Решение № 4835 от 23.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4835 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100507212 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 20061759 от 09.03.2021г., постановено по гр. д. № 43681/2020 г. по описа на СРС, 157-ми състав, е признато за установено по предявения от К. Б. Л. срещу “ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че К. Б. Л. не дължи на “ЕОС Матрикс“ ЕООД следните суми: 9810, 11 лв. – главница, 892, 67 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.01.2012 г. – 28.04.2012 г., 1670, 72 лв. – лихва за забава за периода 05.01.2012 г. – 28.04.2013 г. и 844, 43 лв. – разноски, за които суми на 07.05.2013 г. е издаден изпълнителен лист в полза на праводателя на ответника по гр. д. № 18794/2013 г. по описа СРС, 25-ти състав.

Със същото решение ответникът “ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъден да заплати на К. Б. Л. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1728, 71 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

С определение № 20099628 от 19.04.2021 г., постановено по гр. д. № 43681/2020 г. по описа на СРС, 157-ми състав, е оставено без уважение искането на ответника “ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на решението в 1 частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника “ЕОС Матрикс“ ЕООД с оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Жалбоподателят поддържа, че извършването на изпълнително действие след настъпване на перемпция прекъсва давността, поради което, доколкото с молба от 13.02.2018 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал налагане на запор, към момента на подаване на исковата молба процесните вземания не са били погасени по давност. Моли решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемият – ищецът К. Б. Л. в законоустановения срок по чл. 263, ал.

1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Сочи, че предприемането на действия по принудително изпълнение при наличие на основание за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция не прекъсва давността, поради което и процесните вземания са погасени по давност, поради изтичане на 5-годишна погасителна давност. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а решението по делото да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Ответникът “ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал частна жалба срещу Определение № 20099628 от 19.04.2021 г., постановено по гр. д. № 43681/2020г. по описа на СРС, 157-ми състав, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В частната жалба се поддържа, че определеното в полза на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият по частната жалба – ищецът К. Б. Л., в законоустановения срок по чл. 276, ал 1 ГПК е подал отговор на частната жалба, в който я оспорва, по подробно изложени съображения. Поддържа, че определените разноски за адвокатско възнаграждение са в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, поради което и не е налице основание за намаляването им. Моли частната въззивна жалба да бъде оставена без уважение и определението да бъде потвърдено.

2

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу ответника “ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни искове по чл.

439 ГПК за признаване за установено, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист в полза на праводателя на ответника, са погасени по давност.

От представения по делото заверен препис от изпълнително дело № 20138380405345 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в регистъра на КЧСИ, се установява, че производството срещу длъжника К. Б. Л. е образувано по молба на взискателя “Обединена Българска Банка“ АД от 11.07.2013 г. и въз основа на изпълнителен лист от 07.05.2013г. по гр. д. № 18794/2013 г. по описа СРС, 25-ти състав. С молбата е направено искане за извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 52990/26.07.2013г. е връчена на длъжника К. Б. Л. на 18.08.2013г. чрез Н. Л. – майка.

Със запорни съобщения от 29.07.2013г. (л. 16 – 56 от изпълнителното дело) са наложени запори върху банкови сметки на длъжника К. Б. Л..

С молба от 12.07.2017г. взискателят “Обединена Българска Банка“ АД е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника К. Б. Л. (л. 79 от изпълнителното дело).

3

С оглед на сключен договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. между “Обединена Българска Банка“ АД и “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с молба от 13.02.2018 г. “ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. В молбата е направено искане за извършване на конкретно изпълнително действие – налагане на запор върху банкова сметка на длъжника.

С постановление от 09.03.2018г. на ЧСИ М.Б. изпълнително дело 20138380405345 е прекратено поради настъпила перемпция – основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От представения по делото заверен препис от изпълнително дело № 2020838040775 се установява, че същото е образувано срещу длъжника К. Б.

Л. по молба на взискателя“ЕОС Матрикс“ ЕООД от 15.05.2020 г. и въз основа на изпълнителен лист от 07.05.2013 г. по гр. д. № 18794/2013 г. по описа СРС, 25-ти състав и договор за прехвърляне на вземания от 25.06.2019 г. С молбата е направено искане за извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника.

Със запорно съобщение от 12.08.2020 г., връчено на 14.08.2020 г., е наложен запор върху банковите сметки на длъжника К. Л. в “Алианц Банк България“ АД.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Субективното право на ищците да се позоват на изтекла погасителна давност може да бъде упражнено само в исково производство, като със сезирането на съда същите са упражнили признатото им изрично в разпоредбата на чл. 439 от ГПК право.

Вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 и 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той 4 може писмено да възрази, ако оспорва взе-мането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен и такова разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които да са в минимален размер. Ето защо не е налице преклузия относно довода на ищеца за изтекла погасителна давност, в каквато насока са оплакванията на въззивника. Наведените от ищеца фактически твърдения за погасяване на вземанията по давност, обосновават основанието като юридически факт, предмет на доказване на иска по чл. 439 ГПК.

Съгласно задължителното з а органите на съдебната и изпълнителната власт тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г., прието след постановяване на обжалваното решение, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г.

В Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителния процес погасителната давност се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя /чл. 18 ЗЧСИ/. Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането му. В цитираното Тълкувателно решение са посочени неизчерпателно примери за такива изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на 5 парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочени са неизчерпателно и примери за действия, които не прекъсват давността, а именно: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т. н., набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай, 5-годишната погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнително дело № 20138380405345 по описа на ЧСИ М.Б. е била прекъсната с образуването на производството по принудително изпълнение и в съответствие с гореизложеното относно действието на ППВС №3/1980 г., нова 5-годишна погасителна давност по отношение на тях е започнала да тече на 26.06.2015г., тъй като към момента на приемане на ТР № 2/2015г., изпълнителното производство по първото дело е било висящо. В последствие, с молбата на взискателя от 12.07.2017г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника давността отново е била прекъсната.

Изпълнително дело № 20138380405345 по описа на ЧСИ М.Б. е било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 09.03.2018г. поради настъпила перемпция. В тази връзка относимо е разяснението, направено в мотивната част на т. 3 на Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС относно принципната разлика между института на перемпцията и погасяването на вземанията по давност.

Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.