Решение № 1925 от 22.10.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1925 гр. Пловдив, 22.10.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 28.09.2021 г. в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

СТОИЛ БОТЕВ и секретар Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1427 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят

– Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, с ЕИК 0004715040325, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“***“ № 274 със законен представител П.Г.В., оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000961/06.04.2021г., издадена от Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и отнемане на СРМПС № ********* и два броя табели с регистрационен номер ***.

В жалбата, както и в становище на л.

24 се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, като се иска отмяната й.

Ответникът –

Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ в становище по допустимостта и основателността на жалбата на л. 2 , счита жалбата за неоснователна и прави възражение за прекомерност на адв. Възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес, видно от представените по делото доказателства, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства относно оспорения административен акт, предмет на съдебен контрол, от фактическа страна установи следното:

От доказателствата в приложената по делото административна преписка се установява, че на 06.04.2021 г. около 08,40 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. ***и бул. *** е установено, че водача на лек автомобил „Сузуки СХ4“ с рег. № ***, И.М.Н. управлява същото без да притежава СУМПС и контролен талон. Установено е и че Н. е предизвикал ПТП и към момента на проверката не е подал документи за издаване на ново и валидно СУМПС.

При тази фактическа обстановка е прието от административния орган, че Н. управлява ППС без да е правоспособен водач, допуснал е ПТП , за което е санкциониран с НП № 0044226/ 05,05,21г. , л. 7.

Същевременно на Общинско предприятие

„Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, с ЕИК 0004715040325, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“***“ № 274 е наложена и процесната ПАМ с която на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и отнемане на СРМПС № ********* и два броя табели с регистрационен номер ***.

В съдебната фаза от жалбоподателя - Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“, чрез юриск. Димитрова е представен Правилник за устройство и дейността на Общинско предприятие „ОКТ“ към Община Пловдив, който е приет като доказателство по делото.

В молбата се заявява, че общинското предприятие не се явява собственик на автомобила, за който е приложена обжалваната ПАМ, а собственик е Община Пловдив, която е предоставила автомобила за ползване на Общинско предприятие „ОКТ“, което е отразено в Приложение № 2 на Правилника.

Изразява се становище, че в случая

Заповед № 21-1020-000961/06.04.2021 г., с която ПАМ е издадена срещу ползвател, който няма самостоятелна правосубектност, поради което следва да бъде отменена.

От правна страна съдът следва да изложи следното:

Принудителните административни мерки

(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметният им обхват и приложно поле.

Принудителните административни мерки по смисъла на чл.22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1 от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените по делото заповеди, (лист 13-15) се установява, че М.М. е надлежно упълномощен да издава такива ПАМ, поради което съдът приема, че оспорената в настоящото производство заповед, е издадена от компетентен орган.

Освен това, в производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като същата е връчена лично и срещу подпис на представляващия общинското предприятие.

Заповедта съдържа и необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН, както е и в настоящия случай. Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В конкретния случай обаче, спора по същество е на кого е наложена процесната ПАМ и кой е собственик на процесното МПС.

В случая на л.10 по делото е приложена разпечатка от масивите на КАТ , според която собственик на процесното МПС е ответника.

На л. 11 е приложена разпечатка от

„Сиела“ , според която управляващ дружеството е П.В., като директор.

Горните доказателства не са оспорени от жалбоподателя , поради което няма пречка да бъдат кредитирани от съдията докладчик.

При тази законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за налагане на тази ПАМ, според настоящия състав са налице.

Безспорно е установено , че на

06.04.2021 г. около 08,40 часа в гр.

Пловдив, на кръстовището на бул. ***и бул. *** лек автомобил „Сузуки СХ4“ с рег. № ***, собственост на ответника е управлявано от И.М.Н., без той да притежава СУМПС и контролен талон.

Предвид изложеното по-горе се налага извод, че в конкретния случай са били налице фактическите основания и са били налице и материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед за прилагане на тази ПАМ.

При така установеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена съобразно с приложимите материалноправни разпоредби на закона и е съобразена и с целта на закона, поради което жалбата следва да се отхвърли.

Ето защо и на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, Съдът

Р

Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, с ЕИК 0004715040325, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“***“ № 274 със законен представител П.Г.В., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000961/ 06.04.2021г., издадена от Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и отнемане на СРМПС № ********* и два броя табели с регистрационен номер ***.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :