Решение № 230 от 18.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Плевен, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430103241 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от К.С.С. и Я.Б., чрез процесуалния представител адв. П. И., срещу М. ЦВ. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 304,56 лева, от които 264,16 лева главница за използвана и незаплетена ел. енергия за периода от 08.01.2019 г. до 06.05.2019 г. и 40,40 лева законна лихва за забава, считано от 12.03.2019 г. до 27.10.2020 г., както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че страните по делото се намират в облигационни правоотношения, регулирани от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „***” АД. Сочи се, че ОУ са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Излага се, че съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия 1 за периода от 08.01.2019 г. до 06.05.2019г. Твърди се, че ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури. Излага се, че „***” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение I към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л409-17/01.07.2013г. Сочи се, че дружеството - ищец е доставяло на ответника, с електроснабден имот, находящ се в в гр. *** с ИТН *** ел.енергия за периода от 08.01.2019 г. до 06.05.2019г. , за което е издало отделни фактури.

Сочи ,че в тях е посочил и конкретно дължими суми, а именно: Фактура N *** на стойност 132.31 лева за периода 08.01.2019 г. - 06.02.2019 г.; Фактура N *** на стойност 130.37 лева за периода 07.02.2019 г. - 08.03.2019 г.; фактура N *** на стойност 0.9 лева за периода 09.03.2019 г.- 05.04.2019 г.; фактура N *** на стойност 0.58 лева за периода от 06.04.2019 г. - 06.05.2019 г. Твърди се, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно ОУ абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Излага се, че съгласно чл.19, ал.8 от ОУ неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Сочи се, че на основание чл. 107 от ЗЕ дружеството – ищец е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд РС Плевен, по което е образувано ч.гр.дело №5902/2020 г, по което длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и за него е налице правен интерес от депозирането на настоящия иск. Твърди се, че в съответствие със ЗЕ ищецът е издал справка за възникналите задължения, която съдържа всички претендирани и посочени фактури. Излага се, че по всички тях до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило. Сочи се, че съгласно действащото законодателство ищецът има право и е начислил на лихвата за процесния период , както следва: сума в размер на 20.73 лева за периода от 12.03.2019 г. - 27.10.2020г. за фактура № ***; сума в размер на 19.45 лева за периода от 09.04.2019 г. - 27.10.2020г. за фактура N ***; сума в размер на 0.13 лева за периода от 11.05.2019 г. - 14.10.2020 г. за фактура N *** и сума в размер на 0.09 лева за периода от 08.06.2019 - 27.10.2020г. за фактура 2

N0 ***. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди сторените разноски, както за настоящето, така и за заповедното производство.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмен молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК осоБ.ят представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Счита, че не са налице доказателства, от които да се изведе извод, че между страните са налице отношения от вида на твърдените в исковата молба и, че въз основа на такива отношения ищецът е доставил, респ. ответникът е потребил конкретни количества електроенергия, нито нейната стойност. Излага, че по делото липсват доказателства дали процесния електроснабден имот е собственост на ответницата, респ. нает от нея. Сочи, че фактът, че при ищеца има открита партида и във фактурите фигурира името на ответника не води до извод, че са се осъществили предпоставките, по силата на които същият да придобие качеството на потребител на ел.енергия. Твърди, че представените по делото фактури представляват частни свидетелстващи документи, неподписани от ответника и не водят до несъмнен извод за съществуването на вземанията. Излага и, че във връзка с Закона за мерките и действията по време на извънредно положение обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване последиците за периода 13.03. 2020 год. до 13.05.2020 год. не се начисляват лихви за просрочени вземания. Оспорва приложените счетоводна справка за консумация на клиента и справка извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания, без дата и подпис на съставител за задълженията на ответника.

В проведеното по делото о.с.з. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Навежда доводи, че по делото не са представени доказателства, че процесното СТИ е минало метрологична проверка. Излага, че ищецът е предоставил на ВЛ техническите характеристики на различни СТИ. Твърди, че валидността на СТИ е до 02.07.2013 г. когато е монтиран и самият уред. Излага, че по делото не са представени справки, от които да се установи, че СТИ е минавало и т.нар.

3 последващи проверки за годност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6527/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 260707/10.11.2020 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело 264.16 лв. – главница; лихва в размер на 40.40 лв. за периода от 12.03.2019 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направени деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и сумата от 63.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от исковото производство са както Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови и стопански нужди от „***” АД, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на ел. енергия в гр. Плевен.

Депозирани по делото са и доказателства, от които се установява, че ОУ са публикувани в централен и местен ежедневник.

От приложената по делото е представено препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана ел. енергия, от които се установява и какви са начисляванията за консумираната ел. енергия за абонатен номер №***, водена на името на ответника за процесния период.

Видно е от представените по делото: фактура № 0***/14.02.2019 г. на стойност 132.31 лева за периода 08.01.2019 г. - 06.02.2019 г; фактура № 0*** от 16.03.2019 г. на стойност 130.37 лева за периода 07.02.2019г. - 08.03.2019 г.; фактура № 0*** от 16.04.2019 г. на стойност 0.90 лева за периода 09.03.2019г. - 05.04.2019 г. и фактура № 0***0*** от 15.05.2019 г. на стойност 0.58 лева за периода 06.04.2019г. - 22.04.2019 г. е, че на ответницата са издавани фактури за процесните вземания.

Приобщено като доказателство по делото е и справка за консумация на 4 клиенти, от която се установява и какви са отчитанията на потребената ел. енергия на процесния имот за процесния период.

От приложената по делото лицензия за оставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. има издадена лиценция за доставка на ел. енергия за срок от 28 г.

Установява се от приложената по делото Справка от СлВП Плевен по партидата, водена на името на ответника, че същата е собственик на процесния електроснабден имот.

Изслушана по делото е и СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните по делото. От същата се установява, че: между страните има сключен договор за продажба на ел. енергия с кл. № ***, по който се извършва снабдяване с ел. енергия по отношение на процесния ел. снабден имот; че на ответника има открита партида ИДН *** със СТИ ф. №41717 подменен с ф. № ***, аб. № ***, обект *** с точка на измерване на консумирана ел. енергия 32Z1030020417129; че процесният електромер е отчина ежемесечно съгласно отразения период до 12.08.2019 г., когато е монтиран нов електромер; че техническите показания на произведения през 2005 г. електромер с фаб. № 41717 са: търговска марка на производителя ***; тип DIGITRON М02-10/60; че процесният електромер е одобрен тип и проверен метрологично в рамките на нормативно определения срок -2013-2019 г. ; че процесният електромер е проверен от упълномощена от ДАМТН лаборатиря преди монтажа през 2013 г.; че по технически характеристики процесният електромер съответства по параметри: ток, напрежение и мощност в точката на измерване за абоната на основание използваните количества в процесния период; че размерът на дълживите суми е общо 264,16 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, изискуемост и ликвидност на вземането, размерът на задължението - главница и лихви, фактът на реалното доставяне 5 на начислената ел. енергия на недвижимия имот - по количество и качество, както и, че ответникът има качеството потребител на електро енергия.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Не е спорно, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че за процесния период ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на ЗЕ на електрическа енергия, доколкото в чл. 4, ал.1 от ОУ за продажба на ел. енергия се предвижда, че потребителят на електрическа енергия може да я използва за битови или стопански нужди, като разпоредбата ал.2 на същия член гласи, че: "Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В настоящия случай от представените по делото доказателства безспроно се установи, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот за процесния период.