Решение № 4769 от 18.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4769 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. ТошЕ. като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100512735 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20089123 от 01.05.2023 г. по гр.д. № 30330/2014 г. по описа на СРС, 50 с-в, е признато за установено, че съществуват следните вземания на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ 23Б срещу М. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.

****, както следва: по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр..

1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ за сумата 3 828,67 (три хиляди осемстотин двадесет и осем лЕ. и 67 ст.) лв., представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №79, находящ се в гр.София, район „Слатина“, ж.к. ****, по абонатен № 230171, за периода от м.09.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва от 27.03.2014 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед от 02.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №16272/2014 г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 50 състав; по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 570,16 (петстотин и седемдесет лЕ. и 16 ст.) лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2011 г. до 05.02.2014 г„ за която сума е издадена Заповед от 02.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №16272/2014 г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 50 състав, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ за разликата над уважения размер от 3 1

828,67 лв. до пълния предявен размер от 4 133,10 лв. като неоснователен.

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б срещу Е. М. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата 1 033,27 лв., представляваща цена на топлинна енергия и нейното дялово разпределение за топлоснабден имот — апартамент №79, находящ се в гр.София, район „Слатина“, ж.к. ****, по абонатен № 230171, за периода от м.09.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва от 27.03.2014 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 142,54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от31.10.2011 г. до 05.02.2014 г., за които суми е издадена Заповед от 02.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6272/2014 г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 50 състав.

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б срещу С. М. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата 1 033,27 лв., представляваща цена на топлинна енергия и нейното дялово разпределен за топлоснабден имот - апартамент № 79, находящ се в гр.София, район „Слатина“, ж.к. ****, по абонатен № 230171, за периода от м.09.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва от 27.03.2014 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 142,54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2011 г. до 05.02.2014 г., за които суми е издадена Заповед от 02.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16272/2014 г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 50 състав.

Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от правоприемника на ответника М. В. Г., починал в хода на процеса на 20.09.2018 г.- Е. М. Г. /с променено фамилно име Т./, с изложени доводи, че е недопустимо като произнесено срещу починала страна; съответно че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържа, че в проведеното производство ищецът не е доказал, че ответникът е потребител на услугите в имота, за който се твърди, че са били доставяни количества ТЕ възлизащи на посочената стойност. Поради това и спрямо него исковете е следвало да се отхвърлят в цялост като неоснователни доколкото не е установено облигационно 2 правоотношение между страните. Оспорва потребление на ТЕ в имота, както и тяхното количество и стойност посочени от ищеца. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.

Към жалбата са се присъединили и останалите правоприемници на починалия в хода на процеса на 02.09.2023 г. правиприемник на М. В. Г.- С. М. Г., както следва: И.

Н. Г., С. С. Г. и М. С. Г.. Изразяват становище за основателност на въззивната жалба.

Поддържат становище, че постановеното решение е недопустимо и неправилно.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

Подпомагащата страна в производството „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Доводите на въззивниците, че решението е недопустимо, тъй като е налице произнасяне срещу неправоспособна страна, която е починала към датата на постановяване на съдебното решение, настоящия състав намира за неоснователни.

Съдът следи служебно за процесуалната правоспособност на страните, тъй като същата е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по същество на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК в случай на смърт на някоя от страните /ал. 1, т. 2/, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. В този смисъл е и константната практика на ВКС - когато страната е починала след приключване на устните 3 състезания не е налице пречка да се постанови решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Решението по делото ще е недопустимо в случай, че е постановено по отношение на страна, починала преди края на устните състезания, тъй като със смъртта същата е загубила своята процесуална правоспособност. В този смисъл са: решение № 23 от 16.02.21 г. по гр. д. № 2564/2019 г., ІІ г. о. на ВКС, решение № 9 от 21.01.11 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о. ВКС, решение № 16 от 21.02.2014 г. по гр. д.

№ 4682/2013 г., ІІ г. о. ВКС, както и определение № 37 от 18.01.18 г. по гр. д. № 3011/17 г., ІІ г. о. на ВКС, които се възприемат от настоящия състав.

В случая първоначалния ответник М. В. Г. е починал на 20.09.2018 г., след приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция на 16.03.2016 г. и преди постановяване на решение на 01.05.2023 г. Поради това и постановеното решение не е недомустимо с оглед дадените по-горе разяснения.

Постановеното от СРС решение е и правилно в една част. Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на постановеното решение е необходимо да се посочи и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че първоначалния ответник М. В. Г., като собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 79, находящ се в гр.София, район „Слатина“, ж.к. ****, по абонатен № 230171, е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност е определена въз основа на представените по делото документи за измереното, отчетено и разпределено количество ТЕ и констатациите на приетите пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ.

Решението е правилно в една част.

Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.149 и чл.

150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е 4 погасил претендираните задължения.

Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства е установено, че първоначалния ответник М. В. Г., поч. в хода на процеса на 20.09.2018 г. е придобил собствеността върху жилището представляващо апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к. **** с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 02.10.1991 г. С оглед това, настоящият състав намира че същият се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент и доводите в обратен смисъл изложени във въззивната жалба са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.