Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4921 от 29.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64681/2022
Вид
Решение № 4921
Подписан
29.03.2023
Състав
Кирил Стайков Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 4921 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110164681 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. К. А., ЕГН **********, против [фирма], ЕИК *******.

В исковата молба се твърди, че срещу А. К. А. е издаден изпълнителен лист по гр. д.

№ 26/2015 г. по описа на РС Видин в полза на ответника въз основа на решение влязло в сила на 29.10.2015 г. Вземанията въз основа на изпълнителния лист били погасени по давност към 29.10.2020 г. Моли да се признае за установено, че не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист, а именно 1875 лв.. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 11.07.2014 г. до изплащане на вземането /която към 24.03.2021 г. е 1 275.66 лв./, както и сумата от 1056.25 лв. – разноски за двете инстанции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че първо е образувано изп. д. № 411/2016 г., а след това изп. д. № 258/2021 г. Счита, че са извършени действия прекъсващи давността и погасителната давност не е изтекла. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само 1 въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

За ищеца съществува безспорен интерес да установи, че не дължи единствено претендираната /непогасена/ спрямо него сума по изп. д. Подобен извод следва от обстоятелството, че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на предявяването му постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателите. В тази връзка следва да се приеме, че дори такъв иск да бъде уважен същият няма да доведе връщане на платените от ищеца суми, след като последните вече са преведени на взискателя към момента на предявяване на иска – виж решение № 99/28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011 г. на II т. о. на ВКС . Такова възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено чрез воденето на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване – виж определение № 634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. на II т. о. на ВКС, определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о. на ВКС.

От приложеното копие от изп. д. № 20167870400411 по описа на ЧСИ М. Д. се установява, че до прекратяването му на 30.12.2020 г. – липсват събрани и преведени на взискателя суми.

От приложеното по делото копие от изп. д. № 20218980400258 на ЧСИ С. Н. се установява, че по изпълнителното дело са събрани суми, като и от отразяванията върху изпълнителния лист е видно, че на взискателя са преведени парични суми.

От наложен запор върху банкова сметка в [фирма] на длъжника /л. 48 от изп. дело/ е постъпила сума в размер на 30.80 лв. /л. 43 от изп. дело/. От протокол от извършено разпределение от 05.04.2021 г. /л. 44 от изп. дело/ се установява, че сумата е разпределена, както следва – 24 лв. – такси по т. 1 от Тарифа, 5.60 лв. – такси по т. 2 от Тарифа и 1.20 лв. – такси по т. 31 от Тарифа. Сумата от 29.60 лв./за такси по т. 1 и т. 2/ е преведена на взискателя с платежно нареждане от 13.04.2021 г. /л. 49 от изпълнителното производство/. С така преведената сума не са погасени процесните вземания, а единствено заплатени авансови такси от взискателя.

От наложен запор върху банкова сметка в [фирма] на длъжника /л. 58 от изп. дело/ е постъпила сума в размер на 463 лв. /л. 51 от изп. дело/. От протокол от извършено разпределение от 13.04.2021 г. /л. 52 от изп. дело/ се установява, че сумата е разпределена, както следва – 54 лв. – такси по т. 9 от Тарифа, 54.40 лв. – такси по т. 2 от Тарифа, 18 лв. такси по т. 10 от Тарифа, 24 лв. – такси по т. 5 от Тарифа, 1.20 лв. – такси по т. 31 от Тарифа., 28.69 лв. – такси по т. 26 от Тарифа, както и 172.71 лв. – разноски по гр. д. и 110 лв. – разноски по изп. дело. Сумата от 433.11 лв./всички суми извън тези по такси по т. 26 и т. 31/ е преведена на взискателя с платежно нареждане от 19.04.2021 г. /л. 59 от изпълнителното производство/. С така преведената сума са частично погасени процесните вземания за разноски по издадения изпълнителен лист за сума в размер на 172.71 лв.

/съобразно посоченото в протокола за извършеното разпределение/.

Макар и с определение от 28.05.2021 г. по гр. д. № 909/2021 г. по описа на РС Видин 2 да е допуснато обезпечение по чл. 389 ГПК на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, то няма данни да е внесена определената гаранция и да е издадена обезпечителна заповед. От справката за размера на дълга по изп. д. № 20218980400258 на ЧСИ С. Н. се установява, че към датата на приключване на съдебното дирене, то по изпълнителното дело е дължима главница в размер на 1825 лв., законна лихва, разноски по гр. д. в размер на 825.50 лв. и такси по Тарифа към ЗЧСИ в размер на 372.53 лв. Общият размер на постъпилите суми по изп. д. са 559.32 лв. – т. е. след разпределението от 13.04.2021 г. по изп. д. от наложен запор върху банкова сметка в [фирма] на длъжника е постъпила допълнително и сума в размер на 65.52 лв. /559.32-463-30.80/. От тази сума с 58.34 лв. са частично погасени процесните вземания за разноски по издадения изпълнителен лист /1056.25-172.71-825.20/.

Липсват твърдения и доказателства за други събрани суми по изпълнителното производство. За ищеца липсва интерес от иска за установяване недължимост относно разноските по изпълнителния лист за разликата над 825.20 лв. до пълния размер от 1056.25 лв. - за платената сума в размер на 231.05 лв. /172.71+58.34/. В тази му част производството е недопустимо и следва да се прекрати. Интерес от защита по реда на чл. 439 ГПК срещу платените суми в хода на изпълнителното производство за ищеца няма. При осъществено принудително изпълнение, длъжникът, за да получи обратно от взискателя недължимо полученото, трябва да предяви срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ако сумите вече са платени на взискателя, дори искът по чл. 439 ГПК да бъде уважен, то въз основа на решението не би могло в хода на изпълнителното дело да се върнат тези суми, т. е. ищецът не би могъл да получи благоприятен резултат в своята правна сфера.

Оттук и производството в частта относно иска за установява недължимост относно разноските по изпълнителния лист за разликата над 825.20 лв. до пълния размер от 1056.25 лв. е недопустимо и следва да се прекрати.

В останалата част претенциите са допустими и подлежат на разглеждане по същество:

С определение от 14.01.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в полза на [фирма] срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за следните суми: 1875 лв.. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 11.07.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1056.25 лв. – разноски за двете инстанции.

Не се спори, че процесният изпълнителен лист срещу А. К. А. е издаден въз основа на решение по гр. д. № 26/2015 г. по описа на РС Видин, поради което и погасителната давност за процесните вземания е 5 години. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20167870400411 по описа на ЧСИ М. Д., същото е образувано на 12.12.2016 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като с молбата е поискано налагането на запор върху всички банкови сметки на длъжника. Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.

Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие 3 не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Към молбата с вх. № от 1212.2016 г. е приложен платежен документ за внесена такса – л. 17 от делото. Непредприемането на изпълнителни действия по изпълнително дело № 20167870400411 не зависи от волята на кредитора, който надлежно е поискал прилагането на изпълнителен способ с молбата за образуване на изп. д. Следователно съдът намира, че с искането за налагане на запор в молбата за образуване на изпълнителното дело от 12.12.2016 г. погасителната давност е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за процесните вземания. Без значение дали съдебният изпълнител е предприел изпълнение или не, доколкото това не зависи от волята на кредитора, който е подал молба с изрично посочен в нея изпълнителен способ.

Липсват изпълнителните действия годни да прекъснат давността в периода 12.12.2016 г. – 12.12.2018 г.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.