024г до 14.10.2024г, като е спазена поредността на датите. В регистъра е вписан и вторият представен от ищеца болничен лист - . от 15.10.2024г, като за него в графа дата на представяне е посочена – 21.10.2024г.

По делото е приет и препис от Регистър на трудовите книжки, които се съхраняват при 4 работодателя /л.92-112 от делото/ и препис от две трудови книжки на ищеца с № 151 /л.150156 от делото/, като в съдебно заседание от ответника е изрично признато обстоятелството, че трудовата книжка на ищеца е в негово държане и след образуване на настоящото производство са предприети действия по връщането и.